ЧАВДАР
Организации видяха лобистки интереси в новия Кодекс за застраховането
24.11.2015 Инвестор, Текстовете изрично забраняват широко разпространена в Европа практика за електронно застраховане
България закъснява с въвеждането на Кодекса за застраховането – страната е трябвало да изработи и приеме документа до 31 март 2015 г. Ако до 1 януари 2016 г. новите текстове в областта не бъдат приети, срещу страната ни може да започне наказателна процедура от ЕК.
Това обаче не е основание за приемането на Кодекса, набързо и без дискусии, категорични са няколко организации, които започват подписка за възможността застраховката „Гражданска отговорност“ да може да бъде издавана онлайн. Те посочват и редица проблеми в текстове, а подозренията са за лобистки интереси при промяната на законодателството в сферата.
Още по темата
Застрахователите призовават НС за по-бързо приемане на Кодекса за застраховането
Застрахователи искат намаляване на вноските в Гаранционния фонд
По време на пресконференция в БТА организациите припомниха, че на 7 октомври депутатите приеха на първо четене Кодекса за застраховането без никакви дискусии, а става въпрос за пазар с оборот от 2 млрд. лева. Застрахованите активи са за 6 млрд. лева, отбеляза Владимир Тодоров от Българската асоциация на пострадалите при катастрофи.
Организациите са силно притеснени от някои текстове и посочиха няколко групи проблеми. На първо място това е изрична забрана за онлайн застраховане, както и свръхконцентрация на правомощия на регулатора и като цяло неговите функции. Кодексът предполага още и привилегировано отношение на застрахователните компании в ущърб на застрахованите лица.
Експертите показаха, че стикерът за гражданска отговорност е ненужен, защото данните за всеки автомобил са достъпни онлайн от всякакво устройство, без регистрация в сайта на Гаранционния фонд. Необходимите данни могат да бъдат получени само чрез въвеждане на регистрационен номер на автомобил.
За сметка на това всяка година се печатат по 5 млн. стикера и за това се плащат към 7 млн. лева на една печатница, която е свързана с депутата от БСП – Лява България Петър Кънев, коментира Тодоров. Отпечатването на стикерите се възлага без обществена поръчка. Петър Кънев е председател на икономическата комисия към Народното събрание и след искане от застрахователния бранш е направил отвод при гласуването на Кодекса, посочи още Тодоров.
Още по темата
Кабинетът одобри новия Кодекс за застраховането
И други стикери могат да изчезнат от предните стъкла на автомобилите у нас, отбеляза от своя страна бившият зам. – председател на Комисията за финансов надзор (КФН) Румен Гълъбинов. Например данните за закупените винетки и за годишните прегледи на автомобилите също могат да бъдат включени в базата данни на Гаранционния фонд и при проверка да бъдат достъпни.
Аргументът на КФН срещу идеята за онлайн застраховки е възможността за грешки при изписване на данните на автомобилите от страна на потребителите. „Ако отпадне стикерът, всяка баба на пазара ще започне да продава застраховки“, е посочено още в становището на Комисията, прочетено от Владимир Тодоров. Той беше категоричен, че и сега има възможност за фалшифициране на стикерите и единствената гаранция дали автомобилът има Гражданска отговорност е именно проверката на сайта на Гаранционния фонд. Досега той не е бил блокиран и данните в него са защитени.
Мотивите на КФН не са състоятелни, оценяват организациите, които настояват за онлайн издаването на една от най-масовите застраховки у нас – „Гражданска отговорност“. Те посочиха, че най-големите застрахователни компании у нас също подкрепят електронните продажби на тази на практика стандартизирана застраховка.
Онлайн застраховането е достъпно в повечето европейски страни и дори помага за решаването на някои проблеми, категорични бяха организаторите на подписката. Румен Гълъбинов посочи за пример ситуацията в Гърция.
Преди две години незастрахованите автомобили там са били над 1,5 млн. Затова и в южната ни съседка са предприети редица мерки, сред които свалянето на номера, "солени" глоби и забрана за управление на автомобили за срок от 2 години, ако шофьор без застраховка участва в произшествие. В същото време се премахват стикерите за „Гражданска отговорност“, респективно се въвежда електронното застраховане, защото проучванията са показали, че те не повишават броя на застраховките.
