Най-добрите в социалното предприемачество – с какъв бизнес се занимават те – вт. 80 р.
Кои ще са новите болници през 2016-а, кой и колко е инвестирал в тях – 100 р.
По каква схема здравната каса ще плаща на лечебниците – 50 р.
Министерството на здравеопазването е издало разрешение за дейност на два нови онкологични центъра в София. Единият е на “Сити клиник“, а другият на болница “Сердика“ съвместно с онкологични клиники “доц. Д-р Валентина Цекова“. Болница “Сердика“ вече има една клиника по онкология и новото звено се явява разширение на дейността й, а за "Сити клиник", която досега бе специализирана в кардиологичната дейност, онкологията е нова дейност. Новият център на “Сити клиник“ ще предлага както химиотерапия, така и лъчетерапия и на откриването му в сряда се очаква да присъстват премиерът Бойко Борисов и здравният министър Петър Москов.
Разрешителните за двете нови онкоклиники идват в момент, когато здравното министерство изработва националната здравна карта, която трябва да спре разкриването на нови лечебни заведения и дейности в градове като София, където има свръхпредлагане на медицински услуги. До влизането в сила на здравната карта обаче важат старите правила и на болници с изрядна документация не може да бъде отказано разрешително. Това че разрешителното на двете клиники е издадено преди Нова година, пък им отваря вратата да получат финансиране от здравната каса през следващата година. А онколечението е една от дейностите, които вкарват здравната каса в най-голям преразход на средства.
Преди дни с приетия закон за бюджета на НЗОК за 2016 година беше въведен мораториум догодина касата да не работи с нови болници, получили лиценз след 31 декември тази година. Двата центъра обаче получават разрешителното си преди тази дата и това им дава шанс да работят с касата.
От здравното министерство съобщиха за Mediapool, че разрешението на “Сердика“, в което е вписано вече и второто отделение по онкология, е издадено на 3 декември. “Сити клиник“ пък е подала докуменнти за онкологичния си център на 8 декември и до четвъртък миналата седмица още чакаше за “експертна оценка на документацията“, но явно бързо се е сдобила с разрешително, за да може тази сряда Борисов и Москов да присъстват на откриването.
От следващата година НЗОК вече няма да работи с всички болници, получили разрешително, както досега. Селекцията кои ще се финансират от касата и кои не ще става на база определени критерии, които предстои да бъдат изготвени от здравното министерство.
На този етап не е ясно дали според новата здравна карта има необходимост от разкриване на още онкоклиники в столицата. В момента 14 болници в София изпълняват онкологична дейност. От НЗОК обясниха, че договори с нови болници ще бъдат сключвани от 1 април догодина, когато ще бъде направена и пресявката кои от досегашните ще продължи да финансира.
През последните години бяха разкрити доста нови частни клиники, специализирани в онкологията, в различни градове на страната, което води след себе си и до драстичен ръст в разходите на здравната каса за онколекарства за химиотерапия. Преди дни стана ясно, че през октомври има отчетено почти двойно увеличаване на плащанията за онколекарства в болниците. От 22 млн. лв. средно месечно за втората половина на годината тогава са отчетени около 39 млн. лв, но в това число влизат и плащания за минали месеци. Онколекарствата са еинственото перо по бюджета на касата, за което няма финансови лимити и НЗОК плаща всички извършени от болниците разходи.
Болница “Сердика“, която сега отваря второ отделение, е абсолютен лидер по разходи за онколекарства в София, изпреварвайки дори Специализираната болница по онкология в "Дървеница", която лекува хора с ракови заболявани от цялата страна и където обикновено попадат най-тежките случаи.
Още през октомври тази година болницата вече е достигнала миналогодишните си разходи за лекарства от над 15.2 млн. лева. Те надвишават с около 5 млн. лева тези на Специализираната болница по онкология.
Новият онкоцентър на Сити клиник пък нашумя с това, че още преди откриването си успя да привлече за началник директора на Клиникита по медицинска онкология на болница “Царица Йоанна“-ИСУЛ Асен Дудов както и почти целия му екип в държавната университетска болница . Заради масовия трансфер на кадри на държавната клиника ще й се наложи значително да ограничи дейността си. В болницата ще се извършва химиотерапия, таргетна терапия, най-модерният метод за онкодиагностика – PETскенер, 3D мамография с томосинтез, свръхмодерен апарат за радиохирургия – TrueBeam STX, апарат за брахитерапия.
