Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
Централните банки – на САЩ и в Европа поеха по противоположни пътеки. Фед повиши лихвените граници, в рамките на които ще осъществява своите еднодневни операции на паричните пазари (от между 0-0.25% до 0.25-0.5%) и направи малка крачка, която всъщност е голям скок за финансовите пазари. В продължение на шест години политиката му беше да намалява краткосрочната лихва и да изкупува по-дългосрочни книжа. Чрез такива операции се наливаха пари в банковата система с цел да намалеят дългосрочните лихви, да се подпомага икономическата активност и да се създават нови работни места. Сега крехките ръце на Джанет Йелън завъртяха руля на 180 градуса и паричната политика на най-голямата световна икономика премина в режим "затягане".
В същото това време Марио Драги продължава и дори разширява политиката на "разхлабване", като увеличава диапазона на изкупуваните от ЕЦБ книжа и по този начин паричните потоци към банковата система на еврозоната стават още по-големи.
Това е и основната причина пропастта между носената от двегодишните щатски и немски книжа да се разшири до 135 базисни точки, каквито не е имало от лятото на 2006 година. Малко над 1% е доходността на щатските трежърита, докато немските им събратя със своите минус 0.35% вече 16-и месец са на отрицателна територия.
Преди две седмици ЕЦБ разочарова пазарните участници, като намали лихвата, но не достатъчно агресивно. За да не попадне в подобна ситуация и тласнат от настроенията на пазарните участници, Фед направи именно това. Дали пък Йелън не избърза? Като песъчинка в обувката й остават да убиват недоброто състояние на световната икономика като цяло и ниските цени на петрола. Китайската икономика ще продължава да нараства с мудните за нея и лелеяни за нас 6 процента.
Доларът ще продължава да става все по-силен, а това със сигурност не е от полза за Щатите. Такива черни мисли бръмчаха в главите на инвеститори и дилъри ден след еуфорията и много от тях отново накупиха държавните ценни книжа, които разпродадоха ден по-рано.
"Чупка" в доходността получиха както десетгодишните щатски книжа, отскачайки от 2.13 до 2.3% и падайки до 2.25%, така и немските, които стартираха седмицата от 0.55%, извисиха се до 0.68% и се приземиха до 0.6 процента. Същия суинг изиграха и книжата на страните от Централна и Източна Европа. Тази траектория следваха и българските еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари. Доходността на емисията ни с падеж 2035 г. стартира седмицата от нивото 3.76%, за да достигне три дни по-късно до 3.85% и да се понижи до 3.82% веднага на другия ден. В същото това време облигацията ни с падеж 2027-а, която започна с нисък старт от 2.78%, се покачи до 2.87% в сряда и коригира до 2.84% в четвъртък. Диаграмата на книжата с падеж през 2024 г. за същите дни е 2.39, 2.47 и 2.45 процента. Облигациите с падеж 2022 г. се изстреляха от 1.64 до 1.72% и направи крачка назад – до 1.7% в края на седмицата. ЕКГ-то на най-краткосрочната ни книга с падеж юли 2017 е със затихващи функции и все по-упорито клони към нулата. В момента тя се търгува при 0.17% срещу 0.2% преди седмица и 0.25% преди три седмици.
На вътрешния вторичен междубанков пазар на ДЦК сделки с книжа със срочност две и пет години до падежа им се договаряха съответно при 0.4 и 1.1% годишна доходност. Тези с остатъчен срок от седем и девет години пък се договаряха при 2 и 2.4% на годишна база.
В първия работен ден на седмицата Българската народна банка проведе аукцион за реализацията на книжа от емисия с падеж февруари 2020 г. за 100 млн. лв. номинална стойност. Казвал съм и преди, че инвеститорите ни имат изявени предпочитания към книжата с падеж в късия край на кривата, в диапазона до пет години. Ето защо наддаването за тези книжа беше ожесточено и те достигнаха рекордно висока цена и респ. ниска доходност. Едва 0.78% на годишна база е средната възвръщаемост на този транш. От началото на годината вече са реализирани общо 400 млн. лв. от тази емисия при среден доход от 0.97% на годишна база.
