Чудо е, че БСП оживя досега. За първи път тя е изправена пред риска да изчезне.
През последната година БСП се затвори вътре в себе си, станахме нещо като лява секта.
Г-н Кутев, защо БСП загуби така съкрушително тези избори? В последните години тя сякаш ходеше по дъното, но сега прокопа надолу.
– БСП е единствената партия, която е останала от времето на социализма и все още е жива и е фактор. В другите източноевропейски държави този фактор отдавна умря. А причината БСП все още да е на политическата сцена е, че тя се промени почти изцяло и в идеологическа посока, и като лица. Така че БСП е много гъвкава партия, но сегашната загуба не е добър сигнал. За първи път възможността БСП да изчезне е реалност.
Вие сложихте диагнозата, че БСП е в мозъчна смърт. Какво според Вас означава това?
– Това означава, че тялото на БСП е все още живо – ние имаме 200 000 души, които са верни последователи на партията. Но ръководството й в момента няма никаква представа как трябва да се управлява тази партия. Това не значи, че трябва да се смени цялото ръководство, нито да се подават незабавно оставки. Така или иначе ни предстои конгрес. Ние сме поставени пред големия проблем: ще я има ли БСП – това първо. И второ – ще го има ли лявото в България, защото то по една или друга причина в момента е пряко свързано с БСП. Тоест, ако я няма БСП, лявото в България много дълго няма да го има. Например в Полша за властта се бият две десни партии. Там има двупартиен модел, но няма ляво. Значи това е възможно. Мозъчната смърт в политиката не е като в медицината. В политиката от мозъчна смърт може да се излезе – има начин това да стане. Но предполага много резки действия. С механизмите, използвани досега при такива случаи, няма да стане.
Ако продължим с аналогиите – изпадналите в мозъчна смърт стават донори. Може ли БСП да стане донор на АБВ или на други леви формации?
– Точно за това става дума. Това беше поводът, поради който аз използвах тази метафора с мозъчната смърт, защото наистина заплахата БСП да се превърне в донор на други леви партии е изключително голяма. И точно затова казвам, че трябват много бързи действия. Вчера (понеделник – б.р.) имахме заседание на Градския съвет на партията в София, където ръководството подаде оставка. Не смятам обаче, че това е верният вариант на поведение. След един-два месеца трябва пак да влезем в предизборна кампания. И няма никаква полза от оставката на ръководството, още повече че то е предимно от млади хора. Тоест пътят не е през оставката на ръководството сега. Пътят е през много здраво преосмисляне и на случилото се, и намирането на подходящия лидер. Трябва ни лидерство. Трябва някой, който да поеме отговорността и да каже истината, да каже накъде трябва да върви БСП и да се договорим за това. Сегашното ръководство на партията и бившето – трябва да седнем и да се разберем къде искаме да изведем тази партия. Мнозина от нас – и да отстъпим крачка назад, за да изведем млади хора в предна позиция. Да сменим изцяло визията на партията. Да я вкараме в проблема за новото ляво, в което тя упорито не иска да влезе. Наистина са нужни съществени промени.
Един анализатор го определи доста афористично – БСП има електорат, но няма лице.
– Не, тя има лице. Но за съжаление това не е лицето, което иска да види електоратът.
Сегашните избори като че ли показаха, че новият ляв курс, който беше възприет през пролетта, всъщност не работи?
– Според мен той беше грешка. БСП е много разнослойна партия. Тя не е единна. Там има едни хора, които са с подбуди към миналото, с някаква любов към миналото и си спомнят едно ляво, което е по-скоро комунистическо. Има други, които мечтаят за новото ляво, което в България няма представител. И БСП не е този представител. Има и трета група – непрестанно ги обвиняват, че са центристи, социалдемократи. Има и четвърти, които са по-скоро бизнесмени. А когато бе обявен този курс за новото ляво – той по-скоро беше архаичен. Това, което виждаме през последната половин-една година, е един ход към едно архаично ляво, от миналия век, което, разбира се, че не може да успее днес. И целта не е да върнем онова ляво, защото то не може да се върне или поне не може по този начин. Тук трябват много по-революционни действия, в смисъл: ясно е, че капитализмът победи, и е ясно, че ако ние искаме да бъдем истински лява алтернатива, първо трябва да си изясним кои са истинските леви политики. Не съм убеден, че примерно национализацията на предприятия е сред тях. Ние трябва да направим завой наляво, но не това ляво отпреди един век. А едно съвсем различно, модерно ляво, което не само съдържа други неща, но има и съвсем друг начин на разказване. То не се разказва с думите и с фразеологията, които използваме.
Добре, но смятате ли, че БСП можеше да спечели с такива лица като Георги Гергов от Пловдив?
– Много добре познавам бизнесмена Георги Гергов и лично аз нямам нищо против него. Но иначе, разбира се, сигналът, който дава Гергов с активността си, е вреден и не разбирам защо го прави. Наистина не разбирам, защо през цялото време се бута в тази политическа част, при положение че той достатъчно добре може да живее през бизнеса, който прави. Хубаво е държавата да направи много ясно разграничение – и то задължително ще стане! – между бизнес и политика. В момента това разграничение не е достатъчно ясно. През цялото време политиката прелива в едни пари, а тези пари после се връщат в политиката, за да я пресъздават. Този порочен кръг обаче изобщо не е измислен от Георги Гергов и не той е най-типичният му представител. Бих казал, че Цветан Цветанов, Бойко Борисов и един куп десни лидери, за които мога дълго да говоря, са по-скоро тези, които създадоха този кръг. Не можеш да забраниш на един човек, дори когато е богат, да участва в една политическа система. Той има някакви възгледи, някакви идеи. Но не смятам, че Георги Гергов е този, който в момента прелива парите в политика и политиката в пари. При тези големи обороти, при тези огромни плащания, тези купени избори – те не стават от хора като Гергов. Те стават от хора като Цветанов и като Борисов. И ако ние имаме реална заплаха в момента, тя е от такива като тях.
