Очакваният реверанс на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) към бизнеса се случи. С решение, съвпаднало по време с втория тур на местните избори, енергийният регулатор намали такса "Задължения към обществото" за индустрията с 1.07 лв. – от 37.90 на 36.83 лв. за мегаватчас. Като процент намалението е 2.8 на сто, а мотивът за него, както обясни председателят на институцията Иван Иванов, е понижението в цената на природния газ с 14.26 на сто за последното тримесечие на годината.
За бита обаче намаление не бе дадено. Аргументът на енергийните комисари е, че така се запазва един буфер, гарантиращ, че няма да има увеличение на цените, ако синьото гориво тръгне нагоре през зимните месеци. "Решението на КЕВР щеше да бъде ощетяване на битовите потребители, ако се касаеше за съществено изменение на цената. Искам да отбележа, че ако трябваше да бъде отразена тази промяна, тя щеше да е под половин процент, което означава, че например на 10 лева намалението ще е 5 стотинки", обясни Иванов. По думите му: "Още преди три месеца, когато взехме нашето регулаторно решение, влязло в сила от 1 август, изрично заявихме, че винаги, когато има съществено изменение на някой ценообразуващ елемент, каквато е цената на първичния енергиен ресурс – природния газ, ние ще го отразим, за да не бъдат по никакъв начин ощетявани българският бизнес и потребителите на свободен пазар. Така показваме, че всеки наличен ресурс ще доведе до съответната промяна на цената на електрическата енергия. За съжаление в рамките на изминалите три месеца намалението на цената на природния газ е единственият съществен ресурс, който ни позволи да сторим това."
А само преди броени месеци управляващите щедро обещаваха, че ще намерят далеч повече съществени ресурси. Големи надежди се възлагаха на проектонаредбата за намаляването на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници. Тя предвижда предприятията, консумиращи над 30 гигаватчаса ток на година, да получат отстъпка в рамките на 85% от ВЕИ – компонентата в такса "Задължения към обществото" (другите са електроенергията, изкупувана по дългосрочни договори, и тази от когенерациите) за използваната електроенергия над този праг. Като алтернатива се предлага те да бъдат изцяло освободени от плащания за "зелен" ток след достигане на конкретна граница, определяна като процент от брутната добавена стойност на съответното дружество.
Наредбата бе готова и замина за одобрение в Брюксел, но оттогава за нея – ни вест, ни кост. "За съжаление изминаха повече от два месеца от изпращането на проекта в Еврокомисията, но досега няма напредък и резултати за решаване на този въпрос. Не са установени контакти и не са проведени разговори със съответните институции, което налага извод за забавяне на процеса", посочиха от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори и Българската асоциация на металургичната индустрия. През октомври те изпратиха писмо и до министрите на финансите и на енергетиката, в което настояват да се ускори процесът на нотификация на документа.
В конкретния случай вината за забавянето е определено на брюкселските бюрократи, но какво стана с обещанията за орязване на разходите в енергетиката? Лятото ресорният министър Теменужка Петкова и вицепремиерът Томислав Дончев говореха за съкращаване на разходите на държавните енергийни дружества с по 10 на сто в следващите три години. Реално ефект от това обаче още не сме видели.
Ами проверките, които Агенцията за държавен и финансов контрол прави на "зелените" бизнесмени? Те уж трябваше да дадат отговор на въпроса има ли незаконно присъединени производители, и, в частност, каква е разликата между прогнозни и реални резултати за произведената енергия? "До средата на юли всичките одити няма да могат да бъдат приключени, но поне на големите обекти, които ползват преференциална цена от 485 лв. на мегаватчас, те ще финишират. Ако бъдат установени нарушения, това автоматично ще намали цената на таксата "Задължение към обществото", но ще трябва да се направят нови разчети заради променените изходни данни на регулатора", изтъкваше преди време членът на Комисията за енергийно и водно регулиране Евгения Харитонова. Само че в края на септември се оказа, че са проверени едва седем компании от ВЕИ сектора и действията им отговарят на законодателната рамка.
В крайна сметка, като теглим чертата, стигаме до това минимално намаление на абсурдната такса "Задължение към обществото", от което не остана особено доволен и големият бизнес.
"Ще продължим с усилията за редукция на цената на тока и ако не постигнем успех, ще възобновим протестите. Смятаме, че през тези три месеца не беше направено достатъчно, даже не беше направено нищо, така че цената да се върне там, където беше. Засега в тази посока има само добри намерения и предложения, които срещат разбиране и подкрепа, но тъй като заради местните избори парламентът спря да работи, те не са влезли нито в комисия и още по-малко в зала. Това донякъде попречи на КЕВР да направи и по-голямо намаление", заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. Според него свиването на таксата "Задължение към обществото" е можело да бъде и по-голямо, ако спре порочната практика за субсидиране на топлоподаването на населението за сметка на цената на електроенергията за индустрията. "При нас има двойно кръстосано субсидиране на домакинствата – веднъж по линия на парното и топлата вода и втори път по линия на цена на едро и дребно. В Европейския съюз средното съотношение е 1 към 2.5 до 1 към 4, което означава, че цената на дребно е два пъти и половина по-висока от цената на едро, тоест тази, която се ползва от индустрията. У нас това съотношение е 1 към 1.4 – почти два пъти по-неблагоприятно за българската индустрия, отколкото е средно в Европейския съюз", каза още Велев.
