Съпротивата срещу изграждането на газопровода "Северен поток – 2" става все по-сериозна и проектът може да вбие клин в отношенията между Източна и Западна Европа. Две седмици след като депутатите от комисията по въпросите на промишлеността в Европейския парламент заявиха, че разширяването на "Северен поток" ще окаже негативно въздействие върху енергийната сигурност и диверсификацията на газовите доставки в ЕС, 10 държави членки се обявиха против разширяването на газопровода в Балтийско море.
В официално писмо до Европейската комисия, подписано от България, Чехия, Естония, Гърция Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия, се казва, че плановете за новата тръба са против интересите на общността и рискуват допълнително да дестабилизират Украйна – основната транзитираща държава за руски газ към Европа. Посочените страни настояват за дебат по въпроса и среща на лидерите на ЕС. Според тях проектът ще окаже влияние и върху принципа на солидарност между държавите, който уж е един от водещите за европейците. "Позицията на Европейската комисия по "Северен поток 2" ще повлияе върху начина, по който се възприема общата политика за външни отношения и сигурност на Евросъюза сред основните ни съюзници и традиционни партньори. Съхраняването на транспортните трасета през Украйна е от стратегически интерес на ЕС като цяло, и то не само в перспективата на енергийната сигурност, но като подсилване на стабилността на Източна Европа", пише още в писмото.
Интересно е, че подобни съображения изрази неотдавна и заместник помощникът на държавния секретар на САЩ по енергийна дипломация Робин Данкин. "Вие трябва да си зададете въпроса, защо с едната ръка помагате на Украйна, а с другата я душите. След въвеждането в експлоатация на "Северен поток-2" Русия може да прекрати експорта на газ през територията на Украйна, а това ще я лиши от ежегодни приходи в размер от 2.2 млрд. долара", отбеляза Данкин. По думите му разширението представлява заплаха не само за жизнеспособността на бившата съветска република и нейните ресурси, но и създава риск за диверсификацията на източниците на горива за Европа, особено за държавите в югоизточната част на континента.
Поне засега Брюксел дава знак, че се вслушва в тези гласове. Вицепрезидентът на Европейската комисия Марош Шефчович заяви, че е изразил пред германския вицеканцлер Зигмар Габриел загрижеността си, че новият проект нарушава правилата на общността. Той добави, че само половината от капацитета на тръбопроводите между Русия и Европа е зает и съвсем основателно стои въпросът дали е необходимо да се изграждат още тръби. "Както показахме и за предишни проекти като "Южен поток", за Европейската комисия е много важно те да уважават и да спазват европейското законодателство", изтъкна Шефчович.
Собствените интереси и милионите евро обаче са голямо нещо и страните, които пряко са заинтересовани от проекта, като Германия, Австрия и Франция, съвсем безпардонно виждат нещата по друг начин.