В напъните да се правят здравни реформи "на едро" и на часа като нищо някой ще си счупи главата. Според здравния министър д-р Петър Москов това ще са шарлатаните, които пълнят отделенията си с псевдоболни с фалшиви диагнози, само за да отчетат повече дейност и да вземат повече пари по каса. Голяма част от останалите главни действащи лица в здравеопазването ни обаче мислят другояче. Много показателно сравнение направи председателят на Националното сдружение на общинските болници д-р Неделчо Тотев. "Не се прави реформа по този начин. Галопирането води до спъване, падане и много сериозни травми. Ние в момента натам вървим", отбеляза той. Всъщност коментарът на Тотев бе породен от проектонаредбата, с която ще се определят основният и допълнителният пакет медицински дейности, за които ще заплаща здравната каса. Ресорното ведомство тупна на тезгяха един документ от около 400 страници, който дори най-изявените здравни експерти не могат "да смелят". А и време няма, тъй като по план е необходимо въпросните пакети да влязат в сила от 1 януари 2016-а.
И така болници, специалисти и джипита най-вероятно ще посрещнат Новата година в неведение кой, как и кога да лекуват. А ако го направят – дали трудът им ще бъде осребрен. Но дори това е по-малкото зло. Основният проблем бе изваден наяве от председателя на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев. Шефът на медиците много точно отбеляза, че наредбата за задължителния и допълнителен пакет влиза в крещящо противоречие с лимитите за обеми на дейност, предвидени в проектозакона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 година. Парадоксът е, че основният пакет от медицински услуги уж е гарантиран на 100%, но ако лечебницата приеме повече пациенти, отколкото й е наложено отгоре, финансовата контра остава за нейна сметка. Един вид излиза, че тежките диагнози ще се лекуват безплатно, но не всички от тях ще бъдат платени. Другият сценарий е те все пак да бъдат покрити, но на намалени ставки, тъй като осигурителният фонд ще получи правото самоволно да коригира цените на клиничните пътеки, ако отново влезе в бюджетен преразход.
Ако се абстрахираме от факта, че за разделянето на медицинските услуги предстои да се произнесе Конституционният съд, наредбата е пълна с "плаващи островчета". Засега е ясно само, че в основния пакет дейности са включени клиничните пътеки от детското и майчиното здравеопазване – бременност, раждане, грижи за новородените, кардиологичните, онкологичните, неврологичните заболявания, тези на дихателната система, на храносмилателната система и други, определени като социално значими. Там са и диагнозите, изискващи незабавен прием в болница – животозастрашаващи състояния, остри заболявания, тежки травми, инфекциозни и остри хронични заболявания, спешни операции и рехабилитация след прекарани инсулти и инфаркти. Изцяло в допълнителния пакет от дейности обаче попадат само три клинични пътеки – "Оперативни процедури при инконтиненция на урината", "Хирургични интервенции за затваряне на стомах" и "Високотехнологична асистирана с робот гинекологична хирургия", за които здравното министерство е преценило, че плановият прием е достатъчен.
Като цяло общият брой на клиничните пътеки се намалява от 311 на 262, като по-голямата част от отпадналите са извадени в доболничната помощ под формата на амбулаторни процедури. Ябълката на раздора обаче почти сигурно ще се окажат 63-те клинични пътеки, които влизат и в основния, и в допълнителния пакет. Разписано е, че дейностите, свързани с уточняване на диагноза, определянето на терапия за пациент, чието заболяване не е в остра фаза, неспешните операции и здравните грижи минават по допълнителния пакет и могат да се отлагат до два месеца. Според Москов разпределението е ясно и обосновано. В основния пакет са всички заболявания, които водят до тежки последици и инвалидизация и чието лечение ще става незабавно. В допълнителния пакет пък са хроничните болести и диагнозите, при които е възможно амбулаторното проследяване на пациента.
"Ако състоянието ви е тежко, ще се лекувате на мига в болница", отсече здравният министър. Но в българското здравеопазване нищо не е толкова просто. В това отношение е показателен последният трагичен случай с починалата 25-годишна жена в София. Вместо да бъде приета незабавно в болница с едно от най-сериозните спешни състояния – дисекация на аортата, тя била изпратена да се лекува вкъщи с болкоуспокояващи и диагноза бъбречна криза.
Клинични пътеки ще могат да се превръщат в амбулаторни процедури, и обратното. Ако лекарят сметне, че след амбулаторията е необходим стационар, пациентът ще може да влиза в болницата за период до 48 часа. Ако пътека с фиксиран престой в лечебница до три дни пък е изпълнена благоприятно за пациента в рамките на 12 часа, той ще може да бъде изписван. Очевидно е, че и при тези нововъведения с пълни сили може да се усвои принципът "интересът клати феса", затова без контрол няма да стане.
Петър Москов уточни, че с наредбата за достъпа на пациента до здравеопазване кръгът ще бъде затворен. Предвижда се създаването на национална листа, която ще съдържа персоналните кодове на болниците, на отделните клиники и на пациентите, отложени за планов прием. В нея ще се фиксира публично под кой номер, на коя дата и в кое здравно заведение е отложено до два месеца лечението на дадено заболяване. Според министъра това ще пресече в зародиш всякакви опити за "пререждане по немедицински мотиви". Така че остава плащането в кеш…
