Точно девет години след като България стана член на Европейския съюз, в правния мир у нас най-сетне ще се появи закон, който да определя правилата за работа с еврофондовете. Досега всичко се дирижираше с правителствени постановления, които често са непълни, препращат към други нормативи или просто се променят през месец-два. Така и чиновниците, и бенефициентите попадаха в капана, заради който в крайна сметка се губеха пари. Показателно е, че заради нарушенията и пропуските, свързани с усвояването на европейските средства, през първия програмен период страната загуби над 160 млн. лева.
Подготовката и приемането на специален закон за управление на европрограмите бяха замислени още по време на предишното правителство на Бойко Борисов. Заради смяната на властта обаче работата по него "замръзна" и тръгна отново чак към края на 2014-а по идея на вицепремиера в служебното правителство "Близнашки" – Илияна Цанова. Но едва това лято сегашният вицепремиер Томислав Дончев успя да представи окончателния вариант на проектонорматива. А на 10 декември и депутатите успяха да го приемат на второ четене.
Най-същественото в закона е възможността финансовите корекции по европейските проекти да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Пред магистратите ще се оспорват и други актове и документи на управляващите органи като тези за одобрение или неодобрение на проекти и за верифициране на разходи. Досега административните актове, свързани с еврофондовете, бяха окончателни и неоспорими.
Уредени са и правилата за налагането на финансови корекции по проектите. Управляващите органи вече ще имат право да започват проверки по собствена инициатива при съмнения за нарушения или по сигнал. Залегнало е и изискването да се поддържа регистър на постъпилите данни за нередности и злоупотреби. Финансова корекция задължително ще се налага в случаите на установен конфликт на интереси на бенефициента, при нарушаване на правилата на държавната помощ и за неспазване на принципите на устойчивото развитие.
С норматива се уреждат и сроковете за реакция на чиновниците. Така авансовите плащания ще се осъществяват в двуседмичен срок, като от всички бенефициенти ще се изискват обезпечения. Времето за междинните и окончателните плащания ще е 90 дни от искането. Освен това безвъзмездната финансова помощ може да бъде отказана едностранно от ръководителя на управляващия орган, ако бенефициент не е сключил договор с изпълнител до 12 месеца от изтичането на дадения за това срок.
Предвижда се също да бъде създаден публичен списък на проектите, за които е отказано финансиране. В системата ще се качват и мотивите на комисията за тяхното отхвърляне. Приетите текстове уреждат формално и въпроса с т.нар. Фонд на фондовете.
Иначе, някаква генерална промяна в системата на управление на европейските средства не се предвижда. Всички проекти, започнали до влизането на закона в сила, ще се довършват по стария ред. С допълнителна наредба пък ще се определят редът и механизмите за функционирането на новата система ИСУН 2020, която ще даде възможност за пълно електронизиране на процеса по кандидатстване и отчитане на свършената работа. Системата ще обхване и Програмата за развитие на селските райони, и Програмата за морско дело и рибарство за новия програмен период, данните за които досега бяха "невидими" за широката публика.
