Работещите в чужбина българи са 2.5 милиона души, работещите в България – едва 2.2 милиона, а средствата, които емигрантите изпращат в България, са 1.7 млрд. евро. Данните са на Института по икономика към БАН и бяха представени на Единадесетата световна среща на българските медии от главния секретар на БТА Евелина Андреева. Медийният форум се организира от Българската телеграфна агенция и Асоциацията на българските медии по света (АБМС) в Атина между 4 и 8 ноември. Той прие участници от 40 български медии от три континента, както и министри, депутати и представители на академичната общност.
"За нас българските медии са изключително важни, защото те са вятърът на прогреса и показват как да се прави промяната. Дойдохме тук, за да предадем нашата подкрепа към медийната среща. Достъпът до достоверна информация е сред големите двигатели за развитието на икономиката", заяви в приветствие към гостите Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Пощенска банка, един от основните спонсори на медийния форум. Димитрова анонсира старта на корпоративно отговорна социална кампания на банката, насочена към младите. Целта на финансовата институция е да ограмоти младежите за възможностите им за добра кариера.
Оживена дискусия сред присъстващите на медийната среща предизвика въпросът за финансирането на българските медии зад граница. По традиция те карат на "мускули" и разчитат главно на ентусиазъм.
"Това непрекъснато плачене всичко да финансира държавата е старомодно, защото някои може да искат да са патриоти на щат, но аз не искам", заяви Даниела Горчева, издател на списание "Диалог" в Холандия. Според нея финансирането означава зависимост. Евгени Веселинов от електронното издание "BulgariCa" в Лос Анджелис отговори, че идеята не е за цялостно субсидиране на медиите зад граница, а за оказване на съдействие по подобие на това за българските училища навън. Според Георги Донков от електронното издание „БГ глас“ в Австрия, никой не обръща внимание как живеят българите в чужбина. Той допълни, че публичните медии са длъжници към българските общности. Проучване, представено от Донков, сочи че само 4% от новините за българите зад граница не са криминална хроника. Председателят на парламентарната комисия по културата и медиите Полина Карастоянова обеща, че до края на годината ще се състои съвещание в Народното събрание, на което да се разгледат всички предложения, направени по време на дискусиите в Атина.
Трипроцентов спад на всички туристи у нас отбеляза министърът на туризма Николина Ангелкова. Според нея България има всичко, за да стане целогодишна туристическа дестинация, но ни липсва популяризацията на страната ни. Особено чрез малко по-различен подход – чрез личните преживявания на хората, посетили България.
