Помните ли лозунга: "От всекиго според възможностите, всекиму според потребностите"? Той все още стои в ума на много българи, сякаш не е минал повече от четвърт век след т.нар. промени. На никого не му се работи, но всеки иска голяма заплата. Как обаче да се промени обикновеният човечец, след като най-големите управници залагат на същия принцип? И не коя да е институция, а Министерският съвет раздава пари не за добри и качествени проекти, а поради "нуждата", произтичаща от партийната принадлежност. Всъщност най-интересното е, че до този извод не е стигнал прилежен брюкселски чиновник или разследващ журналист – констатацията бе направена от Върховния административен съд.
Българското правителство е поставено в унизителната позиция на закононарушител по делото, водено от четири общини срещу постановленията на кабинета "Орешарски" (ПМС № 4/2014 г. и ПМС № 19/2014 г.) за разпределението на парите от публичната инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите". С едното са приети редът, условията и критериите за прозрачното разходване на средствата, а с второто е публикуван списък на одобрените проекти, за които бяха разпределени общо около 290 млн. лева. Козлодуй, Бяла Слатина, Оряхово и Банско обжалваха още през 2014-а актовете с мотива, че по неясни критерии градове, управлявани от БСП и ДПС, са получили финансиране за стотици милиони левове. Тогава, само за седем работни дни, междуведомственият съвет разгледа 1100 проектни предложения и одобри 392 от тях. В жалбата на врачанските общини беше изчислено, че са обсъждани над 18 проекта на час, при все че това време не е достатъчно дори да бъдат прочетени. "Данните ясно показват, че в действителност списъкът, одобрен от кабинета, се основава на друг, по-лесен способ за определяне на проекти от този по оценяването, обсъждането и подбора им", твърдяха ощетените кметове.
Съмненията за задкулисни договорки се засилиха, след като Министерството на финансите отказа достъп до информацията за класирането, а Сметната палата обяви, че ще проверява начина на изразходването на публичния ресурс. Съдебната сага обаче се проточи. Дали заради политическата обстановка, или чисто по процесуални причини, през октомври миналата година тричленен състав на съда (Марина Михайлова, Илияна Дойчева и Мариета Милева) прие, че Козлодуй, Бяла Слатина и Оряхово нямат правен интерес да атакуват постановлението за разпределението на парите, тъй като то не ги засяга. За първото постановление, с което са обявени условията за кандидатстване, пък срокът за обжалване бил изпуснат. Колкото до Банско, магистратите обявиха, че жалбите и срещу двете постановления са подадени в просрочие.
Междувременно, с бързо пренаписване на нормативната уредба, бе подменен съставът на Сметната палата и, случайно или не, устремът на одиторите към инвестиционната програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите" рязко намаля. Обрат настъпи и по делото, когато решението на тричленния състав бе обжалвано както от адвокат Александър Кашъмов, така и от Върховната административна прокуратура (чрез прокурор Искрена Величкова). Така изведнъж през май тази година жалбите на Козлодуй, Бяла Слатина, Оряхово и Банско се оказаха напълно основателни и допустими. А на 4 ноември същият тричленен състав на ВАС (Марина Михайлова, Илияна Дойчева и Мариета Милева) не само отмени като незаконни визираните правителствени постановления, но и осъди Министерския съвет да заплати всички разноски по делото.
В решението на "прозрелите" магистрати се казва, че при издаването на ПМС № 4/2014 са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Проектът на въпросното постановление е публикуван на интернет страницата на правителството на 10 януари 2014-а, като е бил даден срок за изразяване на становища до 23 януари. Въпреки това документът е приет на 16 януари, обнародван е пет дни по-късно и, забележете, влиза в сила от 15 януари – с други думи, преди още да е бил гласуван от кабинета. На всичко отгоре към проекта е нямало никакви мотиви или доклад, което е нарушение на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове. "Така констатираните нарушения при издаване на оспореното постановление са съществени и са достатъчни основания за неговата отмяна", определят висшите съдии.
Но и това не е всичко. Записаните в "творбата" критерии за подбор на проектите, според ВАС, са общи и неизмерими, с което правителството е нарушило и т.нар. материален закон. Не са предвидени и срокове за подаване на предложенията, за разглеждането им, както и за подаване на възражения. "Също така е нарушен чл. 8 от Административнопроцесуалния кодекс, тъй като не са предоставени равни възможности за достъп до информация за това кога и в какви срокове се приемат документи за одобряване на проекти. Не е предвидена и процедура за подаване на възражения срещу акта на Междуведомствения съвет, с който даден проект не се одобрява, като по този начин е ограничено правото на защита. Така установените нарушения са в противоречие и с изискванията на чл.1, ал. 6 от Закона за държавния бюджет, защото не е осигурено прозрачното разходване на средствата за публичната инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите", пише още в решението по делото.
Всички споменати нарушения се отнасят и за другото постановление на Министерския съвет (ПМС № 19/2014 г.), плюс много по-фрапантни, които напълно разкриват схемата за разпределянето на държавните пари. Жалбоподателите Козлодуй, Бяла Слатина, Оряхово и Банско, както и много други общини, са подали документи за участие в публичната инвестиционна програма, но те дори не са били разгледани. Липсват и каквито и да било мотиви за отхвърлянето на техните предложения, както и въз основа на какви критерии те не са приети за финансиране. На практика няма данни оценителната комисия реално да е работила по разглеждането и оценката на проектите, което според адвокат Кашъмов е фрапантно нарушение и на закона, и на принципа за справедливост при постановяване на административен акт.
Изненадващо, точно след решението на Върховния административен съд, се появи и одитният доклад на Сметната палата по започната още преди година и половина проверка. В него най-общо се потвърждават констатациите на магистратите. "Не са дефинирани измерими показатели за определените критерии за оценка на проектите, не е оповестена информация за начина на формирането на оценката и класирането, не е утвърдена апликационна форма, няма регламентирани срокове за набирането и номинирането на предложенията, а също така липсва възможност за отстраняване на допуснати непълноти в документацията", пише още в доклада.
Най-важното, разбира се, е какъв може да е изходът от тази заплетена ситуация? Съдът е постановил на базата на дадените указания Министерският съвет да разгледа отново проектите на четирите общини. Публичната инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите" обаче бе прекратена след сформирането на втория кабинет "Борисов". Което все пак не означава, че напъните да се осъди правителството са били абсолютно напразни. Напротив, уникалното по своята същност дело може да служи на властта като обеца на ухото, а и да е пример за други ощетени, че има някакъв смисъл да си търсят правата.
Одобрените средства за изпълнението на проекти и програми за целите на публичната инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите" и на министерства и ведомства в размер на 499 344 577 лв. бяха редуцирани през октомври 2014-а до 380 562 546 лева. Към края на миналата година (за когато са последните данни) усвоените средства от министерствата и ведомствата са в размер на 91 503 580 лева. По бюджетите на общините са предоставени 266 233 860 лв., с които са финансирани 360 проекта.
