Наред с признанието си, че сме ползвали публична информация, адвокат Стефан Гугушев развива някои странни тези. Ние, разбира се, помним, че започналите проверки във връзка с провалената кандидатура на неговата майка – прокурор Галя Гугушева, да стане конституционен съдия, завършиха в полза на семейството. И понеже става въпрос отново за публична информация, сме я отразявали своевременно в хода на скандала – включително и резултата от проверките, който коректно припомнихме и сега. Това не означава обаче, че след края на тези проверки и с оглед на техния резултат вписаното в публичните регистри и изложеното в сигнала на адвокат Петър Ванев изчезва от публичното пространство.
Нещо повече – произнасянето на съответните органи носи на семейството съответните благоприятни правни последици, но няма характера на абсолютно клеймо за безупречност, нито се ползва със силата на пресъдено нещо. При това адвокат Гугушев би трябвало да знае, че както несъдебните актове по тези проверки, така и съдебните актове МОЖЕ да бъдат не само цитирани, но и коментирани. Забрана за това няма, а популярната максима, че актовете на съда не се коментират, а се изпълняват, е повече в сферата на юридическия фолклор, отколкото на закона.
Наясно сме и с конституционно прогласената неприкосновеност на личния живот на гражданите. Както и с правото на всеки да се защити срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Пишем обаче не за личния живот на сем. Гугушеви, а за сделки с активи, в които те участват като собственици или пълномощници. Посочвайки факти и обстоятелства, обективизирани в частни и официални писмени документи, не сме си позволили нито обидни квалификации, нито неверни твърдения с характер на клевета.
Благодарим на адв. Гугушев, че се позовава и на други конституционни текстове като свободата на медиите и правото на всеки да изразява мнение, да го разпространява чрез слово, да търси, получава и разпространява информация. Да, свободата на словото не е абсолютна, тя не бива да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Но фактите – при това публично достъпни, категорично не попадат в обхвата на това ограничение. Именно този е и смисълът на цитираната от адв. Гугушев разпоредба на Европейската конвенция за защита на правата на човека, изискваща пропорционалност между тези интереси. В случая един инвеститор, опериращ с неясни протекции и средства, ощетява както своите клиенти и кредитори, така и бюджета. А адв. Гугушев се явява негов пълномощник, контрагент и кредитор в производството по несъстоятелност, твърдейки че посочването на тези обстоятелства цели единствено омаскаряването на доброто му име.
Недоумение буди и признанието на адв. Гугушев, че материалът се оказал за семейството му истинска изненада, тъй като до излизането му изпитвали уважение към нашата медия, препоръчвали я на клиенти и партньори "като достойна медия с професионална репутация" и "едно от малкото ценни издания, останали в българските медии. Допусната е дори и възможност за партньорство при условие, че не предприемем "незабавни действия по отстраняване на негативните последици от публикацията, а именно разгласяване на подходящото опровержение и цялостно премахване на материала от публичното и on-line пространство". Оценяваме признанието за нашите качества. Отворени сме и за сътрудничество. Нямаме и никакъв личен мотив срещу адв. Гугушев и семейството му. Не можем обаче да опровергаем публично известни и/или проверим факти и обстоятелства, на които сме се позовали, посочили сме техните източници, още повече че сме публикували и факсимилета на някои от тях.
