Че погромът над Корпоративна търговска банка (КТБ) е неизчерпаем източник на управленско лицемерие се убедихме хилядократно. На какво ли не се нагледахме и наслушахме, какви ли гузни съвести не демонстрираха безпределната си арогантност? И така ще е още дълго време, преди драмата да отшуми. Но комбинацията от полуистини, полумерки и полуправосъдие гарантира на глупостта и безхаберието статута на постоянна величина.
Завчера довчерашният червен депутат и неуспял кандидат-кмет на София Георги Кадиев внесе в Народното събрание законопроект, с който предлага връщане на специалния състав в Наказателния кодекс за отпускане на необезпечени кредити. Дали се е сетил за това, откакто е независим, или го е мислел и преди, не е ясно. Ясно е обаче, че фалитът на КТБ има водеща роля за тази инициатива. Кадиев дори предлага разширяване на наказателната отговорност в тези случаи, която да бъде носена както от кредитодателя, така и от кредитополучателя. А уж не беше луд оня, който яде баницата. Но не това в случая е важното. Ако Кадиев смята за обезпечение поръчителството, инвестиционния проект, корпоративните ценни книжа, вземанията от трети компании – доставчици на фирмата кредитополучател, законовото му нововъдение няма да е превенция срещу нови случаи като Корпоративна банка. Причината е, че част от споменатите обезпечения се ползват като залог, даден на фирмите, получили заеми от банката. Освен това, ако стойността на едно обезпечение, като например имот, падне под първоначалния си размер, с който кредиторът го е приел и не може да покрие дължимата сума, заемът за обезпечен ли ще се смята или кредиторът и длъжникът стават криминални елементи?
Да не говорим, че един подобен закон прави клиенти на прокуратурата всички издатели и собственици на кредитни карти. Както и стотиците хиляди, а вероятно и милиони лица, сключили потребителски заеми и договори за проектно финансиране. Какво да говорим за шефовете на фирмите за бързи заеми и за техните клиенти. Че ще закрият фирмите си или ще искат обезпечения по телефона?
Всички тези въпроси бяха пространно обсъждани през ноември 2001 г., по време на дебата за премахването на този текст от Наказателния кодекс, криминализиращ необезпечените заеми. Ако сега спорът се поднови, ще чуем и аргумента "опит за връщане на комунизма". С право, защото предложеното от Кадиев мирише отдалеч не само на популизъм. Представете си след всичко, на което станахме свидетели през изминалата година и половина, прокуратурата да получи правото на произволни удари срещу всяка банка въз основа на преценката й за размера на обезпеченията по отпуснатите кредити. Не знам как го вижда Кадиев, но изглежда направо налудничаво.
Държавно обвинение, работещо безотказно по поръчка на онези, които унищожиха систематично, брутално и безнаказано самото понятие за държавност, да може да преценява изгодността на сделките, сключвани от кредиторите при ясни закони.