Една от причините здравният министър Петър Москов толкова да настоява за въвеждането на комплексно лечение в болниците беше те да не “приватизират определени печеливши епизоди от заболяването“ и да извършват само терапии, които им носят финансова изгода. Химиотерапията е именно такъв печеливш епизод от лечението, тъй като не е свързана с почти никакви странични разходи освен вливането на лекарствата, за разлика например от лъчелечението, палиативните грижи и др. дейности.
Социалното предприемачество и иновации са жизнени и устойчиви. Много са хората, които си влагат времето, усилията и знанията в това да започнат икономическа дейност, която да е насочена към хора в затруднено положение и да се самоиздържа. Като оценяваме това, ние от Министерството на труда и социалната политика учредихме тази награди, за да покажем още веднъж добрите примери. Желанието ни е да дадем още повече видимост, като отличим тези, които вече работят и дават резултати. С тези награди ще се стремим и занапред да разпалваме искрата у всички, които искат да се занимават със социално предприемачество“. Това подчерта вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, по време на церемонията по връчването на първите Годишни награди за социална иновация в подкрепа на социалната икономика, организирани от Министерството на труда и социалната политика.
В пилотния брой на конкурса, освен трите награди в категория „Социална иновация за повишаване на жизненото равнище“, бяха връчени още по две „специални“ и по две „поощрителни“ награди.
С първата награда в Годишните награди за социално предприемачество 2015 беше отличено социалното предприятие – кафене, към дневен център „Светове“ на Фондация „Светът на Мария“. На второ място седемчленното жури на конкурса постави великотърновското социално предприятие „Работилница на мечтите“, а третото място беше отредено за социалното предприятие от Хасково, което произвежда био козметика за хотелиерството.
Първата от двете „специални“ награди годишните награди за социална иновация, бяха връчени на кооперацията на трудоустроените – „Черноморка” – Бургас, в която хора с увреждания произвеждат бебешко и детско облекло от естествени материали. Втората „специална“ награда отиде при авторите на прототипа на таблет за незрящи – BLITAB -младите изобретателиКристина Цветанова и Слави Славев.
С две допълнителни „поощрителни“ награди си тръгнаха сдружение „Враца софтуер, общество“, което осигурява безплатни курсове по ИТ технологии, и Международният съвет на самодейните средища за програмата си „Мрежа Хлебни къщи“, в рамките на която организацията провежда безплатни социални програми за хлебна терапия и трудова и социална интеграция на деца и възрастни с увреждания.
В края на церемонията, министър Калфин изрази надеждата си, че тези награди ще се превърнат в традиция. „Първите носители надявам се да бъдат последвани и от други през следващите години, за да докажем, че имаме ниша, която действително е жизнена и показва солидарността в обществото и то по един убедителен начин“, категоричен беше министърът.
Държавата ще подпомага предприемачите, които ще инвестират в тази област, заяви Ивайло Калфин
0
Подготвя се законодателство в областта на социалното предприемачество. Това каза вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на официална церемония, на която бяха връчени Годишните награди на Министерството на труда за социални иновации в подкрепа на социалното предприемачество, предаде Агенция “Фокус”.
Министърът допълни, че уредбата ще даде дефиниция за социално предприятие и държавата ще подпомага предприемачите, които ще инвестират в тази област.
„Предвиждаме различни инструменти, с които да подкрепим този вид инициативност”, посочи Ивайло Калфин и допълни, че бизнес моделът на социалното предприемачество е жизнен и устойчив.
„В ЕС в доста страни е регламентирано социалното предприемачество, то е бъдещето, ако търсим в кратък срок максимално да разширим грижата за хора в уязвимо положение”, посочи министърът. По думите му регламентирането на социалното предприемачество у нас ще даде повече видимост и ще насърчи интереса към него.
Калфин каза още, че примерите по света показват, че бизнес моделът на подобни социални предприятия ефективно допълва усилията на социалната политика на държавата.
Една от основните цели на стратегията за растеж на Европейския съюз (ЕС) през следващото десетилетие – "Европа 2020", е развитието на социалното предприемачество и утвърждаването му като бизнес модел, който генерира социална стойност, допринася за постигането на интелигентен и устойчив растеж и същевременно спомага за намаляване на бедността и социалното изключване. Поради тази причина през новия програмен период за цяла Европа са отпуснати повече средства за финансиране на проекти на социални предприятия.
Социално предприемачество в България
Законодателството, което урежда статута и регулира дейността на социалните предприятия в България, е слабо развито. В него липсва легална дефиниция за социално предприятие, както и норми, уреждащи статута, формата и дейността на социалното предприятие. Единственият законодателно регулиран тип предприятия са специализираните предприятия и кооперациите на хора с увреждания.
