Трагичните събития в Париж поставиха под въпрос едно от най-големите постижения на единна Европа – Шенгенското споразумение за свободно придвижване вътре в границите й. В интерес на истината още преди тях то бе подложено на сериозно изпитание – миграционният натиск от Северна Африка и Близкия изток накара редица страни от югоизточната периферия на Европейския съюз на практика да се откажат от неговото прилагане. Терористичните атаки, които потопиха в кръв Париж, обаче откроиха с цялата му острота един друг аспект – този за физическата сигурност.
Все още има много неща за изясняване около заговора, осъществен на 13 ноември вечерта по улиците на френската столица, но досега установените факти показват, че корените му са общоевропейски. Единият от убийците има френско гражданство и при това е бил под наблюдението на службите, занимаващи се с борба с тероризма. Другите съучастници са от Белгия, а оръжието им се предполага, че е доставено от черногорец – като автоматите "Калашников" вероятно са прекосили половин Европа в багажника на нечия кола. За друг от убийците се предполага, че е влязъл в Европа през гръцкия остров Лерос с подправен сирийски паспорт – което за пореден път ни убеждава, че въпросът с бежанците и този с европейската сигурност са тясно преплетени. Тъй като шенгенското пространство е зона без вътрешни граници, неговата безопасност е силно зависима от нивото на сътрудничество и обмен на информация между полицейските служби на отделните страни – а в случая с Париж този механизъм очевидно не е сработил, както трябва.
Френският президент Франсоа Оланд направи всичко, което беше по силите му, за да овладее тревогата на сънародниците си, като върна контрола над границите на Франция. Париж също така настоява за много по-строги и систематични проверки на личните документи при напускане или влизане в Шенгенската зона, но се обсъждат и мерки за подобряване на сигурността вътре в нея – като поименно регистриране на пътуващите със самолети, влакове и кораби. Успоредно с това се предвижда и подобряване на начина, по който се използва Шенгенската информационна система, по-специално при проверките на идентичността на заподозрени лица и засичането им в базата данни за криминално проявени.
Не е ясно доколко тези инициативи ще подобрят сигурността в общото пространство, но при всяко положение те не отменят действието на споразумението от Шенген. Подписалите го страни имат право да налагат граничен контрол при извънредни обстоятелства и за определен период от време – на практика Франция вече го е правила след бомбените атентати в Лондон през 2005 година. Но обстоятелствата сега са по-различни и макар буквата на споразумението да е спазена, все повече наблюдатели поставят под съмнение оцеляването му.
Някои държави вече публично направиха връзката между бежанския поток и тероризма. В името на сигурността новото полско правителство обяви, че се отказва да приеме 4500-те кандидати за убежище, които се бе съгласило да приюти съгласно общоевропейския план за преразпределение на мигрантите. Варшава поиска допълнителни, но неуточнени гаранции за сигурността си и с това показа, че занапред всяка страна би могла да използва претекста за сигурността за отказ от поети ангажименти.
Най-големият удар обаче дойде от неочаквана посока, от една от основателките на Европейската общност – Холандия. Както стана известно, в дните след драмата в Париж холандското правителство е обсъждало не само вътрешно, но и с други държави от ЕС създаването на мини Шенгенска зона. Предвижда се тя да има обща външна граница и паспортен контрол и в нея освен Холандия да бъдат включени Белгия, Люксембург, Германия и Австрия. Правителството в Хага не е обявило критериите, според които са избрани членовете за новата зона, но можем да се досетим, че вероятно смята по една или друга причина тези страни за по-надеждни от останалите в обединена уж Европа. Най-показателното е, че от тях отсъства главният герой на последните трагични събития – Франция. А най-любопитното е – като са толкова уплашени, защо холандците не си направят една още по-мини зона, в която да са си само те? Действително Германия, в лицето на външния си министър Томас де Мезиер, се отнесе резервирано към холандската идея, но символичното й значение не може да бъде пренебрегнато. За пръв път страна от самото сърце на Стара Европа на практика дезавуира Шенгенската система.
