Днес е 10 ноември – но 26 години по-късно. Толкова! "Чао!" на социализма и без "Добре дошла!" на българската демокрация.
Защото за тези 26 лета разбрахме, че:
– На висшите комунисти им бе писнало от социализма още до 1989-а и те искаха да станат капиталисти. За да си запазят во веки веков привилегиите и богатството и да ги предадат спокойно на деца и внуци. Освен това по-прозорливите сред висшия ешелон вече виждаха, че комунизмът ще си иде и без тях. Примерът на Полша, където военните, извършили преврат през 1981-а, предадоха съвсем мирно властта на опозицията през 1989 г., навяваше на сериозни мисли.
– На висшите цивилни комунисти, начело с Андрей Луканов, им бе станало ясно, че по една или друга причина Указ 56 не може да ги направи капиталисти от мечтания от тях тип и затова стопанската номенклатура се бе обединила около Карлович, за да махне Тодор Живков и неговите най-верни хора – Милко Балев, Димитър Стоянов и Йордан Йотов, и така да стигне до кацата с меда. Трябваше й обаче организирана сила, която да неутрализира УБО, ДС и МВР. За целта в заговора бе привлечена и Българската народна армия, чийто генералитет – начело с Добри Джуров, отдавна недолюбваше Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП и също готвеше акция. Затова военните не си мръднаха и пръста в защита на номенклатурата. Още се помни изказването на началника на военното разузнаване по онова време генерал-полковник Васил Зикулов: "За режима на Живков не си струваше да се лее кръв". Ясно и точно.
– Също така на висшите комунисти им бе внушено от Москва, че трябва да се правят точно определен тип промени. За целта на срещата на Политическия консултативен комитет на Варшавския договор в Букурещ през лятото на 1989-а – и зад гърба на изолирания в резиденция на Чаушеску Тодор Живков, се правят срещи на "съветски другари" с Петър Младенов и Добри Джуров. А когато за подготвяния преврат започва да се разбира – няма абсолютна тайна, шефът на УБО генерал Милушев не докладва на Живков получената лично от него информация за заговора. Защото, както казва дясната ръка на Горбачов – товарищ Яковлев, ние бяхме решили да приключим завинаги с това.
– Висшите комунисти си бяха спретнали и малка, но удобна опозиция и тя вече бе вкарана в играта от самия Милко Балев. Шествия, интервюта по "Свободна Европа" и няколко шамара от милицията. Пълна идилия. Само че нашата опозиция, за разлика от чешката, полската и унгарската, нямаше нито кадри, нито програма, нито авторитет в обществото, нито визия за България след настъпването на демокрацията. Нямаше си абсолютно нищо. Защото бе поливано в саксия цвете на номенклатурата. Е, без НДЗПЧ, което набързо бе изпъдено от опозиционните редици след 10 ноември. А един платен по онова време комсомолски секретар – Росен Плевнелиев, сега президент, се опитва да ни разказва днес басни как е свалил лично Тодор Живков с един плакат.
Та така стоят нещата.
Днес, 26 години по-късно, виждаме и пълния провал на тази бездарна драматургия. Изгонването на 2.5 млн. българи от страната като гурбетчии ни обрече на измиране като нация. Останалите 6.5 млн. хора – или поне 90% от тях, се гърчат в мизерия, каквато не е имало и след края на Първата световна война. Видяхме СИК и ВИС-2 и друга фирма, фалшифицирани избори и смешен и жалък политически елит, както и телевизия, съчетаваща в едно паноптикум от странни индивиди и още по-странни предавания, напомнящи терапия за тотално затъпяване.
Та това е.
Честит ти неудачен 10 ноември 2015 г., страна без бъдеще!!!
