Александър Маринов
Една от основните, да не кажем главната причина за доминирането на Бойко Борисов е, че лидерът на ГЕРБ се възприема от доста хора като олицетворение на "силната ръка", като "бащицата". Патерналистичният маниер е предпочитаният стил на поведение на министър-председателя, който се държи с министрите като с дребни чиновници, дава разпореждания на кметовете и въобще се отнася към останалите участници в управлението като към непослушни и палави деца. Отдавна се е наложило виждането, че
"каквото Бойко каже, това става"
Но напоследък зачестиха странните и труднообясними случаи, когато Борисов започва да коментира дистанцирано и дори да оспорва решения и действия на министри, които са получили одобрението на цялото правителство и по принцип са невъзможни без съгласието и подкрепата на министър-председателя. Прави го чрез странна смесица от критика и разграничаване, допълнени от алтернативни идеи, които необяснимо защо не са били предложени и обсъдени от кабинета. Създава се впечатлението, че той лично има друго мнение по въпроса, но то не е било прието. Разбира се, подобна хипотеза е абсурдна, като се имат предвид огромните формални и неформални властови ресурси на българския премиер и личностните особености на самия Борисов.
Само през последния месец се натрупаха поне пет драстични примера за "дисидентстването" на министър-председателя по отношение на позиции на ръководеното от него правителство. Първо, новата фаза на
конфликтите около "съдебната реформа"
провокирана от действията на министъра на правосъдието и подкрепящите го среди. Във връзка с избухналия скандал с "изтичането" на записани разговори между бившите съдийки Янева и Ченалова и засилващия се натиск срещу главния прокурор Борисов напусна доскорошната си позиция в подкрепа на министъра и премина през омаловажаване на случая ("две каки си говорят") и иронични шеги ("За да може да влезе в протокола – аз не искам да ги "опраскам", а да ги издигам".) до ясно дистанциране ("Просто и на Христо Иванов му кажете – не искам, не желая – на тема съдебна система, не желая никой да ми казва "Добър ден". Не желая, толкоз! Ако прокурорът, ако съдиите, ако Висшият съдебен съвет си имат спорове, да си ги водят. Затова по тема съдебна система повече към мен и правителството да няма въпроси. Към съдебната система – те да решават. А ако трябва говорител, Москов ще го предложим по тази тема, че на него не му скачат.”)
Второ, сагата около ремонта на двигателите на самолетите МиГ-29 в Полша. Въпреки подкрепата на кабинета за поведението на министъра на отбраната и официалната му "идеологическа" аргументация (намаляване на зависимостта от страни, които не членуват в НАТО) и само два дни след ратификацията на договора от парламента Бойко Борисов лансира идеята, че самолетните двигатели могат да се ремонтират в завода в Пловдив и дори изпрати вицепремиера Томислав Дончев да провери на място дали това може да стане. Веднага стана известно, че дори да има такава техническа възможност, е необходимо съгласие от руска страна, която трябва да предостави необходимата техническа документация.
Трето, българската реакция след свалянето на руския бомбардировач на сирийско-турската граница. Външният министър, висши държавни служители и депутати от управляващото мнозинство (най-вече от Реформаторския блок) буквално възпроизведоха официалната позиция на НАТО – пожелание за снижаване на напрежението между Русия и Турция, но при безусловна подкрепа на действията на Турция да защитава суверенитета си, тъй като се приема твърдението, че самолетът е свален в турското въздушно пространство. От Китай Борисов даде тон за друга песен, която у нас подхванаха Цветан Цветанов и депутати от ГЕРБ, а именно – че
не бива "да вземаме страна"
Тази линия на разграничение се явява логично продължение на ироничния коментар на премиера по повод скандалното интервю на президента пред "Индипендънт" ("Аз не съм чак такъв ястреб, за да давам подобни квалификации на Русия.")
Четвърто. Опитът за драстично и внезапно орязване на възнагражденията и основните професионални придобивки в сектор "Сигурност", както и някои други еднолични инициативи на министъра на финансите (новите данъци "уикенд" и "градинка"). Борисов се ядоса и се уплаши от протестите на полицаите и военните и ги нахока, но на практика даде "зелена светлина" на парламентарната група да оспори и бламира тези предложения, залегнали във внесения от правителството проектобюджет.
Пето, несъстоялото се участие на България в общата позиция на десетина страни от Централна и Източна Европа срещу изграждането на газопровода "Северен поток-2". "Ройтерс" едва ли е измислил българския подпис под заявлението, следователно някой го е положил, но Борисов, а след него и министърът на енергетиката не само го опровергаха, а и дадоха да се разбере, че продължават да се надяват на
реанимиране на проекта ”Южен поток”
Това натрупване на критични разграничавания на Борисов от решения и действия на ръководения от него кабинет и на конкретни министри може да има две възможни обяснения. Първо, както често е ставало, премиерът клинчи от непопулярни в обществото решения, страхува се от последиците и се опитва да избяга от отговорността. Това е правдоподобно обяснение донякъде за четвъртия пример, но не и за останалите. Второ, въпреки създавания образ на едновластен господар на кабинета Борисов всъщност не контролира напълно министрите си. По някакви причини
не може (или не смее) да се възпротиви
или да попречи на определени техни действия, но постфактум се разграничава от тях и се опитва да ги осуети със задкулисни средства.
Най-вероятно действителното обяснение е някакво съчетание от двете. Но се налага да се добави и да се потърси отговор на още един, важен за българската държавност въпрос. А именно – защо някои министри си позволяват инициативи, които не се харесват на премиера и противоречат на волята му, като знаем добре, че в кабинета няма безумно смели или напълно отдадени на дадена кауза люде. Единственият логичен отговор е: защото имат неявната подкрепа на мощни странични фактори, т.е. фактори извън правителството и извън българската политика, срещу които Борисов не смее да се противопостави открито, но от които прави опити да се разграничи.
