За Българската народна банка отиващата си 2015-а бе почти толкова стресова, колкото и предната 2014-а. През 2014-а Централната банка бе буквално смазана от постоянния натиск на политиците заради кризата в Корпоративна търговска банка и главоломното сриване на общественото доверие в ръководството й. През 2015-а Централната банка бе изправена пред предизвикателството да отстои независимостта си от политически посегателства и да предприеме необходимите кадрови, административни, нормативни и оперативни стъпки, за да възстанови доверието в нея и да гарантира стабилността на банковия сектор. И всичко това трябваше да бъде сторено под продължаващ силен политически натиск и в неблагоприятна бизнес среда.
Предизвикателствата във всички посоки започнаха още от началото на годината и бяха свързани отново с проблема "Корпоративна търговска банка", чийто отпечатък ще стои върху действията на Централната банка и поведението на цялата ни банкова система не само през цялата 2015-а, но може би и до края на 2016 година.
Още първия месец на 2015-а парламентарните политически сили от почти всички цветове систематично засилваха натиска си върху тогавашния управител Иван Искров да подаде оставка, преди да изтече мандатът му. Това, според тях, бе дължим морален акт, с който да признае своята безпомощност пред кризата в банковата система от лятото на 2014-а, породена от затварянето на Корпоративна банка. Той от своя страна категорично отказваше да го направи – то означаваше да подаде предсрочно оставка, с което да се признае за единствения виновен. Разбира се, първоначално такива мотиви не се чуваха. Искров се аргументираше с това, че не може да остави БНБ и банковата система обезглавена в момента, когато международните пазари около България се тресат заради кризата в Гърция.
Корпоративна банка в несъстоятелност
Искането за несъстоятелността на КТБ бе гледано от съда на две инстанции заради датата, от която КТБ трябваше да се смята за неплатежоспособна. Първоначално Софийският градски съд посочи, че неплатежоспособността трябва да се брои от 6 ноември 2014-а, когато й бе отнет лицензът. БНБ и прокуратурата обаче обжалваха това решение пред Софийския апелативен съд с искане за начална дата на несъстоятелността да бъде обявен 30 септември 2014-а. Защото към тази дата е констатирано, че величината на капитала на КТБ е отрицателна. Друга дата поиска Фондът за гарантиране на влоговете, който настоя това да е 20 юни – когато банката е затворена. Апелативният съд уважи именно иска на Фонда, а БНБ прие това решение. Всъщност жалбите за по-предна дата целяха едно-единствено нещо – да се дадат правни възможности на синдиците на КТБ да атакуват по съдебен ред прихващания, извършени през лятото на 2014-а, по време на специалния надзор, наложен на Корпоративна банка. Тази съдебна маневра успя, но има ли конкретен финансов ефект все още не може да се каже. Така или иначе на 22 април 2015-а Корпоративна банка бе обявена в несъстоятелност и с това преките ангажименти на БНБ, свързани с битието, й приключиха.
Оставката на управителя на БНБ Иван Искров
Тя бе в центъра на политическото внимание през цялата първа половина на 2015-а. Политическото и общественото недоволство срещу гуверньора на Централната банка бе катализирано от разпространения видеозапис, където се вижда как на частно парти е прегърнал собственика на Корпоративна банка Цветан Василев и заедно пеят "Назад, назад, моме Калино". Стигна се дори до репликите на председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова: че ако Искров продължава да нахалства и да упорства… ще го набие. Разбира се, това бе казано на шега, но под него прозираше истинското отношение на парламентарните партии към Искров – неуважение, граничещо с презрение. Но изказванията им и грубото притискане можеха да бъдат изтълкувани като погазване на независимостта на БНБ и да предизвикат остра реакция от Европейската централна банка. Депутатите от ГЕРБ навреме осъзнаха това и смекчиха тона си до примирително-пренебрежителен. Още повече че датата, до която по закон Искров трябваше да подаде оставка, е в началото на октомври 2015-а – три месеца преди изтичането на мандата му. Депутатите знаеха, че дори Искров да се заинати и да не направи това, законът им позволява в началото на юли, преди изтичането на мандата му, да изберат негов заместник. И трескаво се заеха да се готвят за този момент, защото всяка парламентарна група имаше апетити към някое от подуправителските места – на шефа на банковия надзор, овакантено от Цветан Гунев, който бе отстранен от Народното събрание със съмнително законна процедура заради това, че прокуратурата му бе повдигнала обвинение за КТБ и това на шефа на управление "Емисионно" Калин Христов, чийто мандат изтичаше също в края на 2015-а.
Гръцката банкова ваканция
Началото на процедурата за избор на нов управленски екип на БНБ съвпадна с едно голямо предизвикателство за стабилността на банковия сектор, родено от гръцката банкова ваканция. През юни тройката кредитори спря финансирането за правителството на Ципрас поради явното му нежелание да сключи исканата от кредиторите програма за реформи. ЕЦБ на свой ред замрази рефинансирането за гръцките банки. И те се видяха принудени да обявят банкова ваканция, като затвориха клоновете си за клиенти и рязко ограничиха възможностите клиентите им да теглят пари от сметките си. В Гърция започна истинска паника, пред банкоматите се извиха опашки и опасенията, че те могат да се прехвърлят и върху банките у нас – онези, които са гръцка собственост, бяха напълно реални. За щастие не се случи, и то поради няколко причини. Първата е, че от началото на 2015-а БНБ бе разпоредила на всички кредитни институции у нас да увеличат ликвидността си. А специално банките с гръцки собственици да ограничат до минимум всякакви финансови взаимоотношения с майките си, да ликвидират всички свои вече съществуващи гръцки активи и да се въздържат от купуването на нови. Мерките изиграха своята положителна роля, защото кризата в гръцкия банков сектор така и не се усети в България. Напротив, прехвърляха се депозити от Гърция към кредитните институции у нас. Един от ефектите на банковата ваканция в южната ни съседка и започналата оценка на качеството на активите там бе, че балансовото число на българския клон на "Алфа банк" бе силно редуцирано – с около 2 млрд. лева. А самият клон бе продаден на Пощенска банка през първата половина на юли. Реалното му поглъщане ще приключи в началото на 2016-а.
