ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

И гаранционният фонд опря до кредит

Фондът за гарантиране на влоговете на банките (ФГВБ) е на път успешно да приключи преговорите с международни кредитори за два дългосрочни заема на обща сума 600 млн. евро. Това научи в. "БАНКЕРЪ" от мениджъри на български кредитни институции. Във финансовите среди се коментира възможността ФГВБ да получи девет- и десетгодишен заем от Световната банка и от Европейската банка за възстановяване и развитие, които те ще отпуснат при лихви от около 1.8% годишно. Банкерите са научили тази информация, докато са се интересували каква обща сума планира да събере фондът от регулярните вноски на банките, които те правят всяка година. Неофициалната информация по този въпрос е, че през 2016-а сумата едва ли ще е по-голяма от тази, която получи през 2015-а – около 258 млн. лева.

Каква част от тази сума ще плати всяка отделна банка зависи от няколко фактора: от размера на привлечените депозити, влогове и сметки от граждани и фирми, от рисковия профил на самата кредитна институция. Второто условие е следствие от направените промени в Закона за гарантиране на влоговете, според които през 2016-а за първи път у нас вноските ще са рисково претеглени. След като те бъдат събрани, което по закон трябва да стане до 1 април 2016-а, общият размер на средствата, с които ще разполага фондът, ще е около 740 млн. лева.

Не трябва да се забравя обаче, че Фондът за гарантиране на влоговете има и дълг към Министерството на финансите. Той е в размер на близо 1.83 млрд. лева. Това са парите, които ФГВБ получи през декември 2014-а, за да може да изплати влоговете от Корпоративна банка. Тези пари му бяха предоставени под формата на заем при лихва от близо 3% годишно. Точно заради това финансиране и управляващи, и опозиция изключително манипулативно изпълниха медийното пространство с плач, че загубите от фалита на Корпоративна банка се плащат от данъкоплатците. Което е поредната политическа лъжа. Още когато правителството отпусна заема на Фонда за гарантиране на влоговете, в. "БАНКЕРЪ" писа, че за разлика от бюджетните субсидии, тези пари са дадени възмездно и ще бъдат върнати, при това с печалба за бюджета. Тя ще се формира на основата на договорената лихва по отпуснатия от хазната заем.

Политическите декларации, че бюджетът – респективно данъкоплатците, които го пълнят, са ощетени, граничат с откровена лъжа. И това ще проличи, когато фондът върне този заем – именно с парите, които ще вземе като кредити от Световната банка и ЕБВР.

Тук има няколко важни детайла: общата сума на тези кредити – 600 млн. евро, и прибавените към тях средства, които ще бъдат натрупани във фонда от вноските на банките до април 2016-а, превишава задълженията на фонда от 1.83 млрд. лева.

Освен това финансирането, което фондът планира да получи от двете международни финансови институции, е много по-евтино – лихвата е около 1.8% годишно – едва ли не наполовина от това, което взе през 2014-а от бюджета.

Важен въпрос е и кога е разумно фондът да върне парите на държавната хазна. Предвид предстоящата оценка на качеството на активите на банковия сектор и евентуалните ефекти от нея това едва ли трябва да стане преди есента на 2016-а. Не трябва да се забравя, че според Закона за възстановяване и преструктуриране на банките фондът играе важна роля в тези процеси и за да може да изпълни ангажиментите си, които евентуално ще възникнат веднага след приключването на оценката на качеството на активите, той трябва да разполага с достатъчно по размер средства. Ако след приключването на оценката и провеждането на стрес-тестовете на банките не се наложи намеса на фонда, той спокойно ще може да използва натрупаните в сметките му средства, за да върне на държавата пълния размер на заема, който получи от нея през 2014-а.

Що се отнася до кредитите, които фондът предстои да вземе от международните финансови институции, те ще бъдат обслужвани със средствата, които всяка година събира от вноските на банките. Както вече казахме – не държавата, а частните кредитни институции поемат на гърба си основната грижа за гарантирането на влоговете в банките. Държавата може, ако и когато се наложи, да подкрепи финансово тези техни усилия. Това е нейното задължение по закон, а и според директивите на ЕС. Но крайният резултат от такива упражнения е, че бюджетът винаги си получава обратно дадените пари.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Противоконституционна ли е мярката за отнемане на коли от пияни и дрогирани шофьори?

Подкаст