Казвате, че млад лидер трябва да оглави БСП. Но откъде ще го вземете? Партията трудно привлича млади хора, тя застарява, електоратът й застарява.
– Това е невярно твърдение. В цялата история на българския преход двамата най-млади министър-председатели са били представители на БСП. Не казвам, че се гордея и с двамата, защото единият е Жан Виденов, другият е Сергей Станишев. Така че не е вярно, че БСП не работи с младите и че тях ги няма вътре. Станишев стана председател на партията на 35 години. Ние отгледахме цяло едно поколение, което сега е между 30 и 40 години, защото това беше работа и на Станишев, и моя, и на много други. Успяхме да подготвим тези хора, които вече участват в политиката – били са депутати, министри и заместник-министри, заемали са партийни постове, т.е. имат някакви позиции, които и в момента са готови да поемат нататък.
Добре, но защо тези хора не могат да пробият, да излязат на повърхността? Кой им пречи, кой ги спъва? „Фараоните“ ли, за които говори един ваш съпартиец?
– Не мисля, че е така. Дори в момента половината от хората в Изпълнителното бюро са под 40 години. Да, вярно е, че някак си лицето е формирано от хора като Янаки Стоилов, Бойко Великов и др. Но в края на краищата това е опит. За да станеш медийна личност, не е достатъчно да те хванат и да те сложат направо на екрана. Трябва и медиите да те търсят. Не мисля, че не им даваме път на младите хора. Напротив! Със Сергей направихме няколко програми и години наред основната грижа на ръководството беше как да раздвижим младите хора, как да ги привлечем при нас, как да им дадем шанс да се развиват и как да разтворим партията. Искам да ви напомня, че преди две-три години при нас имаше много хора с чисто десен профил, които работеха за БСП. Един Петър Курумбашев – той работеше за лявото амбициозно, но той е човек с десен профил. Таня Андреева е десен човек, Мартин Захариев… Много хора мога да ви изброя, чисто десни, които практически работиха в полза на БСП. Това за мен е много важно. БСП това загуби в последната една година. Затвори се вътре в себе си, станахме нещо като лява секта. И затова резултатите са такива. Ние трябва да се отворим към центъра и да търсим подкрепата му, да представляваме реални интереси. Трябва да излезем извън кръга на "нашите хора", ако искаме да печелим избори. С 10-13-15% избори не се печелят.
Но вие дори на леви формации не искате да подадете ръка, а какво остава за други, по-различни?
– Ако говорите за АБВ, лично моята теза е, че ние в скоро време ще осъзнаем, че нямаме друг избор, освен да подадем ръка на тази формация, а и на другите леви. Въпросът е, че аз лично не бих подал ръка на Първанов, преди най-малкото да се е извинил. Първанов и хората около него дължат огромно извинение на БСП. Сигурно в даден момент ще се наложи да правим обединение вляво и мисля, че това по принцип не е лошо. Сигурно много неща трябва да си простим, защото много предателства бяха направени. Но за да се прости, първо някой трябва да поиска прошка. Не може да се прощава просто така. Трябва да има някакъв диалог на осъзнаването на грешките, за да може след това те да бъдат забравени. Неосъзнати и непризнати грешки не могат да бъдат забравени.
Обиден ли сте на някого, че през лятото бяхте отстранен от ръководството на партията без много обяснения?
– Не. Никой не се ражда член на политбюро и няма да си умре такъв. Аз съм бил 10 години член на Изпълнителното бюро на партията и мисля, че съм дал каквото съм могъл. Друг е въпросът, че аз съм медиен човек и си давам сметка, че когато някой защитава позицията на ръководството на една партия като БСП, която не е много популярна, той губи авторитета си. Много години подред, с ясното съзнание, че аз губя своя авторитет, съм защитавал лицето на партията, защото това беше моята работа, аз бях медийният секретар и съм смятал това за мое задължение и че е правилно. Сега вече, като съм извън ръководството, нямам този ангажимент. Вече не съм длъжен да защитавам ръководството на партията. Сега други имат това задължение и трябва да го правят с ясното съзнание, че това е много неудобна позиция – от нея винаги се губи. Именно затова следващите, които застанат на тази позиция, трябва да могат да разчитат на това, че партията ги пази. И партията трябва да внимава с тях – ако изяждаме всеки, който благодарение на това, че ни е защитавал, е загубил обществена подкрепа, няма да има кой после да излезе да обясни какво се случва. Както става и сега. Факт е – загубили сме изборите. Но трябва да се даде разумно, грамотно обяснение защо се е случило това и как следващия път ще направим така, че да не се случи. Това е борбата след изборите. А тази борба е вече загубена от БСП. След втория тур нямаше кой да излезе в медиите и да обясни какво става. Когато стане неудобно да се говори, малко са тези, които ще отидат да обясняват загубата. Ако беше победа, щеше да има опашка от желаещи.
Антон Кутев е роден на 13 септември 1968 г. в София. Завършил е „Изкуствознание“ в Художествена академия. Учил е "Икономика на киното и телевизията" в Московския киноинститут, следвал е и "Европейска публична администрация" в СУ. Племенник на Филип Кутев. Бил е общински съветник от БСП в София, говорител на партията, депутат в 41-вото и 42-рото Народно събрание.
