Газовият гамбит мина без жертви

т.петкова-А.новак

без жертвиУклончиви отговори и никакви ангажименти от страна на Москва. Това е резултатът от визитата на енергийния министър Теменужка Петкова в Русия. Неофициалната цел на посещението, в което участва и изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Георги Гегов, бе да се лобира поне една от тръбите на "замразения" "Южен поток" да бъде насочена към страната ни и с нея да се захрани бленуваният от премиера Бойко Борисов газов хъб. Неслучайно в този дух бе и изказването на Петкова по време на откриването на международния конгрес "Трансформация на енергийните пазари и ролята на Русия в световния енергиен баланс":

"С реализацията на всички проекти в българския газов сектор ще се развие енергийният пазар в региона на Югоизточна Европа. Българското правителство работи интензивно за изграждане на своя енергиен пазар. Отчитайки възможността за диверсификация на източниците, разработихме концепция за изграждане на газоразпределителен център на територията на България. Страната ни разполага с редица предимства за реализиране на проекта – през нея преминава естественият път на газовите потоци от изток и от юг, газоразпределителната ни инфраструктура е много добре развита, в момента се модернизира и се работи за разширение на газовото хранилище в Чирен. За целите на газоразпределителния център ще разчитаме на три източника на природен газ, надяваме се един от тях да е именно руският природен газ", изтъкна в руската столица Петкова.

В официалните съобщения за разговорите с руския енергиен министър Александър Новак темата за "Южен поток" не бе спомената. Петкова информирала за предстоящите ремонти на обекти на държавната компания  Енергиен системен оператор (ЕСО), като е подчертала, че оборудването им е предимно руско. Новак пък е изтъкнал, че местните фирми проявяват интерес да участват в предстоящите процедури. За газовата сфера съвсем протоколно е било отбелязано, че продължава коректното изпълнение на дългосрочните договори за доставка и транзит на природен газ през нашата територия.

Според експерти обаче надеждa за "Южен поток" има. Показателно е, че българо-руската междуправителствена комисия ще се събере през януари 2016-а в София след близо пет  годишно прекъсване на работата й. Нейното последно заседание бе през април 2011-а, като съпредседател от руска страна бе тогавашният министър на енергетиката Сергей Шматко. Сега Москва е посочила, че ще я представлява заместник-министърът на правосъдието Сергей Герасимов. Причината вероятно е, че трите големи енергийни проекта, които бяха в основата на двустранното сътрудничество, вече са по-скоро в юридическата, а не толкова в енергийната сфера. За АЕЦ "Белене" и нефтопровода "Бургас – Александруполис" се водят съдебни дела, а газопроводът "Южен поток" фактически е блокиран.

Реално България се интересува единствено от последния проект, което руснаците много добре осъзнават. Проблемът е, че дали газ ще се изнася по "Южен", "Турски" или "Северен поток 2" зависи преди всичко от Евросъюза. През седмицата на брифинг в Брюксел заместник-председателят на Европейската комисия, отговарящ за енергийния съюз,  Марош Шефчович  за пореден път заяви: "Ние приемаме за сведение проектите на някои търговски предприятия за установяване на свързване между Германия и Русия през Балтийско море, но разширението на "Северен поток" не дава възможност за получаване на газ от друг доставчик. Това е причината ние да предлагаме провеждането на дискусия между властите на Германия и службите на Европейската комисия на ниво експерти, тъй като европейското законодателство трябва да бъде спазено напълно, за да може проекти от такъв род да завършат успешно".  

От Турция сигналите също не са особено оптимистични. Проектът "Турски поток" бе отложен за времето след формирането на новото турско правителство, което трябва да стане факт до средата на декември. А през седмицата пред турския вестник "Йени Шафак" министърът на енергетиката и природните ресурси Али Ръза Алабоюн сподели, че Русия няма гаранции дали държавите от Европа ще се съгласят с осъществяването на подобно начинание.

"Турция по принцип се отнася положително към проекта, но Русия не трябва да бърза с реализацията му. Това няма как да стане за 9-10 месеца. Само преговорите за строителството на Трансанадолския газопровод (бел. ред. TANAP) се водиха в продължение на три години и половина. Освен това след проведените в Турция парламентарни избори Москва не ни информира, че е готова да продължи обсъждането по "Турски поток". Ние разбрахме за това от медиите", каза Алабоюн. 

 

пробив:

Идеята за изграждането на газов разпределителен център в България вече официално зае мястото си сред проектите от ключово значение за реализирането на единния европейски енергиен пазар. Газовият хъб, лансиран от втория кабинет на Бойко Борисов след спирането на газопровода "Южен поток", е сред 195-те ключови проекта от общ интерес за ЕС, чийто списък беше приет от Европейската комисия в сряда (18 ноември). В него са включени също интерконекторът България-Гърция (IGB) и модернизацията на газопреносната система на България като елемент от плановете на Еврокомисията за изграждането на Южния газов коридор.

От ключово значение за Европейския енергиен пазар са също газовата връзка България – Сърбия и проектът Eastring, предвиждащ изграждане на газопровод, тръгващ от съществуващата компресорна станция "Велке Капушани" в Словакия, която е свързана с реверсивна газова връзка с Украйна. После трасето ще преминава през Унгария, Румъния и България, достигайки до турската граница. По този начин ще се открие възможност за доставки на газ както от Русия, така и от европейските газови хъбове NCG, Gaspool, Baumgarten, TTF през Словакия или Украйна. Захранването със синьо гориво може да стане и от Азербайджан, Иран, Ирак и Кипър.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст