Председателят на Федералния резерв Джанет Йелън изпрати две изключително важни послания към инвеститорите: че щатското стопанство се развива добре и че централната банка няма защо да бърза да повишава отново лихвите. На пресконференцията след края на последното за тази година редовно съвещание на банковия паричен комитет дамата каза, че предпочита сега да повиши малко лихвените проценти, за да не се налага да ги увеличава ударно по-късно. Мярката в момента ще даде възможност на Федералния резерв да затяга постепенно монетарната политика, да качва порции на малки лихвите и да поддържа икономиката на страната във форма.
След двудневно заседание американските централни банкери повишиха основната щатска лихва на 16 декември от досегашния диапазон от нула до 0.25% (равнището, на което е от декември 2008-а) на 0.25-0.50 процента. Решението е израз на доверието на Федералния резерв в националното стопанство, успяло да преодолее отрицателните последствия от по-слабия световен растеж и на силния долар върху местния износ благодарение на стабилния ръст на вътрешното потребление. Парични стратези прогнозират, че краткосрочните лихви в Щатите ще достигнат 1.375% в края на 2016-а, което предполага да се случат четири лихвени увеличения от по 0.25% през следващата година. Подобен подход е възможен благодарение на ниската щатски инфлация. Засега тя под целевите 2% годишно. Измерен чрез индекса на персоналното потребление (предпочитаната "мярка" на централните банкери), инфлационният ръст е 0.2% годишно през октомври.
Валутните играчи реагираха на лихвеното увеличение на Федералния резерв с умерено интензивни покупки на американската към единната европейска валута, повишила котировките до 1.0835 щ. долара за едно евро в късните следобедни часове на 17 декември.
Всъщност повишението на базовата лихва на САЩ с четвърт процент беше "бетонирано" от публикуваните през седмицата фундаментални икономически данни, особено на базовия индекс на потребителските цени (от който са изключени хранителните и енергийните продукти), регистрирал 2% годишно увеличение през ноември. Икономисти прогнозират, че инфлацията през 2016-а ще се повишава заради очакваното снижаване на скоростта на поскъпване на зелените пари в сравнение с 2015-а, което ще отнеме част от натиска върху цените на суровините. Ефектът от евтиния суров петрол върху инфлационната среда също няма да е толкова силен, защото котировките на черното злато нямат толкова мощен потенциал за снижаване, колкото през последната година. Оптимизъм вдъхва и пазарът на труда, където безработицата от 5% се покрива със схващанията на доста официални представители на Федералния резерв, че това е заетост. В допълнение, силното вътрешно потребление трябва да доведе до ръст на заплатите и също да дръпне нагоре инфлацията.
Пекин също разчисти потенциалните пречки пред госпожа Йелън, като огласи на 13 ноември актуални данни за китайското стопанство. Индустриалният продукт на страната е скочил с 6.2% годишно през миналия месец, а продажбите на дребно са имали 11.2% ръст, достигайки най-високото си равнище за 2015-а. Инвестициите в материални активи са се увеличили с 10.2% през първите 11 месеца на годината, а кредитирането, по данни на Народната банка на Китай, се е стабилизирало.
Всъщност китайските централни банкери предприеха изключително находчив ход в края на миналата седмица в очакване на лихвеното повишение от Федералния резерв, което (както "БАНКЕРЪ" писа в миналия си брой) ще нанесе сериозен удар върху китайското стопанство. За да намалят влиянието на връзката на юана с американския долар, те въведоха нов валутен индекс – CFETS RMB, който следи движението на китайските пари към кошница от 13 валути, чието тегло се определя основно от участието им в международната търговия. С най-голяма тежест в кошницата е щатският долар – 26.4%, следван от еврото и японската йена, съответно с 21.4 и 14.7 процента. Другите участници в нея са хонконгският и австралийският долар, малайзийският рингит, руската рубла, британският паунд, сингапурският долар, тайландският бат, канадският долар, швейцарският франк и новозеландският долар. Народната банка на Китай пояснява, че новият валутен индекс не означава, че курсът на юана е фиксиран към тази кошница и че решението е в хармония с международната практика. Китайските централни банкери посочват за пример Федералния резерв, Европейската централна банка и "Бенк ъф Инглънд", които също имат свои индекси.
Въпреки витиеватите обяснения ходът на Пекин означава по-нататъшно обезценяване на юана към американския долар. Според "Дайва кепитъл маркетс" то ще е 14% – до 7.50 юана за долар до края на 2016-а. "Голдмън Сакс" пък очаква спад до 6.60 юана за долар.
Дневният диапазон на търговия на китайските пари на 17 декември беше 6.4765-6.4837 юана за един щ. долар.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата остана активен. Средният дневен валутен оборот достигна 3832 млн. евро (7496 млн. лева) при едва 0.6% дял на сделките в щатски долари от купената и продадена валута.