Към началото на 2015 година без застраховка в Гърция вече са 800 хил. автомобила.
Това означава, че електронните полици „Гражданска отговорност“ могат да увеличат броя на застрахованите автомобили и у нас, обясни експертът. По данни на КФН 600 хил. автомобила са без застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна.
Бившият зам.-председател на КФН предупреди и за влошаване на ситуацията в сектора на застраховането у нас като цяло. Той съобщи за отлив на чуждите инвеститори от небанковия финансов сектор. Става въпрос за големи, утвърдени компании, които са в България повече от 15 години и това не е добър знак. „Вероятно причината е недобрата среда в България, а вероятно причина са и регулаторите“, каза още той.
Христо Христов, бивш директор на застрахователния надзор, коментира, че авторите на проекта за новия Кодекс не вземат предвид множество предложения за подобрения в законопроекта. За него причината е желанието да се „игнорират инакомислещите“.
Той посочи, че част от предложенията са свързани с въвеждането на електронно застраховане, както и искането „Гражданска отговорност“ да не бъде за автомобил, а за шофьор. Така може да бъде повишена застраховката за неопитни шофьори или шофьорите, извършващи повече нарушения.
Лидия Делирадева от Центъра за човешки права посочи, че последните промени в Кодекса са лобистки и част от тях нарушават основни права на пострадалите лица. Искането на организацията е за пълна отмяна на чл. 381, защото се създава привилегировано отношение на застрахователите, както и задължително откриване на банкова сметка, което може да затрудни процеса по изплащане на обезщетения.
……………..
ЧАВДАР
вторник,
24 ноември 2015, 13:00 Национален пресклуб БТА
Организатори: Христо Христов – основател на застрахователния надзор в РБ, Даниела Конова – бивш директор на Дирекция „Застрахователен надзор“, Румен Гълъбинов – бивш зам.-председател на КФН, Борислав Богоев – бивш зам.- председател на КФН, Деян Николов – адвокат, Българската уеб асоциация, Българската асоциация на софтуерните компании, ИКТ Клъстър, Инерактив адвъртайзинг бюро България, Българската асоциация на пострадали при катастрофи, Центърът за човешки права, Българският съюз за директна демокрация.
…………..
НАП събра 66,6 млн. лв. от лични срещи с длъжници
Постъпленията са осигурени само за последните четири месеца
24.11.2015|
66,6 млн. лв. събра НАП Пловдив след лични срещи с управители на фирми, имащи големи задължения към бюджета.
Постъпленията са осигурени само за последните четири месеца – от юли до октомври включително, и идват в хазната от общо 1521, но дружества в Южна България, които Агенцията наблюдава в специален мониторинг заради това, че имат задължения над 50 000 лева.
Най-много от средствата – 29,8 млн. лв. са платени от фирми, чиято дейност е в пловдивски регион. Почти 17 млн. лв. е издължената сума от старозагорски компании, а над 7,5 млн. лв. са внесени от лица от област Пазарджик.
Средномесечно, от юли досега, ефектът от кампанията е приход от 16,6 млн. лв. за бюджета. За сравнение – в началото на годината, когато тази мярка бе все още нова, чрез мониторинг се събираха 10,7 млн. лв. средно на месец.
„Персоналните разговори с длъжници са част от пакета мерки на Националната агенция за приходите за стимулиране на доброволното плащане на данъци и осигуровки без да се стига до запориране на банкови сметки и без да се пречи на нормалния ритъм на работа на фирмите“, обясни шефът на териториалната дирекция в Пловдив Венелин Найденов. Друга подобна мярка е напомнянето по телефон от Информационния център на НАП.
………….
Труд 24.11.2015
351 клопки при бързите кредити.
Фирми за бързи кредити масово поставят клиентите си в неизгодно положение, показа проверка на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Всички инспектирани 44 компании са имали в договорите си неравностойни клаузи. От проверените общо 4253 текста от общите условия на договорите, 351 са били в ущърб на клиентите.
