Политическите партии не спират да ме изненадват с избора си на кадри. Учебникарски пример за това е прочутият с прякора си български политик Георги Петров. Ако не сте забравили, прякорът му – Тъпото, беше тиражиран през 1992 г. от актьора и бивш депутат Петър Слабаков. Тогава Петров се оплака в прокуратурата и тя изненадващо се ангажира да провери случая.
И Петров, и прокуратурата станаха за смях, когато няколко състуденти на обидения свидетелстваха, че наистина в онези години прякорът му е бил Тъпото. И проверката беше прекратена. Та същия този политик премина с прякора си през редиците на СДС, завъртя се в партията на Симеон Сакскобургготски и впоследствие изгря като шеф на Комисията по хазарт. Учудващо е, как човек, който не знае как да спре един климатик, може да стартира политическа кариера и дори да се катери по институционални върхове!
В България обаче всичко е възможно. Пресен пример за това е поредният скандал – около депутатката от НФСБ Полина Карастоянова. Бившата секретарката на Националния борд по туризъм и ексстюардеса днес е председател на парламентарната Комисия по култура и медии – факт, който е обиден за българската интелигенция. Този избор би бил провокация и за самия парламент, но за 30 години преход там се нагледахме и наслушахме на такива неща, че пуловерът на Гошо Тъпото и кръшната стюардесна походка на Карастоянова из коридорите в НС са просто мила екзотика.
В предишното й битие, преди да се качи на модния подиум в парламента, приносът на Карастоянова за културата се ограничаваше до необяснимата й поява на Четвъртата световна среща на български журналисти и политици в Мадрид през 2008 година. Седем години по-късно тя вече е шефка на Комисията за култура, която обаче се прочу с това, че се захвана да се бори… с домашното производство на ракия.
Изглежда, дълбоко в съзнанието си Карастоянова прави връзка между културата и ракията като един от най-отявлените й врагове. По този въпрос българската бохема в културните среди от миналото, пък и сега със сигурност биха спорили. И навярно биха посочили като пример за държавна политика отношението към калвадоса във Франция. През 1790 г. Франция официално записва с името "Калвадос" провинцията в Нормандия, където се разбил един от корабите на испанската армада "Ел Калвадор". По-интересното обаче е, че ябълковото бренди става запазена марка за Франция, а производството му днес е ограничено в департаментите Калвадос, Манш, Орн и малка част от още три департамента. Според статистиката общо 1572 населени места във Франция имат право да правят и продават ракията калвадос…
Да оставим обаче калвадоса на французите и да се върнем в лоното на българската култура, над която би трябвало да бди шефката на парламентарната комисия Поли Карастоянова. Всеки нормален българин би забравил секретарското й минало в офисите на рекламния лъв Красимир Гергов, ако Карастоянова беше направила толкова за културата, колкото направи със своя законопроект в угода на големите алкохолни производители. Дали например тя знае, че българските издатели плащат една от най-високите ставки данък за книги в Европа? Във Великобритания, страната на политическата икона Уинстън Чърчил, който не започвал деня си без чаша "Ханки Банистър" и без прословутата си пура с дължина от 17.78 см, кръстена по-късно на негово име, ДДС-то за книги например е 0! В Италия, родината на Петрарка и на хубавото вино, данъкът е 4 на сто. В Австрия е 10, в Румъния -9 %. Само у нас и в Полша е 20 на сто!
Бих се подписал с две ръце под апела на "патриота" Валери Симеонов да се свали политическото доверие от Полина Карастоянова. Притеснителното обаче е, че лидерите на парламентарните партии често воюват за измислени каузи.
Скандалът около законопроекта срещу традиционната казанджийска култура на българина е показателен. Както и мълчанието около ДДС-то за книги и вестници. Но така е в държава, където шефката на парламентарната Комисия по култура се занимава с ракията на дядо.