Британският премиер Дейвид Камерън оповести дългоочакваните искания на страната си за реформи в Европейския съюз, от чието изпълнение ще зависи позицията на правителството дали Великобритания трябва да остане в общността. Самото решение ще бъде взето на референдума, който Камерън обеща да проведе, след като на парламентарните избори през май неговата Консервативна партия удържа впечатляваща победа. Нещо повече – неотдавна той обяви, че допитването за т.нар. Брексит ще се проведе в средата на 2016 г., което е по-рано от първоначално поставения срок за 2017-а. Дотогава обаче ще трябва да накара ЕС да поеме ангажимент за реформи и да предоговори членството на Великобритания.
При всички положения писмото с британските искания, изпратено на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, беше очаквано в Брюксел с голямо нетърпение и раздразнение. В реч в Кралския институт за международни отношения, известен още като Чатъм хаус, Камерън разкри съдържанието му. Английските искания включват подобряване на конкурентоспособността на съюза, повече равнопоставеност между страните във и извън еврозоната, повече автономия за отделните правителства, както и забрана мигрантите от държавите членки да получават социални помощи на Острова за срок от четири години след пристигането си.
Британският министър-председател бе изправен пред сложната задача да формулира такива претенции, които да са изпълними, но не и лесноизпълними, тоест да изстиска максимално възможното, без да скъса мостовете между Лондон и Брюксел. Ако беше поискал прекалено много, това можеше да разгневи останалите членки на ЕС и накрая да се прибере с празни ръце у дома и без никакъв друг избор освен да подкрепи излизането на страната си от общността – нещо, което Камерън не желае. Едни прекалено скромни условия пък можеха да му навлекат обвинения в предателство от евроскептиците, което да тласне британците да подкрепят Брексит-а (и да срине авторитета на премиера).
Колкото до реакцията на европейските партньори, тя беше смесена, но като цяло прагматична. Най-спорното, но и най-важно за Камерън от вътрешнополитическа гледна точка искане – това за мигрантите от страните членки – бе, както можеше да се очаква, най-зле посрещнато. Висши представители на Евросъюза го определиха като "трудно", "силно проблематично" и "пораждащо сериозни съмнение в законността си".
Тази реакция всъщност е добре дошла за Камерън. Най-малкото тя подсказва, че не е искал твърде малко. Наистина евроскептиците веднага определиха отправените искания като "слаба работа", в което няма нищо изненадващо, а и дясноцентристката преса, представена от вестници като "Таймс" и "Дейли телеграф", както и масово четените "Дейли мейл" и "Сън", под една или друга форма обвиниха премиера в мекушавост. Но това само показва, че ако въобще е бил възможен някакъв разумен баланс в условията към ЕС, Камерън е бил близо до него. Самият той употреби думата "разумни", когато ги обяви в речта си в Чатъм хаус. Изглежда, че и за предстоящия референдум Камерън ще разчита на аргументите на разума, като предложи на сънародниците си един компромис между двете крайности – излизането от ЕС и оставането в един нереформиран и неудобен за страната им съюз.
Преди да се случи всичко това обаче, ще трябва британските условия да бъдат приети от останалите 27 страни членки. Което предполага време. И все повече наблюдатели изказват съмнения дали ще е физически възможно позицията на общността да бъде формулирана в краткия срок до референдума. Необходимо е исканията на Лондон да бъдат ратифицирани от всичките държави в съюза, а при сегашния разнобой е трудно да си представим бързото постигане на такъв консенсус.
За едно поне можем да сме сигурни – през следващите месеци дебатът дали мястото на Великобритания е в Европа все повече ще се разгорещява от двете страни на Ламанша.
