За Бога, братя, знам,че е трудно, но, повярвайте, и ние, българите, има с какво да се гордеем, има за какво да се борим и за какво да мечтаем. Да, през ден ни слагат етикета "най" в поредната негативна класация, а националните медии със завиден нихилизъм ни мачкат самочувствието, обявявайки ни за най-бедните, най-гладните, най-несвободните… Е, няма защо да се чудим, че при тази ситуация на все повече хора у нас им липсва националната гордост. Безразлични са към всичко, което се случва в държавата, или просто са отвратени и не виждат спасение. До неотдавна и аз бях в същото положение, но няколко случайни разговора ме накараха да вярвам, че ако само надигнем малко глава, ще видим, че има неща, в които сме много по-напред от другите.
Българите имаме древно и красиво предание за сътворението на света, което по случайност ми бе припомнено от един чужденец – Бог разделил земята и дал на всички държави по един къс от нея. Само българите, които още тогава вършели всичко спокойно и без да бързат, пристигнали чак когато цялата земя била раздадена. За да не ги остави да се връщат с празни ръце, Бог взел по малко земя от всяка страна и я дал на България. Оттогава тази малка държава е най-красивата и най-хубавата земя под слънцето. Прекрасна история, при това нетолкова далеч от истината – на има-няма 500 километра по дължина имаме величествени планини, плодородни долини, обширни равнини, езера и реки, плажове и какво ли още не. Но за жалост преданието отсъства от скъпите ни инак туристически реклами.
Вместо това научих, че германският канал Аrte е направил специален филм за нашата родина. Казва се UNBEKANNTES BULGARIEN (Непознатата България) и разкрива не само величествената ни природа, но показва и хората. В българския раздел на "Дойче Веле" DW пише: "Това е един от онези филми, за които ти се иска да не свършват. Които те карат да стегнеш раницата си и да посетиш всички места, показани в него." Медиите у нас обаче не му обърнаха внимание и малцина въобще разбраха, че има такъв позитивен филм за България.
Ами това, че живеем в страна, която от над 1300 години не е сменяла името си и де факто може да се нарече най-старата в Европа? Повод за гордост е – и още как! Само дето не смеем да го кажем на висок глас, като че ли сами не си вярваме. Или пък ни е страх да не обидим някого?
Да вземем и достъпа до интернет, по който сме в челните места, и то не само в Европа, а в целия свят. Фактите са известни, но не се използват, да речем, за привличането на повече чуждестранни инвеститори. Защото определено не е без значение констатацията на компанията за облачни технологии Akamai, че в България има най-голям процент потребители, които сърфират в глобалната мрежа със скорост от над 4 Mbps. По този показател изпреварваме, макар и с малко, държави като Южна Корея, Швейцария и Дания. Друго изследване – на компанията Ookla, пък ни поставя на първо място по качеството на мрежата. А в същото време имаме и най-евтиния интернет със средна цена за един мегабит от около 50 евроцента.
Вярвам, че четейки тези редове, в съзнанието на мнозина са изплували и други поводи за национална гордост. Мисля си обаче, че тия неща всички ги знаят, ама предпочитат да създават за себе си усещане за клетост. Искат да изглеждат нещастни и окаяни, за да бъдат съжалявани…, да не би някой да поиска нещо повече от тях. Камо ли усърдна работа. Оттам идват всичките ни неволи. Схващането за собствената ни роля в просперитета на държавата е крайно сбъркано. Всички например казваме, че от работата си печелим пари, докато на Запад словосъчетанието е "правя пари" (make money). Ако пък звъннеш на някой познат, докато е на работното си място, и го попиташ какво прави чистосърдечно ще ти отговори: "нищо".
Но най-парадоксалното е, че когато е на работа, българинът не мисли толкова за задачите си, колкото за това как да изкара пари. Показателно е и друго – ако централите на чуждестранните фирми се наричат Headquarters (буквално – главна квартира), у нас те са "седалища".
Казват – бедни сме, ама обръщали ли сте внимание, че почти всеки ученик е с нов смартфон за по 1000 лева. Кафетата по главните градски улици са пълни с всичко знаещи младежи, които за по-малко от 1000 лв. месечна заплата не биха си мръднали дори пръста. За книги никой няма време и пари, но за турски сериали и пошли риалита мнозина отделят по няколко часа на ден.
В крайна сметка всичко е въпрос на избор – избор за това как искаме да живеем. Защото на Запад тревата не е по-зелена. Просто там всеки се грижи пред дома му да е хубаво. А у нас градинките пред блоковете са кални и пълни с купища боклуци, изхвърлени от нечия тераса. Но както пише Елин Пелин в "Гераците": "Всякой него си гледа, а за другите не иска и да знае. Всеки зинал като ламя и прибира, мъкне, крие, като че ще векува на земята."
От форумите: Защо избирам България?
"Защото България има много перспективи за развитие и ние сме единствените, които могат да ги превърнат в реалност."
"Върнах се и ще остана, тук се чувствам пълноценен, свободен и отговорен за съдбата си – въпреки всичкия негативизъм, който ни залива всекидневно. От нас, младите, зависи какво ще е бъдещето! Стига черногледство!"
"Защото си имаме всичко, България може да бъде всичко, но трябва да се грижим за нея. Ако я оставим, без нас става нищо…"
"Англия може да има Стоунхендж, но няма Мелнишките пирамиди. Може да има йоркширски пудинг, но няма баница със сирене."
"Защото броят на Алековците надминава бавно, но сигурно броя на Бай Ганьовците."
