Деградация на партийните скандали

Радан Кънев и Бойко Борисов като джедаи - брой 51 (1171)

Александър Маринов

 

Една от основните причини цялата българска политика да се е превърнала в перманентен скандал е, че политическите партии не просто допускат, а съзнателно използват технологията на скандала за постигане на целите си. Какви са резултатите, е ясно на всички.

От една страна, скандалът се е просмукал в тъканта на партийния живот, тъй като повсеместно липсва способност и желание да се прави политика по друг начин (всъщност по нормалния начин). Огромното мнозинство от българските политици не могат и не искат да предлагат решения на реалните проблеми на обществото, да ги обсъждат публично, в това число преди всичко с пряко засегнатите групи от хора, и да носят отговорност за реализацията на собствените си предложения. Те

не желаят да участват в състезание

на идеи и проекти за решения – както вътре в собствените им партии, така и между партиите, просто защото не могат да произвеждат качествени такива. Но в същото време искат да имат и да задържат колкото е възможно по-дълго властта в партията, а оттук – и в държавата, за да я ползват като частно благо.

Отдавна мина времето, когато в ръководните органи на политическите формации се спореше за политика и се сблъскваха различни тези, били те правилни, или погрешни. Сега цари блатно спокойствие, но то е привидно и мимолетно – пет минути след като е прието поредното "единодушно" решение, започва размяната на удари чрез изтичане на информация и разпространяване на слухове. Води се непрекъсната битка за превантивно отслабване или директно елиминиране на потенциалните конкуренти за властови позиции. Всеки реален проблем се използва не с оглед преосмисляне и усъвършенстване на политиката на партията, а единствено с лични цели. Подмолната война на Цветан Цветанов срещу Румяна Бъчварова, придобила видими измерения по време на полицейските протести, е илюстрация, че това се случва дори в строго контролирани йерархични организации като ГЕРБ.

На второ място, българските партии се превърнаха в чудесна

хранителна среда за политически скандали

защото престанаха да бъдат общности на хора със споделени ценности и обществено значими цели. Консолидирането на партийните лобита и формирането на коалиции са се превърнали в чисто търговска дейност, водена от прагматични (в най-примитивния смисъл на думата) интереси, обикновено на равнището на постигане на конюнктурни цели. Затова уж успешни новосформирани коалиции започват да се тресат от скандали от първия ден на съществуването си. Въпрос на време е прикритите негативни емоции и разривите на интереси да избият на повърхността, при това във форма, която поражда логичния въпрос как тези хора въобще могат да бъдат заедно. Усилията враждите да се прикриват с високопарни декларации и празни любезни фрази само засилват усещането за лицемерие. Последните месеци от дейността на Патриотичния фронт и Реформаторския блок са поредните доказателства за гнилата основа, на която по правило у нас е поставено политическото партньорство.    

Непрекъснатите междуличностни и междугрупови конфликти в партиите, чиито сценарии като че ли са дело на един и същ автор с много бедно въображение, бележат видима тенденция към деградация. Нивото пада до такова морално дъно, което преди години не сме и подозирали. Вече на практика

няма нито граници, нито задръжки

Пренебрегват се елементарни правила на политиката. Затова скандалите се случват по всяко време, включително в ситуации, когато би трябвало да са "табу", като например преди избори. Който прецени, че ще има лична полза от скандала, не се колебае да го предизвика, независимо от последиците на партията и нейните привърженици.

Особено ярко тази тенденция се прояви преди местния вот и обсегът й бе тотален. Не остана партия, в която да не се наблюдават масови случаи на разцепления на местни организации, предателства, активно подпомагане на опонентите, въпреки че БСП би всички рекорди. Една голяма част от скандалите при социалистите бяха умишлено предизвикани от съпартийци. Вчерашните "верни съратници" се превърнаха в най-непримирими врагове, поради което употребата на метафората "приятелски огън" вече губи смисъла си в българската политика – атаките на "своите" са по-жестоки и от най-пъклените действия на противниците.  

Това израждане на вътрещнопартийния живот неизбежно се отрази на по-общия начин на правене на политика. Вече дори когато става дума за напълно обосновани и справедливи решения, вместо нормални политически аргументи се използват инструментите на скандала. Причината е, че между българските политици има негласен, но здрав консенсус – могат да бъдат жертвани отделни лица, особено ако са прекалили с грабежа, но системата, позволяваща този начин на употреба на властта, трябва да се запази. Затова българският партийно-политически скандал заприлича на неутронната бомба – предназначен е да поразява "живата сила на противника", но запазва материалните ценности, т.е. инфраструктурата на консумиране на властта. Нито един от безбройните корупционни и други скандали през последните години не доведе до реални системни промени, които съществено да ограничат възможностите за кражби и злоупотреби, нито до промяна в отношението на партиите към тези недъзи.

Особено ясно тези деформации личат, когато стане очевидно, че

някой трябва да поеме отговорност

за поредната поразия. Поемането на отговорност е най-нормалната политическа стъпка. В такива случаи е логично да се започне с най-естествения човешки акт – признаване на допусната грешка и молба за прошка, и да се свърши с официалното консумиране на последиците от страна на висши политически и административни ръководители чрез инструмента на оставката. В целия цивилизован свят подаването на оставка е съвсем рутинна процедура, а не драматичен акт на жертва или саможертва на невинен. Навсякъде, където говорим за установена демокрация, се подава оставка, за да се избегне скандал. Само в кривия свят на българската политика скандалите се предизвикват и дори умишлено се оставят да се изострят, за да се изтръгне нечия оставка. Поради оплетената система от зависимости в паралелните светове на българските партии политическите и персоналните въпроси на властта се решават по най-нелепия и най-разрушителния за държавата и обществото начин – за да се прогонят бълхите, се изгаря юрганът.

В резултат на непрекъснатите усилия за омаскаряване на свои и чужди българските партии се превърнаха в съсредоточие на презрение и мощен извор на отвращение към политиката въобще. Затова още по-странно и тъжно е, че дори не забелязват колко са оцапани и продължават да претендират, че са целите в бяло.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст