Все повече данни потвърждават версията, че падналият над Синайския полуостров руски "Еърбъс" А321 е станал обект на терористичен акт. Но въпреки това Русия трудно и с неохота приема почти доказаните факти. Най-напред Москва не даваше и дума да се издума за атентат, след това представители на Кремъл, включително и премиерът Дмитрий Медведев, допуснаха, че е възможна и такава версия. Междувременно обаче Русия спря полетите до Египет и изтегли туристите си от там – след като Великобритания вече го беше направила.
Поведението на руските власти не е изненадващо. То се вписва в една дългогодишна руска и съветска традиция неприятните новини да се крият, отлагат, омаловажават. Спомняме си реакциите по време на драмата с подводницата "Курск", както и при една от най-страшните катастрофи на ХХ век – Чернобилската. И това са само най-известните примери. Въпросът сега е, защо версията за терористичен акт в Синай предизвика такава негативна реакция в Русия и какви ще са последиците за страната, ако тя се потвърди?
Първият извод, който се налага, е, че военната операция в Сирия далеч няма да е толкова безболезнена, както изглеждаше преди месец и както го внушаваха повечето руски медии. Вярно е, че терористичната атака можеше да бъде извършена и без руската намеса – страната е постоянен обект на заплахи от ислямски екстремисти, включително и от вихрещата се в Сирия и близкоизточния регион "Ислямска държава". При все това през последните години терористичните актове на руска територия намаляха. Последният атентат бе на гарата във Волгоград в края на 2013-а, но оттогава руското общество, заето с украинската криза, сякаш позабрави за опасността от ислямистите. Заслугата е и на държавните органи, които редовно информират за успехите си в борбата с тероризма. Показателно беше, че на 10 ноември – десет дни след трагедията над Синай – руската Федерална служба за сигурност съобщи, че през 2015-а терористичната активност в страната е намаляла 2.5 пъти.
Никой не отрича, че сирийската криза може да увеличи заплахите срещу Русия. Тъкмо напротив, това бе и един от официалните аргументи за намесата на Москва – необходимостта от нанасяне на първи удар и унищожаване на врага на негова територия, преди да се е прехвърлил отсам руската граница. Тези опасения не са без основания – по данни на Федералната служба за сигурност в редиците на "Ислямска държава" са се влели 30 хиляди чужденци, от които 7 хиляди са дошли от територията на бившия Съветски съюз. От тях между 1.8 и 2.4 хиляди са пристигналите от Русия. (Ако се вярва на руската преса, за това спомогнали и службите за сигурност, като целенасочено предоставяли "коридор" към чужбина на кандидат-джихадистите, за да бъде отслабено присъствието им в Северен Кавказ.)
От изявление на заместник-директора на Федералната служба за сигурност Евгений Сисоев пък стана известно, че терористичната групировка се стреми да установи контрол над северната част на Афганистан, като разшири територията си в съседните Узбекистан, Туркменистан, Таджикистан и Иран. Косвено потвърждение за тези намерения са засилилите се боеве между бойците на "Ислямска държава" и местните талибани, които не признават върховенството им. Ако плановете на джихадистите се реализират, последиците за постсъветското пространство ще са непредвидими и това е още един аргумент в полза на бързото унищожаване на "Ислямска държава".
Проблемът е, че засега краят на руската операция в Сирия не се вижда. За месец и половина, откакто започнаха руските бомбардировки, успехите на сирийската армия са повече от скромни. Все по-ясно става, че дори с подкрепата на руската авиация бойците на "Хизбула" и иранския корпус армията на Башар Асад няма да е в състояние да се справи с предизвикателството. Така управляващите в Москва се оказват изправени пред един неприятен избор. Ако продължат със сегашната тактика, която не се знае кога и дали ще им донесе успех, военните им усилия ще се проточат във времето, а след трагедията с пътническия самолет обществената подкрепа за интервенцията неминуемо ще започне да спада – особено ако последват и други терористични атаки, каквато опасност не може да се изключва. Другият вариант е да се опитат да ускорят събитията с едностранна сухопътна интервенция с всички очаквани последици.
Вестник "Гардиън" цитира мнението на висш американски служител, според когото Владимир Путин е отхапал твърде голям залък в Сирия и сега Вашингтон ще изчака тактиката му да се провали и Москва да омекне в настояването си Башар Асад да запази властта си. Катастрофата на руския "Еърбъс" наистина отслаби позициите на Кремъл.
