След като юнските избори не доведоха до съставяне на правителство, турските граждани отново са призовани да дадат гласовете си за национален парламент. Управляващата вече 13 години Партия на справедливостта и развитието, зад която стои мощната фигура на президента и дългогодишен премиер Реджеп Таийп Ердоган, не можа да си осигури пълно мнозинство в Меджлиса след 7 юни, а неособено искрените й опити за формиране на коалиционен кабинет не постигнаха сполука. Така за първи път, откакто в Турция има демократични избори, тоест от 1950-а, се стигна до предсрочен вот.
Моментът за него едва ли би могъл да е по-лош. Турция е изправена пред разпада на двете си южни съседки Ирак и Сирия, в резултат на който над 2 милиона бежанци прекосиха границите й. Примирието между Анкара и Кюрдската работническа партия (ПКК) бе взривено и югоизточната част на страната отново е арена на ожесточени боеве между сепаратистите и силите за сигурност. Ужасяващите самоубийствени атентати, извършени през юли и октомври, при които загинаха над 130 души, главно кюрди с леви убеждения, бяха приписани на джихадистите от "Ислямска държава", но в обществото остана да витае съмнението, че са замесени и службите за сигурност.
Преди пет месеца, когато бяха предишните избори, обстановката бе значително по-спокойна и целите на политическите сили бяха различни. Консервативните ислямисти от Партията на справедливостта и развитието, чийто лидер е премиерът Ахмет Давутоглу, се бореха не просто да получат повече от половината депутатски места. Задачата им бе далеч по-амбициозна – постигането на конституционно мнозинство, с което да превърнат Турция в президентска република, така че доскорошният им лидер Реджеп Ердоган, вече държавен глава, да поеме официално управлението на държавата. Не им се получи. Не само че не се стигна до конституционно мнозинство, но хората на Ердоган не събраха достатъчно мандати и за самостоятелно правителство. Като основен виновник за неуспеха им бе посочена една млада политическа сила – Демократичната партия на народите. Лява, прокюрдска и защитаваща правата на малцинствата, включително и сексуалните, основана през 2012-а, тя прескочи 10-процентния праг за влизане в Меджлиса, с което стана първата парламентарно представена кюрдска сила и срина амбициозните планове на Ердоган.
Следващите седмици бяха белязани от безплодни опити на премиера Давутоглу да състави коалиционен кабинет и от взрив на насилие. Зад отново избухналата война с кюрдските сепаратисти редица наблюдатели видяха стремежа на властите да мобилизират електората си, като същевременно кюрдските политически представители бъдат дискредитирани. Това би трябвало да доведе до един по-добър резултат за първата политическа сила на предсрочните избори, а още-по-удобно би било за Ердоган, ако Демократичната партия на народите не успее да влезе в парламента. Последните проучвания обаче показват, че насроченият за 1 ноември вот няма да промени съществено политическата конфигурация. На първо място, само че отново без абсолютно мнозинство, ще са досегашните управляващи, следвани от главната опозиционна сила – основаната от Ататюрк Републиканска народна партия, водена от Кемал Кълъчдаролу. След тях, както и след предишните избори, ще се наредят националистическата Партия на националното действие и Демократичната партия на народите.
Следователно формацията на Ердоган пак ще трябва да търси коалиционен партньор. Всякакво разбирателство с кюрдските левичари е невъзможно, така че опциите са две: кемалистите и националистите. Но и едните, и другите обвиняват президента в подкопаване на светския характер на модерна Турция и в опити за налагане на автократично управление. Въпреки това военното крило на националистите – небезизвестните "Сиви вълци", според местни медии извършва съвместно с привърженици на управляващите погроми над офисите на Демократичната партия на народите, както и на други левичарски организации. Изострената ситуация в страната би могла да сближи позициите на двете политически организации достатъчно, за да се коалират. Проучванията на обществените нагласи показват, че от всички опозиционни сили привържениците на националистите са най-благосклонно настроени към сегашната власт. Проблем е подобният социален профил на електоратите им, защото при евентуално коалиране по-малката партия – в случая националистите – ще е застрашена от обезличаване и от загуба на привърженици в полза на по-големия партньор.
Голяма коалиция с кемалистите пък ще е твърде рискована за самия Ердоган. На практика това ще е краят на амбициите му за пълна власт над Турция, както и на пълзящата ислямизация. Всъщност дори смятаният за по-умерен Давутоглу да е готов на такава стъпка, президентът винаги може да блокира действията му. Според турската конституция държавният глава сам решава на кого да даде мандат за съставяне на правителство, така че Ердоган дори не е длъжен да посочи партийния лидер Давутоглу. Между другото, още след юнските избори водачът на кемалистите Кълъчдаролу обвини президента, че целенасочено пречи на премиера да състави коалиция.
Не е изключен и третият вариант – нови предсрочни избори напролет. Това ще означава, че правителството на Партията на справедливостта и развитието ще продължи да управлява още няколко месеца без действащ парламент. Което, от една страна, би оставило кормилото на властта в ръцете на Ердоган още известно време, но от друга, носи опасност от допълнителна дестабилизация на и без това преживяващата тежки трусове държава.
