Да се похвалим, че сме си свършили работата, пък за резултатите ще мислим после. Общо взето, на този принцип заложиха през последните дни от Министерството на туризма, обяснявайки как е преминала последната рекламна кампания на страната като целогодишна туристическа дестинация. Вярно, ведомството е ново и трябва някак да оправдае съществуването си, но несъмнено има и по-подходящи средства за това от тупането в гърдите.
От експертите по туризма научихме, че повече от 440 милиона европейци са гледали рекламните клипове на България по телевизиите Eurosport, Discovery Channel, Euronews, National Geographic Channel. Звучи внушително, още повече като знаем, че на Стария континент живеят малко над 700 млн. души. Излиза, че едва ли не почти всеки е разбрал за красотите на нашата природа. Само че никой не казва най-важното – колко от "облъчените" са решили да видят на живо промотираните забележителности. Защото рекламите се правят не просто за да се гледат по телевизията, а за да увеличат продажбите на съответния продукт. Да не забравяме също така, че за създаването и излъчването на клиповете са похарчени над 6 млн. лв., осигурени инак от оперативната програма "Регионално развитие".
Четирите паневропейски медии, по които се рекламира България, на практика обхващат почти цялата територия на Европа, също държави от Близкия изток, Африка и Азия. Покритието на Eurosport е 243 млн. зрители в 99 страни. Euronews се излъчва в 156 страни и достига до 419 млн. домакинства чрез кабелни и цифрови платформи. Discovery Channel обхваща до 97 милиона домакинства само в Европа, Средния изток и Азия. National Geographic Channel има аудитория от 458 млн. домакинства в 173 страни в света.
Вместо данни за ефективността получихме изобилие от статистика. Оказва се например, че в периода от март до октомври тази година 30-секундните клипчета са били излъчени 2074 пъти по четирите паневропейски програми – в праймтайма вечер и в сутрешните емисии. Кампанията е била проведена на три вълни с продължителност по осем седмици всяка със средно по три излъчвания дневно. Самите клипове пък са били в два варианта – един имиджов спот и един с акцент върху културно-историческия туризъм. Те са на немски, френски, английски, руски, испански и български език. Единственият видим резултат от всичко това е, че през април страната ни беше избрана за най-желаната дестинации за туризъм в Европа от зрителите на Discovery Channel. В същото време Министерството на туризма отчита спад от 7.5% в броя на чужденците, почивали у нас през летния сезон (юни-септември). И то при положение, че освен излъчването на рекламните клипове като бонус сме получили заснемане, производство и излъчване на репортажи от снимачни екипи на телевизионните канали. Екип на Euronews е заснел предаването LeMag за артфестивала "Аполония" в Созопол. Хора от Eurosport са направили пет репортажа (Sport Trips) за възможностите за практикуване на различни спортове у нас, а National Geographic са произвели клип с тематична насоченост към природните ни забележителности. "За разнообразяване на маркетинговия микс беше договорено като бонус на официалните портали на телевизионните канали да бъдат поместени и имиджови статични и pre-roll банери", хвалят се още организаторите на рекламната кампания.
Подобно е положението и с онези клипчета и филми, които от началото на 2015-а до август рекламираха 50-те малко познати български туристически обекта. За тяхното популяризиране отидоха над 3.1 млн. лв. от еврофондовете и по-конкретно за създаването на 32 телевизионни предавания с продължителност до 30 минути, които са били излъчени през уикендите (когато хората пътуват, а не седят пред телевизора) по bTV. По Nova, TV7 и БНТ са завъртени 32 петминутни рубрики. В печатни издания ("24 часа", "Труд", "Всичко за жената", "Жената днес", сп. "Икономика", сп. "Капитал Лайт" и др.) са публикувани 100 рекламни карета. За външна реклама са изработени 80 тематични билборда, разположени в шест големи града и по републиканската пътна мрежа. Имаше също така банери, текстови линкове и видеоматериали, а бе изработен и специален сайт на кампанията – mystoto.bg. Част от парите бяха похарчени за организирането на 12 журналистически тура, за разработването на наръчник "Добри практики и защита на правата и сигурността на потребителите в туризма" и за отпечатването на 10 хил. листовки. Според официалната оценка на ефективността обаче, направена от агенция ЕСТАТ, кампанията по никакъв начин не е спомогнала за увеличаване на посещенията на въпросните обекти.
Истината е, че още в началото очакванията за успех специално на тези реклами бяха нищожни, тъй като много от промотираните обекти, като Драгоманското блато, да речем, са труднодостъпни и малцината, решили да ги видят на живо, се връщат разочаровани. На повечето места липсват каквито и да е указателни табели, няма и информационни табла, които да обясняват на посетителите какво всъщност виждат. Но вместо да решат проблема с инфраструктурата, отговорните институции предпочитат да усвоят европейските средства, да ги харчат за спорни реклами, брошурки и сайтове и да кажат накрая, че са си свършили работата.
Културата ще е на фокус догодина
"България е на 21-во място в света по конкурентоспособност на културните си ценности. Конкретно в Европа сме трети по брой археологически обекти и артефакти, които са над 40 хиляди. Стъпвайки на тази база, значително може да подобрим позициите си като целогодишна туристическа дестинация", каза неотдавна министърът на туризма Николина Ангелкова. Сега културният туризъм у нас заема едва 11% от всички продукти в бранша. Но проучванията показват, че 80% от всички пътуващи посещават и някакви културни забележителности у нас. "В музеите ни влизат над 6 млн. души годишно, като повече от половината са чужденци", съобщи Ангелкова.
Точно затова културно-историческият туризъм е във фокуса на маркетинговата и рекламната политика на страната през следващата година. Близо 60% от чуждестранните туристи, по думите на министъра, избирали културното наследство като причина да пътуват.
