Поредният мит за „сериозните“ чуждестранни инвеститори, които от години идват у нас – в повечето случаи с намерение за спекулативни сделки по Черноморието, бе разклатен през последните дни.
Преди десетина години пред обществото бе широко рекламиран проектът Marina Black Sea Riviera. В наши дни две трети от активите на едноименното дружество ( в несъстоятелност) са обявени за продан. След няколко неуспешни търга на 19 ноември синдикът Тодор Ненов за пореден път направи опит да разпродаде полупостроените имоти в селището, за да бъдат погасени поне част от дълговете, които компанията е натрупала към наши банки и към фирми изпълнители.
Регистрираното във Варна дружество с ограничена отговорност „Марина Блек Сий Ривиера“ е собственост на холандските граждани Аквино Ноллен, Херард Стюрман и Якобус Тимп (според данните в информационната система „Дакси“). То беше създадено за изграждането на едноименното вилно селище. Учредяването му бе съпроводено с купища обещания. Сред тях освен мащабни инвестиции за над 7 млн. лв. бе и градежът на така лелеяното от мнозина нашенски политици яхтено пристанище.
В рекламната кампания за продажба „на зелено“
предприета от чуждестранната фирма, странно защо се включиха също и политици и кметове.
Но само три години след първата копка (през 2006-а) балонът се спука. Компанията, която успя да завлече милиони с обещания за райския комплекс, беше обявена в несъстоятелност. Това своеобразно „градче на мечтите“ трябваше да бъде вдигнато на терен от 20 дка, разположен на първа линия до морския бряг между Бяла и Обзор. За тази цел статутът на терените, закупени по цени на земеделски земи (сиреч нищожни), бе променен, а всичките административни процедури бяха „реализирани“ с бързина, за която обикновеният нашенец не може и да сънува.
Още на „зелено“ голяма част от квартала към морето (около 70%) беше разпродаден на холандци, на белгийци и руснаци, на англичани, обяви още в началото на реализацията на проекта самата компания.
Парите потъваха, дълговете се трупаха. Докато се стигна до предизвестената несъстоятелност. От публикуваното обявление за продажба чрез пряко договаряне (по чл.718 от Търговския закон) на обособени части от собствеността на длъжника „Марина Блек Сий Ривиера“ става ясно, че
на тезгяха са сложени
сериозно преоценени имоти, чиято обща стойност е „не по-ниска от 1 576 400 лева.“ Същите имоти само преди няколко месеца (на 22 май) имаха доста по-сериозна оценка. Тогава началната тръжна цена беше 2 102 6020.38 лева. Купувач обаче така и не се яви. Което е доста странно, при положение че става дума за седем едноетажни жилищни сгради (тип бунгала) и за двадесет и една курортни, туристически сгради, изградени до фаза груб строеж. Между тях са 16 триетажни и пет двуетажни постройки с площ между 70 и 80 кв. метра. Очевидно някой изчаква цената им съвсем „да се стопи“. И на кредиторите на дружеството ще им остане само да пият една студена вода.
Първата фаза от строителството на обекта започна през есента на 2007 година. Българско-холандското дружество "Марина Блек сий Ривиера" обяви, че за изпълнител е избрана варненската фирма "Новотех – 95" ООД, а самият проект беше разработен от екип с главен проектант арх. Добрил Добрев, който е бил в някакъв период и управител на дружеството инвеститор.
Ваканционното селище на мечтите
на терена в близост до брега трябваше да бъде завършено окончателно през 2010 година. Проектът предвиждаше в парцела да бъдат застроени 28 вили, 10 триетажни модула с мансарден четвърти етаж и апартаментно тяло с 25 хотелски апартамента със застроена площ от 3831 кв. метра. Общата разгъната застроена площ на обекта беше 12 400 кв. метра. Инвеститорите обещаваха селището да бъде разделено на две зони, а във всяка от тях да бъдат разположени едноетажни, двуетажни и триетажни вили – всички с озеленени дворчета, оградени с жива ниска ограда.