Процедурата за избор на управител и подуправители на БНБ
Разговорите за избор на нов управител на БНБ на мястото на Иван Искров започнаха още в края на май 2015-а, когато председателят на Комисията по бюджет и финанси представи на парламентарните групи кандидата на ГЕРБ за шеф на националната банка Димитър Радев. Депутатите от различните политически сили веднага видяха възможност за пореден път да развихрят присъщия си популизъм пред обществото. Веднага тръгнаха злостни коментари, че Стоянова развеждала Радев като мечка на синджир. А тя представи Радев с единствената идея кандидатурата му да събере максимално широка подкрепа. Парламентарните партии обаче видяха в предстоящата процедура по избор на управител възможност за нов пазарлък. Затова огласиха иначе добрата идея за прилагане на широко конкурсно начало при избора на гуверньор на БНБ. С тази цел, в съответствие с регламента на Народното събрание, започна процедура по избор на управител. Тя предвиждаше кандидатите да представят първо пред парламентарната Комисия по бюджет и финанси, а след това и в пленарната зала своите концепции за управление на БНБ. Патриотичният фронт издигна за свой кандидат Григорий Вазов, "АБВ" – Виктор Йоцов, а "България на гражданите" – Бисер Манолов. Всички тези кандидати бяха и са високо уважавани личности в професионалните и бизнес средите, във финансовите и в академичните среди. Но политиците ги вкараха в блатото на интригите. Защото зад благовидния предлог за конкуренция между кандидатите си правеха сметка за поредното изнудване – да дадат подкрепата си за номинацията на ГЕРБ за управител срещу поставяне на свои хора на различните подуправителски постове. Схемата вече бе проработила при избора на председател на Сметната палата по-рано през годината. Сега партиите в Народното събрание се надяваха да я повторят.
Целият юни мина в подготовка за процедурата за избор на гуверньор. И с всеки изминал ден ставаше ясно, че ГЕРБ и Димитър Радев няма да се поддадат на политическия шантаж на останалите партии. Затова бе разиграна поредната популистка карта. Част от депутатите – най-вече от Патриотичния фронт, обжалваха процедурата пред Конституционния съд. Те поискаха той да я обяви за противоконституционна, защото не давала възможност на отделни депутати да издигат свои номинации за управител. Искът бе подаден в съда. Но той и до момента не се е произнесъл по неговата допустимост, камо ли да вземе някакво решение. Каквото и да е то обаче, ще важи за следващите го случаи и по никакъв начин не може да се отрази на сегашния избор с обратна сила.
Народното събрание направи своя избор на 14 юли, когато Димитър Радев бе избран за гуверньор с шестгодишен мандат.
Същия ден Иван Искров подаде оставката си, а на следващия – 15 юли, на закрита церемония предаде властта в БНБ на Димитър Радев. Той пък още същия ден внесе своите номинации за подуправители на БНБ. Предложението му бе Калин Христов да бъде преизбран за подуправител, отговарящ за управление банково, Димитър Костов – за подуправител, отговарящ за "Банков надзор", и Нина Стоянова – за подуправител, отговарящ на мястото на Димитър Костов за управление "Банково". Номинациите трябваше да минат отново през процедура на изслушване в бюджетната комисия и в пленарната зала на Народното събрание. Точно на тези изслушвания депутатите от всички политически сили без ГЕРБ и ДПС обвиниха Радев, че работи с екипа на своя наследник Иван Искров.
БСП пък специално атакува Калин Христов, като спекулативно се опита да го набеди, че през лятото на 2014-а е предложил въвеждането на банкова ваканция.
Поставен бе и скандалният въпрос за заплатите на сегашните и предишните членове на УС на БНБ, като депутатите се опитаха да ги обвържат с възнаграждението на председателя на Народното събрание. Изказванията на депутатите към новия гуверньор Димитър Радев бяха изключително остри, защото знаеха, че по закон само той може да номинира подуправителите. Радев обаче не се поддаде на политическите манипулации и не промени номинациите си.
На 29 юли Народното събрание избра с шестгодишен мандат Калин Христов за подуправител и началник на управление "Емисионно", Димитър Костов – за подуправител и началник на управление "Банков надзор", и Нина Стоянова – за подуправител и началник на управление "Банково". Така БНБ получи ръководство, което вече можеше да се заеме с реформите в Централната банка и с подготовката за провеждане на оценката на качеството на активите на кредитните институции.
До края на годината по тези два въпроса бяха предприети много на брой и все важни мерки, които ще имат дългосрочен ефект и за самата БНБ, и за банковия сектор.
За всичко това – в следващия брой.
