Концесия на "Летище София" е необходимо да се осъществи на всяка цена, за да се налеят пари в Българските държавни железници (БДЖ). Това е "директивата", спусната от премиера Бойко Борисов на министъра на транспорта Ивайло Московски. И ако той не я изпълни, като нищо ще излети от министерския кабинет на ул."Дякон Игнатий" 9. "БАНКЕРЪ" научи, че точно поради тази причина хората на Московски вече подготвят план Б за аеропорта, в случай че концесията в класическия й вид пропадне. Алтернативният вариант предвижда продажбата на парче на най-апетитните дейности, като държавата ще запази единствено функциите си на летищен оператор, в които влиза събирането на всички такси – кацане, обработка на пътници, паркинг на самолетите, ръкав, сигурност и шум.
На първо място, на частни предприемачи ще бъдат предложени магазините за безмитна търговия, които са една от най-апетитните дейности за всяко едно международно летище. Съдейки от отчета на дружеството за 2014-а, от търговия в дюти фритата са били заработени 34.54 млн. лв., или с 4.5 млн. лв. повече, отколкото година по-рано.
"Ръстът на реализираните приходи се дължи на оптимизиране на доставките, предлагане на богат асортимент от качествени продукти с доказан произход на водещи търговски марки, конкурентни продажни цени спрямо останалите европейски летища, нарастване на броя на пътниците", посочват от ръководството на компанията.
Апетитна хапка от търговската й дейност са и паркингите. Всеки посещавал столичния аеропорт знае, че разположеният непосредствено срещу новия терминал паркинг е изключително удобен, тъй като е покрит, свързан е чрез топла връзка с обществените зони за заминаване и пристигане, а и разполага с капацитет от 800 места. Не е за пренебрегване и паркингът пред "Терминал" 1, който разполага с 400 паркоместа. Тези два обекта са донесли през миналата година печалба от 2.139 млн. лева. Запознати с нещата са убедени, че те също ще предизвикат сериозен интерес, тъй като реално там не е необходимо да се правят почти никакви инвестиции. Достатъчно е една "освежаваща" боя, намаляване и преназначаване на персонала, за да се намалят "течовете" и приходите от порядъка на 2 млн. лв. годишно сами ще потекат в джобовете на бъдещия стопанин.
Другото "парче" от дейността на летището, което евентуално ще се продаде, е наземното обслужване. Заради лошото управление на държавното дружество през последните години то загуби голяма част от този пазар за сметка на конкурентите си "Суиспорт България" и "Голдеър Хендлинг" (към края на 2014-а неговият дял е 39.2 на сто), но все още има добри позиции, които могат да бъдат осребрени. Нищо не пречи и зареждането с авиационно гориво да бъде обособено и продадено, но от него не могат да се очакват кой знае какви приходи поради доминиращата позиция (66.9%) на "Лукойл Авиейшън България". При това положение за дела на държавната фирма от 5.2% може да се очакват по-скоро жълти стотинки, отколкото сериозни постъпления.
Целта на всички тези еквилибристики е ясна – събирането на споменатите 600 млн. лв., както призна и самият транспортен министър. "В правителството сме притеснени от състоянието на БДЖ, защото задълженията на железниците бяха над 800 млн. лв., макар че сега са намалени до около 600 млн. лева. Системата на транспорта трябва да намери сама пари, за да плати тези дългове, иначе с тях ще натоварим данъкоплатците. Моментът за БДЖ е критичен, кредиторите не са готови на никакви компромиси. Единственият актив, който може да донесе пари, е "Летище София". Предвиждаме при състезанието за концесията 35-годишните такси да бъдат платени наведнъж авансово. Ще остане и малък процент от таксите, който да се плаща напред в годините, ще има и инвестиции в летището", заяви преди дни Московски.
Доколко е далновидно да се налеят еднократно толкова много пари в една "черна дупка", в каквато се превърна БДЖ през последните години, е отделна тема. По-важното е, че дори и да се намери кандидат, който да даде исканите накуп 600 млн. лв., те няма да могат да отидат автоматично в касата на железниците. Причината е Държавният фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система. Той бе създаден с преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2006 г., а в края на 2008-а Народното събрание регламентира дейността му и възложи отговорностите за него на министъра на финансите. Целта на т.нар. Сребърен фонд е да подпомага и гарантира устойчивостта на държавната пенсионна система. Това се постига, като се заделят определени, допълнителни или извънредни приходи от държавния бюджет за период не по-малък от 10 години. Именно в този фонд трябва да влязат и приходите от концесиите, отчетени по републиканския бюджет, т.е. и парите от бъдещия частен стопанин на "Летище София". По информация на "БАНКЕРЪ" в момента управляващите търсят законова форма да се освободят от тези изисквания чрез промени в Закона за бюджета за идната година.
Според депутата от БСП Георги Свиленски дори да се намери вратичка парите да бъдат ползвани за БДЖ, това няма как да стане преди средата на 2017-а. Той сравни използването на концесионните плащания от летището за железниците с прехвърлянето на парите от резерва на Здравната каса към фискалния резерв, извършено от предишния кабинет на Бойко Борисов. Така или иначе, Ивайло Московски, а и Владислав Горанов определено имат проблем с времето. Самата концесионна процедура ще започне напролет. Предвид афишираните намерения за честен и прозрачен конкурс тя неминуемо ще се проточи няколко месеца, и то ако няма обжалвания. Нещо, което едва ли ще зарадва кредиторите на БДЖ. Големият въпрос обаче е струва ли си едно потенциално печелившо транспортно дружество да се превръща в заложник на друго?
кандидати:
Участието си в процедурата за концесия на "Летище София" официално засега е заявила компанията "Летище Мюнхен", където основен акционер е провинция Бавария с 51%, държавата е с 26 на сто, а градската управа на Мюнхен държи 23 на сто.
Със сигурност бъдещата концесия няма да пропусне и друга германска фирма -"Фрапорт", която вече има опит у нас. От 2006-а тя придоби контрола върху морските летища в Бургас и Варна в партньорство с българската компания "Химимпорт". Без съмнение "Фрапорт" е много сериозен играч, който управлява летищата във Франкфурт и Хановер, в Турция (Анталия), Китай (Сиенян), Индия (Делхи), Сенегал (Дакар) и Перу (Лима). В региона на Балканите "Фрапорт" контролира аеропорта в словенската столица Любляна. А съвсем скоро ще се настани трайно и в Гърция, където ще поеме управлението на 14 регионални летища – в континентална Елада това са Актио, Кавала и Солун заедно с тези на островните Корфу, Крит, Кефалония, Кос, Митилини, Миконос, Родос, Самос, Санторини, Скиатос и Закинтос.
Очакванията са в предстоящата процедура да се включи и турският летищен оператор TАV. В момента той стопанисва летището "Ататюрк" в Истанбул, тези в Анкара, Измир, Газипаша, а през последното тримесечие на 2015-а ще поеме и терминала за вътрешни полети на летището Милас – Бодрум. TAV присъства на Балканите и с македонските летища в Скопие и Охрид, както и с международния аеропорт в столицата на Хърватия – Загреб.
Вероятно другият кандидат от Турция ще е холдингът LIMAK. В обединение с още четири турски фирми той спечели наддаването за строителството на третото международно летище в Истанбул и неговата 25-годишна експлоатация след това. LIMAК държи и летището в столицата на Косово – Прищина.