В проекта бяха включени и няколко по-луксозни вили от 100 до 120 кв. м и мезонети с площ от 75 кв. м до 184 кв. метра. Архитектурата на вилното селище трябваше да отговаря на стандарт 4 звезди, а сградите да бъдат подредени така, че от всяка вила и апартамент да има панорамна гледка. Селището трябваше да бъде от затворен тип, с два басейна – по един във всяка зона, да разполага с фитнес зала, с два ресторанта, единият от които е във фара на селището, магазин, артгалерия, винотека, рецепция и денонощна охрана.
Основната идея в проекта е изграждането на панорамна улица на ниво, по-ниско от жилищния район, която да минава по цялото продължение на брега. Тя трябваше да завършва с площад, от който да се слиза до морето. Инвеститорът дори обяви, че е купил и инсталирал в пристанището на Бяла плаващи конструкции – понтони, за да акостират там лодки и яхти с дължина до 10 метра и с дълбочина на газене до 2 метра. Но всичко това си остана само… в мечтите на изгорелите кандидат-стопани.
Както вече казахме, голяма част от бъдещите жилища бяха продадени още на „зелено“. Точно тези продажби обаче
дадоха повод за „холандския скандал“
който не е лошо да припомним. Той беше свързан с тогавашния кмет на Маастрихт Херд Леерс, когото холандският вестник "Маастрихт актуел" обвини в „конфликт на интереси“. Историята беше свързана с единия от съдружниците в българското дружество – Нолен, който по това време е… общински чиновник. Според холандската медия основното занимание на Нолен е било да лобира в Брюксел и да измъква европейски субсидии за Маастрихт, в което няма нищо лошо. Очевидно обаче „приносът“ му в тази посока е бил значителен, та го е превърнал в крупен инвеститор… в България. Разказът на Нолен за китното черноморско селище и изгодната инвестиция от 250 хил. евро за вила на загадъчното българско Черноморие склоняват кмета Леерс да се хвърли в тази инвестиция на зелено, за да си подсигури безоблачен пенсионерски живот след години.
Но това не е всичко. Идвайки у нас,
той е обгрижен
от тогавашния кмет на град Бяла Илиян Цонев и от тогавашния ляв политик Красимир Премянов, който дори му организира среща в столичния хотел "Шератон" с тогавашния премиер на България Сергей Станишев. Той пък лично обещал на холандския общински чиновник и нашенски инвеститор Нолен да „подпомогне“ реализацията на проекта за яхтеното пристанище на холандските инвеститори. Всичко това става ясно от вестникарските хроники и от цитираните думи на Премянов, който казва: “Той е един от политиците с голяма позиция в Холандия, който се отнася много добре към България. Мисля, че можем да го разглеждаме и като едно бъдещо българско лоби в Европейския съюз”.
През лятото на 2008-а Херд Леерс идва на почивка в България, но собствениците на „Марина Блек Сий Ривиера“ вече са се изпокарали и разговарят помежду си само чрез адвокатите си. А вилата, която Леерс е платил изцяло, се оказва ипотекирана от „инвеститорската“ компания. А поради забавени плащания към банката, финансирала проекта, къщата на холандската ни надежда вече е станала нейна собственост…
По този случай маастрихският кмет подава жалба във Варненската прокуратура (на 28 август 2009-а). Но в качеството на частното лице Херардус Бернардус Мария Леерс. Магистратите обаче я отхвърлят… като неоснователна. Така за Леерс остават само ядовете и забърканото му име в скандала с бизнеса на общинския му чиновник Нолен. Това пък от своя страна само настрои холандците срещу страната ни, без да отчитат факта, че именно представител на тяхната нация влиза в българската игра на надцакване.
С думи прости, именно тези обгрижвани от българските политици „инвеститори“ ни „осигуриха“ категоричното НЕ на холандците за кандидатурата на страната ни за Шенген.
Инак съдебните дела, свързани с тази „инвеститорска“ фирма, са цяла камара. Ужилените купувачи и изпълнители на незавършения проект също…
Кой от тях и дали ще успее изобщо да си върне парите е трудно да се предскаже. Но, както знаем, обявяването в несъстоятелност е една от практиките, чрез която
парите изчезват с инвеститора
а за „кредиторите“ му остава само да свикват събрания и да чертаят „изходи“ от ситуацията. А най-често на финала просто пият една студена вода.
Та този случай за пореден пък потвърждава съмнението, че в последните години у нас „приоритетно“ гастролират инвеститори, които макар и чужди, бързо усвояват българските хитрини.
