Депутатите демонстрираха небивал консенсус в четвъртък, 5 ноември, като 144 от тях гласуваха имунитетът на Волен Сидеров да падне, 11 от "Атака" бяха против, а само един от БСП се въздържа. Народните избраници бяха още по-нахъсани при Чуколов – 148 дадоха положителен вот и нямаше "въздържал се". Ден по-рано, след като разгледа искането на главния прокурор Сотир Цацаров, временната парламентарна комисия препоръча решение в тази посока. Лидерът на "Атака" и съпартиецът му се разделиха с депутатския си имунитет заради хулигански прояви при среднощната акция, устроена от двамата в "клекшоп" за алкохол и цигари на ул. "Раковски" в София. Цацаров е внесъл в Народното събрание и второ искане за сваляне на имунитета на Сидеров, придружено и с искане за задържането му под стража заради нахлуването му в НАТФИЗ и предизвикания скандал със студенти и граждани. По него парламентът ще се произнесе другата седмица.
Народните представители промениха и правилника си, намалявайки срока за произнасяне по исканията на прокуратурата за наказателно преследване на депутати от 14 на 5 дни, което е минималният срок. Предложението за поправката дойде от управляващото мнозинство – ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ.
Преди гласуването Волен Сидеров заяви от парламентарната трибуна, че искането на Сотир Цацаров за свалянето на имунитетите им с Чуколов е порочно, тъй като се базира на фалшива експертиза. "Мога да кажа, че днес е много хубав ден за българската наркомафия, тъй като със свалянето на имунитета ни тя ни нанася тежък удар с тежката ръка на държавната машина с участие на прокуратура, МВР, правителство и парламент, заради факта, че посочихме как в центъра на София се продават свободно наркотици. Полицията това не го преследва, напротив – закриля го. Това беше доказано и показано в ТВ "Алфа". Знам, че в тази зала има хора, които имат лична трагедия, защото децата им са наркозависими. Другата голяма трагедия е, че в България близо 1 млн. души са наркозависими“, отбеляза лидерът на "Атака".
В защита на Сидеров и колегата му се изказа само депутатът от БСП Атанас Зафиров. Той обясни, че е гласувал "за", но посочи, че временната комисия има формалистичен подход, а членовете й не са имали време да се запознаят с материалите. Тя се е събрала на заседание веднага след сформирането си. "С тези си действия мнозинството показа, че за него е по-важно да лекува последиците от недъзите на системата, отколкото техните причинители, след като други много по-важни решения и закони отлежават с месеци, преди да им се отдели внимание", смята представителят на левицата. Според Зафиров оставало впечатление "за едно по-скоро емоционално, отколкото прагматично гласуване". А бързането и непрозрачността в действията на комисията (недопускане на други депутати и поради срив в системата неприсъствие на журналисти на заседанието) са създали усещането за "един сценарий, една формалност в работата и волно или неволно участие в един предварително решен казус".
Пак в четвъртък парламентът отхвърли и ветото на държавния глава върху текста от Закона за военното разузнаване, който се отнася до ръководството му, известен още като поправката "анти-Бакалов". Изненадващо това стана основно с гласовете на ГЕРБ. Независимо от мнението на партийния си лидер 159 народни представители от партията на Борисов, БСП, ДПС, АБВ, Патриотичния фронт и БДЦ препотвърдиха подкрепата си за закона, 15 Реформатори се обявиха "против" и двама се въздържаха. Единственият от ГЕРБ, който защити поправката, беше бившият седесар Методи Андреев. Гореща подкрепа й оказа и ген. Атанас Атанасов от Реформаторския блок.
Председателят на парламентарната Комисия по отбрана ген. Михо Михов застъпи тезата, че военен трябва да оглави службата заради спецификата на тяхното обучение и специализация. "Тази година смутихме системата на военното разузнаване, без да имаме причини за това и сигнали от съюзнически служби. Народното събрание не трябва да допусне партизиране на една дирекция, там не бива да бъде допускано партийно лице”, категоричен беше Михов.
Поправка в Закона за военното разузнаване гласи, че шеф на службата "Военна информация" не може да бъде цивилно лице. Така отпадна възможността бившият депутат от СДС Йордан Бакалов да остане на тази длъжност. Той веднага подаде оставка, но министърът на отбраната Николай Ненчев съобщи, че ще изчака с приемането й. Премиерът Бойко Борисов пък обяви, че Плевнелиев ще наложи вето и текстът ще бъде върнат за ново разглеждане в Народното събрание. Той посочи, че кандидатът на ГЕРБ за поста е Бакалов, но има и друг такъв. "Има един депутат адмирал, които всички си го харесват, той не е по-лош от Бакалов. Но така, както го направиха, ме ядосаха и аз казах на президента да го върне", обясни тогава Борисов.
Другият човек, за когото става дума, е вицеадмиралът от резерва Пламен Манушев от Варна, който е член на парламентарната група на ГЕРБ. Не е изключено сега, след като ветото на Плевнелиев падна, той да заеме овакантената от Бакалов длъжност.
