Реформаторският блок като цяло се представи добре на току-що отминалите местни избори, но това не важи за отделните партии в него. Големият печеливш от вота е формацията на Меглена Кунева – „Движение България на гражданите“, която успя да се пребори за двама областни кметове, десетки общински и на по-малки населени места и увеличи броя на съветниците си в София. Същото не може да се каже за партията на Радан Кънев – „Демократи за силна България“. Навсякъде, където тя успя да наложи свои кандидати, те се провалиха – София, Варна, Пловдив. В Столичния общински съвет формацията се озова с най-малко съветници в цялата си история – едва трима, с което тъмносините загубиха и по-голямата част от политическото си представителство. И то на терен, който имаха за свой.
Но фактът си е факт и самочувствието на Радан Кънев преди изборите не получи покритие на самия вот. Този път неговите структури бяха надхитрени от активистите на Кунева и те си „отмъстиха“ чрез преференцията за изместването на лидерката им от водаческото място на евроизборите. В преференциалната надпревара се включи и СДС. Листата в столицата се оказа почти напълно пренаредена, а представителите на ДСБ бяха избутани назад. Така стана и на други места в страната.
На практика в Реформаторския блок се водеха две кампании – вътрешна между партиите в него, и външна срещу опонентите на изборите. Освен това веднага след приключването им започнаха да се случват странни неща. Любимият на Радан Кънев кандидат за кмет на Варна Чавдар Трифонов изненадващо напусна групата на блока и се закле като независим на първото заседание на общинския съвет в морския град. Той лаконично обясни поведението си с появили се „дълбоки разломни линии“ по въпроса за манипулациите и фалшификациите на местните избори. Само дни преди това Трифонов, заедно с още трима изгубили кандидат-кметове, бяха твърдо решени да оспорят избора на Иван Портних и да поискат касиране на вота с аргумента, че гласуването на варненци е било „тежко опорочено“. Реформаторският блок обаче не подкрепи неговото намерение и той се отказа. На всичкото отгоре колегите му в общината решиха и подкрепиха Тодор Балабанов от ГЕРБ за председател на съвета. Чашата преляла, когато за заместник-председател от квотата на блока бе издигнат Светлан Златев от „Народен съюз“ – партия, създадена от отцепници от Барековата „България без цензура“. Според Трифонов това е пълна подмяна на вота на гласувалите за реформаторите и ДСБ в частност.
Реакцията на Трифонов едва ли ще е изолирана, очакванията са още да напуснат редиците на реформаторите по места заради една изненадваща безпринципност след вота. Същите, които преди изборите се биеха в гърдите, че са най-безкомпромисни, най-принципни, най-морални, след тях започнаха да влизат в различни договорки в общинските съвети, за да си осигурят парче от баницата на властта.
Това поведение и тази несъразмерност в тежестта и електоралното влияние между двете основни партии в блока няма как да не се отразят на предстоящите им разговори за бъдещето на коалицията, единното й ръководство и регистрация, както и на преговорите за президентска кандидатура. Очевидно е, че Радан Кънев изгуби позициите, от които претендираше за безалтернативен кандидат за лидер. Балансът в коалицията е променен и това вече поражда напрежение. Разбира се, Меглена Кунева и хората около нея едва ли ще подходят рязко към ситуацията, въпреки нарасналото им самочувствие и по-изгодни позиции. Те по-скоро ще изчакат обстановката да се успокои, което не значи, че задкулисните интриги ще спрат. В интервю за „БАНКЕРЪ“ миналата седмица заместник-председателят на ДБГ и съпредседател на парламентарната група на реформаторите Найден Зеленогорски откровено похвали останалите партии – СДС, БЗНС и НПСД за приноса им на изборите, но пропусна да коментира представянето на ДСБ. По всичко личи, че партията на Кунева ще се опита да спечели на своя страна по-малките в битката за лидерството в блока, както и в опитите за постепенното изтласкване на Къневата формация в периферията. Въпросът е дали ще има фронтален сблъсък между двете страни, или те ще проявят достатъчно кураж и разум да проведат откровен диалог със свалени карти, да посочат грешките и да потърсят начини за преодоляването им?
Новото разположение на силите в Реформаторския блок ще се отрази и на отношенията с „Големия брат“ ГЕРБ. Кунева и съпартийците й са по-умерени в поведението и приказките и по-малко дразнят Бойко Борисов. Което не може да се каже за Радан Кънев, който периодично плашеше с напускане на управленската коалиция и поставяше какви ли не условия. От тази гледна точка не е учудваща спешната визита на Кънев и партийния му заместник Петър Москов при Борисов ден след края на изборите, за да му се извинят за непремерената реакция при победата на реформаторите в Плевен. Без съмнение те си дават сметка, че ДСБ е вече в по-слаба позиция и ако премиерът реши да направи промени на различни нива в държавата, ДБГ има по-големи шансове да се вреди. Пък и първият заместник на Борисов в партията Цветан Цветанов не крие неприязънта си към Радан Кънев и при всеки удобен случай му „бие шамарчета“ зад врата и му напомня, че е преял с власт. Министър-председателят засега стои настрана от конфронтацията между тях.
Неблагополучията на ДСБ на местните избори няма как да не предизвикат и недоволство в самата партия срещу лидера й. Но нито Кънев ще подаде оставка, нито ще бъде сменен, независимо от направените грешки. Всъщност издънките особено във Варна и Пловдив са негови лични, тъй като той наложи спорните кандидатури на Чавдар Трифонов и Здравко Димитров-Зико, без да даде възможност за дискусия в коалицията. Между другото, последният беше изключен от ГЕРБ и парламентарната й група малко преди вота, защото се кандидатира за градоначалник срещу официалния претендент на партията Иван Тотев, а хората на Радан Кънев незнайно защо застанаха зад него. Донякъде като подигравка с тях бе това, че сега Бойко Борисов пак прибра Зико под крилото си и го назначи за областен управител на Пловдив. Така излезе, че реформаторите са играли за ГЕРБ, а не за себе си в Града под тепетата. Всичко това, заедно с безпринципните коалиции по места и „историческите компромиси“ в парламента, разочароват членовете и симпатизантите на ДСБ.
