Строежите в режим на търпимост – строени до 31 март 2001-а, които са отговаряли на нормите, но са нямали валидни документи, ще бъдат третирани като всички останали. Те ще могат да се ремонтират, реконструират, преустройват, да се променя предназначението им, както и в тях да се извършват всички допустими по закон строителни и монтажни работи, в съответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Това предвиждат промени в Закона за устройството на територията, които бяха приети на второ четене от Народното събрание през седмицата.
Текстовете обединяват поправки, внесени по различно време от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и депутати от различните парламентарно представени партии.
До 2012-а в режим на търпимост се водеха строежите, строени до 1987-а, но при първото си управление ГЕРБ даде амнистия и на тези до 2001 година. Собствениците на тези незаконни сгради получиха право да си извадят свидетелство за търпимост, за да спасят имота от събаряне, както и да извършват разпоредителни сделки с тях. Сега те ще имат права като на всички останали собственици, които са минали през дългата и скъпа процедура за узаконяване на строеж. Промените засягат голям брой постройки – най-вече жилищни сгради по селата и малките градове, строени през 60-те и 70-те години на миналия век.
Подобна промяна в Закона за устройство на територията беше представена още в началото на 2014-а от несъществуващото вече Министерство на инвестиционното проектиране като част от пакет от мерки за облекчаване на бизнеса. Законопроектът на министър Иван Данов включваше голям брой изменения , част от които в действителност щяха да облекчат инвеститорите, но те така и не стигнаха до Министерския съвет или Народното събрание.
Министър Лиляна Павлова се опита да ускори процесът по приемането на новите текстове и промените бяха внесени за обществено обсъждане още през април. Сега нормативът предвижда още узаконяване на основен ремонт и реконструкция и за инфраструктурни съоръжения в режим на търпимост – стари пътища и канализация например.
С новите текстове се забранява издаването на предварителни съгласия за строежи в свлачищни райони, за които има издадена временна забрана за строителство – заради проучване на терена или неговото укрепване. Изрично се забраняват строежите в такива райони, които са и без канализация.
Правната рамка предвижда още по-голямо участие на браншовите организации при взимането на градоустройствени решения. При избора на главни архитекти например в комисиите за провеждане на конкурсите задължително ще участват представители на Камарата на архитектите в България и Съюза на архитектите в България. Техни представители ще участват и в общинските експертни съвети по устройство на територията.
