Имаме си закон срещу офшорките, който съвсем легално ще позволи навлизането на сенчестите капитали в България. Как така ли? Ами със завоалирани поправки в него, които правителството на Бойко Борисов одобри през седмицата.
Интересно, замислил ли се е премиерът какво ще кажат по въпроса европейските му партньори? На Запад от години се борят с укриването на данъци в измислени специално за целта юрисдикции и едва ли ще толерират намерението на българските власти да открехнат завесата пред островния бизнес. Да напомним, че дори срещу председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер (също близък до сърцето на Борисов) има обвинения, че като премиер на Люксембург е помагал на многонационални компании да избегнат плащането на данъци, пък какво остава за нашенския министър-председател.
Всъщност нашите управници вероятно много добре осъзнават какво правят, тъй като в публикуваното след редовното правителствено заседание съобщение имаше само три лаконични изречения. В тях най-общо се обясняваше как поправките в закона целят "усъвършенстване на законовите разпоредби, улесняване практическото му прилагане и привеждането му в съответствие със законодателството на Европейския съюз". В действителност обаче зад действията на властта прозира желанието да се легализират определени бизнес начинания. И, разбира се, тези, които дърпат конците, отново да останат скрити в мъглата.
За да се случи това, се предлагат изменения на разпоредбите, заради които ще ни се наложи коренно да променим представите си какво представляват офшорните зони. Законът например ще разпореди всички шумно прокламирани досега забрани да не се отнасят за фирми, регистрирани в асоциираните към Европейския съюз отвъдморски страни и територии. Но зад това неясно определение на практика се крият добре известните Британски Вирджински острови, Бермудските острови, Островите Туркс и Кайкос, Монсерат, Ангуила, Каймановите острови, Аруба, Фолклендските острови, Гренландия, Нова Каледония, Френска Полинезия и други любими на някои предприемачи екзотични дестинации. Всички те вече няма да се приемат за офшорни територии.
По един или друг начин от кюпа са извадени и държави като Лихтенщайн, Исландия, Гибралтар, Сингапур и Хонконг, които също приютяваха не един или двама "инвеститори" в българската икономика. Обяснението в случая е, че те са подписали Споразумението за Европейското икономическо пространство или Споразумението за държавните поръчки на Световната търговска организация. С други думи, партньори са…
В променените текстове е помислено дори за тези бизнесмени, чиито фирми се подвизават на места като Сейшелските острови, Панама или Белиз. Те не са ангажирани с никакви международни договори и затова се предлага въвеждането на прагове, под които нормативните забрани въобще няма да се прилагат. Казано директно – на офшорките се предоставят възможности за измъкване. Така, благодарение на праговете, няма да бъдат засегнати дребни участия – до 10% от капитала или когато процентът представлява квалифицирано дялово участие по смисъла на съответния закон. Мотивът е, че ако се запази сегашният режим, може да се стигне до ситуация, при която заради притежавана от офшорка дори една акция от банка, от застрахователно или пенсионноосигурително дружество, да се отнеме лицензът за банкова или застрахователна дейност. Промяната обаче дава реална възможност на сенчестите капитали да се завърнат не само в банковия и в застрахователния бизнес у нас, а и в медиите, в енергетиката, в телекомуникациите, в хазарта, в концесиите…
Участието им в обществени поръчки също ще стане възможно. На практика остава само една точка, при която изключение за процента на участие на офшорките не е предвидено. С нея се забранява на дружествата, регистрирани в офшорни зони и на контролираните от тях лица, пряко или косвено да сключват договори с държавата или с общините, както и с държавни или общински предприятия и търговски фирми.
С друга поправка пък се ограничава значително обхватът на самия закон. Съгласно действащите сега разпоредби той засяга дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, които оперират пряко или косвено у нас. Както и фирми с незначителна свързаност (включително и само чрез една акция) и дори нямащи пряка връзка с компании, извършващи дейност в България. Например, когато българско дружество и офшорка са под общ контрол, но двете нямат каквито и да са отношения помежду си. Само че според Министерството на финансите, което е изготвило одобрения от кабинета законопроект, това води до ограничения и пречки за работата на чуждестранните инвестиции, без да има друга реална икономическа или бюджетна полза. Ето защо се предвижда понятието "свързани лица" да се замени с "контролирани от тях лица". За целта се заимстват определенията от Търговския закон. Въпросът е: няма ли по този начин да се развържат ръцете на сенчестите бизнесмени за всевъзможни схеми? Ако сега един такъв "предприемач" купи или произведе в страната стока за 1000 лв. и я продаде в чужбина за 1500 лв., ще подлежи на облагане с данък върху печалбата от 500 лева. Но ако покупката на стоката се извърши от контролирана от него офшорна фирма, печалбата ще се формира изцяло от тази компания, чиито банкови сметки по правило са зад граница. Тоест данъчното облагане на дохода ще се избягва и българските контролни органи няма какво да направят.
Офшорните компании ще могат да се използват и за минимизиране на данъците, които дължат смесените предприятия. При тях едни и същи граждани управляват едновременно местната и чуждестранната (офшорна) фирма, учредителки на съвместното дружество.
Нищо не пречи и акумулираните в офшорните компании средства да се използват за кредитиране на местни фирми. Подобни заеми лесно могат да бъдат разсрочвани, а размерът им да расте практически до безкрайност, без с това да се нарушава законодателството, макар собственикът на офшорката и на местната фирма да е едно и също лице.
В последна сметка да им е честито на печелившите. Всички останали ще пием по една студена вода, тъй като законопроектът предвижда да отпадне и изискването обстоятелствата около собствеността на офшорните фирми да се вписват в Търговския регистър. Вместо това се предлага да бъде създаден специален Регистър на действителните собственици на дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим към Агенцията по вписванията. Така за широката публика ще остане скрита всякаква информация за собствениците на островните компании. Достъп до нея ще имат само Националната агенция за приходите, Държавната агенция "Национална сигурност", специализираните регулаторни органи като Българската народна банка и Комисията за финансов надзор, и то само след официално заявление, че искат такива данни.