Най-честото нарушение било превръщането на заема в предсрочно изискуем по причина, нямаща общо със самия кредит, обясни председателят на КЗП Димитър Маргаритов. Например клиент, изтеглил бърз кредит, си го погасява редовно, но спрямо него друг търговец, например мобилен оператор, завежда принудително изпълнение. Това се оказва повод и фирмата за бързи кредити да направи заема предсрочно изискуем с всички тежести от това, въпреки че вноските по него се плащат редовно. Освен това експертите са установили, че при предсрочното погасяване на заема фирми изискват от клиентите си да платят и всички дължими лихви до края на първоначалния срок на погасяването, което е в нарушение на закона. „Това означава, че на потребителя се налага да заплати за нещо, което реално не ползва", коментираха от КЗП.
Продължават да се срещат и случаи, при които въпреки законовата забрана потребителите са принуждавани да заплащат различни такси за обслужването и поддръжката на кредита. Те понякога надвишават самата главница по заема, установили експертите на комисията. Миналата година с промяна в закона бе ограничен годишният процент на разходите по бързите кредити и възможността да се искат различни допълнителни такси.
Има и случаи, при които кредитополучателите са били принуждавани да издават менителници като запис на заповед с цел обезпечаване на задълженията по заема, въпреки че това е забранено по закон.
21 от проверените 44 търговци вече са се съобразили с изискванията на КЗП и са отстранили неравноправните клаузи от общите условия на договорите си с клиентите, се похвалиха от комисията. За 17 дружества срокът да се поправят още тече, а срещу други 6 комисията ще заведе колективни искове.
Освен фирмите за бързи кредити туроператори също поставят клиентите си в неизгодно положение чрез общите условия в договорите им. 37 фирми ощетявали клиентите си чрез 144 неравноправни клаузи. Най-често чрез тях се ограничавала отговорността, която компаниите носят при проблеми при пътуването.
………….
Присъствието на чужд капитал в страната е ключът към растежа на икономиката
Автор: money.bg 24.11.2015 13:01:20
Увеличаването на присъствието на чужд капитал в страната е ключът към растежа на икономиката. Това каза Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк на конференцията „Банките и бизнесът“, организирана от в. Капитал. В същото време основен принос за ускоряването на растежа през следващата година се очаква да има индивидуалното потребление. Изводът направи Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк.
Прогнозите са през следващата година индивидуалното потребление да достигне ръст от 2.3% при 1.3% през тази година. Според Кристофор Павлов при домакинствата ще се види макар и скромно желание за увеличаване на кредитите, както и увереност да използват част от спестявания си, за да финансират по-големи потребителски разходи догодина.
„Основната причина за оптимизма при домакинствата е, че хората са все по-малко несигурни за работните си места, след като икономиката създаде 46 хиляди работни места през 2014 г. и е на път да създаде още 45 хиляди през 2015 г. една значителна част от тях са в секторите с най-високи средни заплати – ИТ, комуникации и бизнес услуги“, обясни главният икономист на УниКредит Булбанк.
Икономическият екип на УниКредит Булбанк очаква реален ръст на БВП от 2.8% през тази година и ускоряване на растежа до 3% през 2016 г. Това ще бъде съпроводено с известно подобряване на структурата на растежа на БВП. Компонентите на вътрешното търсене ще имат все по-голяма роля за растежа, който доскоро почти изцяло разчиташе на износа на стоки и услуги.
Външната среда също ще продължи да бъде благоприятна и през 2016 г. Сред факторите за това са продължаващото разхлабване на монетарните условия в еврозоната и по-високия икономически растеж в развитите икономики и най-вече тези от Европейския съюз, които са едни от най-важните експортни пазари за българското стопанство. Очакванията са износът да нарасне с нови 3.4% в реално изражение през следващата година.
„Инвестициите в страната са на път да отбележат ръст от 4% през 2016 г., като спадът в капиталовите разходи на правителството почти изцяло ще бъде компенсиран от увеличаване на тези на частния сектор“, каза още Кристофор Павлов.
По отношение на очакванията за 2016 г. за развитие на банките в България Левон Хампарцумян обобщи, че планираната проверка на качеството на активите на банките и повишаването като резултат на кредитните стандарти ще бъде връщане към нормалността за сектора.
…………….