Въпреки липсата на законова уредба практиката в България показва, че съществуват организации, които развиват социално предприемачество и се самоопределят като социални предприятия. Няколко са моделите за социални предприятия, които преимуществено се развиват от нестопански организации: като работодатели на хора от рискови социални групи, като осъществяващи услуги в полза на такива целеви групи и извършващи социални дейности в най-широк смисъл.
Възможности за финансиране
През настоящия програмен период 2014 – 2020 социалното предприемачество в България ще се финансира по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", приоритетна ос 2 "Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване", конкретно в процедура "Развитие на социалното предприемачество".
Целта на процедурата е да се улесни достъпът до заетост и да се осигури подкрепа за социалното включване на уязвими групи чрез създаване на подходящи условия за тяхната професионална интеграция. Дейностите трябва да са насочени към осигуряване на подкрепа за създаване на нови и разширяване дейността на вече съществуващи социални предприятия, специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания във връзка с осигуряване на заетост. Очаква се да бъде отворена през тази година и ще има бюджет от 15 млн. лв.
Програмите за териториално сътрудничество (ПТС) също предлагат много възможности за финансиране на социалното предприемачество. В ПТС Гърция-България 2014 – 2020 една от тематичните цели и инвестиционни приоритети е "Увеличаване на капацитета на социалните предприятия в трансграничния регион". Дейностите, за които бенефициентите могат да кандидатстват, са:
– Подпомагане създаването и функционирането на социални предприятия, които предоставят иновативни решения и популяризират пазара на труда и социалните услуги сред населението от трансграничния регион
– Подпомагане на социалния "франчайзинг", в т.ч. обмяна на бизнес модели между трансгранични социални предприятия
– Подпомагане развитието и изпълнението на методологии за наблюдение и оценка на социални, икономически и природни въздействия върху развитието на трансграничния регион.
В ПТС Балкани-Средиземно море 2014 – 2020 ще се подпомага изграждането на мрежи за сътрудничество между социални предприемачи от региона с цел утвърждаване на този икономически сектор и създаване на устойчиви работни места в трансграничните региони.
В останалите териториални програми социалното предприемачество не е изнесено като отделен приоритет, но за сметка на това включването на отделни социални целеви групи ще бъде приоритизирано при оценка на проекти. Такъв е случаят например с трансграничната програма със Сърбия, където ще се финансират проекти в подкрепа на младежкото предприемачество. В стратегията за Дунавския регион в България за новия програмен период един от основните приоритети е интеграцията на хората в неравностойно положение.
Социалното предприемачество е засегнато и в рамковите програми на ЕС – програмата за научни изследвания и иновации "Хоризонт 2020" и програмата за образование "Еразъм+", където са приоритизирани два основни аспекта на социалното предприемачество – младежката заетост и обучението през целия живот. Допустими дейности са както анализи и развитие на стратегии за справяне със съответния социален проблем, така и повишаване на професионалната квалификация на младежи и други възрастови групи или на такива в неравностойно положение.
Социалното предприемачество е доказано ефективен инструмент за третиране на обществено значими социални проблеми чрез бизнес дейности и организации в много европейски държави. В страни като Италия, Великобритания, Белгия и Франция то вече представлява съществен сегмент от бизнеса и обществените нагласи към него са все по-позитивни и подкрепящи.
Какъв е опитът в Европа
В Европа социалните предприятия са познати от години, но набират скорост едва след 2000 г., когато част от държавите – членки на ЕС, започват да въвеждат правна дефиниция и характеристики на "социално предприятие". Във Великобритания например предприятията, които искат да бъдат признати като социални, трябва да упражняват "бизнес със социална цел, при който голяма част от печалбата се реинвестира в социалната мисия и структура". Във Финландия изискването е поне 30% от наетите работници да са с увреждания или трайно безработни.
Социалното предприятие е термин, който ще продължава да се разширява и развива. На този етап с него се характеризират онези структури, организации и предприятия, които развиват стопанска дейност с главна цел постигане на социален ефект и решаване на конкретен социален проблем. Този вид стопанска дейност може да се раздели на две основни форми:
– Предоставяне на услуги на хора в неравностойно положение като достъп до жилища, здравеопазване, помощ за възрастни хора или лица с увреждания, грижа за деца, достъп до заетост и обучение
– Производство на стоки или услуги със социална цел, което включва социална и професионална интеграция чрез средствата за достъп до заетост за хора в неравностойно положение, по-специално поради недостатъчна квалификация или социални или професионални проблеми, водещи до изключване и маргинализация.
