Хубаво нещо са отворените данни. Сред тях най-полезни са данните за това как държавата харчи пари. Копаейки в тях журналистите намират съкровища, твърди Бивол.
Публикуването на отворени данни от българските институции започна при сегашното правителство под натиска на няколко експерта, преминали от лагера на протестиращите срещу #КОЙ зад бариерата на властта с намерения да я реформират. Не се знае с какъв график ще продължи публикуването и ще продължи ли изобщо, но и малкото изпуснато до момента дава много полезни резултати.
През ноември порталът Opendata.government.bg пусна в насипно, но все пак структурирано състояние данни за сключените договори за обществени поръчки за периода от януари 2011 до края на август 2015. Това са 102 011 договора на обща стойност 32 860 567 076 лв. (тридесет и три милиарда и осемстотин и шейсет милиона лв.) от които 11 831 471 581 лв. европейско финансиране.
За съжаление публикуваните данни са непълни. В над 5000 договора за близо 9.5 милиарда лева изпълнителите са обединения от фирми, а самите фирми не са посочени. Наложи се да ги събираме с други средства, което отне доста време и работа, но резултатът си струва. Суровите данни обаче позволяват да се открият скандални факти, да се проследи захранването на обръчите от фирми и да се установи “кой кой е” и “кой колко е” сред българските олигарси.
Можем да научим мигновено колко са разходите за тоалетна хартия (428 717 лв.) или бензин (591 805 599 лв.) или за автомагистрали, колко е похарчила за периода Националната служба охрана НСО (9 962 008 лв.) или ЦИК (2 265 013 лв.) или примерно Община Брусарци, 12 311 844 лв, от които 11 652 036 евросредства, както и за всяка друга институция.
Още по-интересни са резултатите от търсене с филтриране по различни критерии. Чрез тях може да се установи колко договора е спечелила свързваната с Делян Пеевски фирма Водстрой-98 – 965 866 186 лв. като 665 395 658 лв. от тях са по европейски проекти. В този почти един милиард лева самостоятелното явяване на Водстрой-98 е донесло 46 137 168 лв., а останалите са в различни обединения – ДЗЗД, консорциуми. Договори за 618 милиона, от които 463 милиона еврофинансиране са подписани при правителството “Орешарски”.
От комбинираното търсене научаваме също, че на западните фирми не им върви в обществените поръчки. Австрийската “Щрабах” се е явила на 74 търга и е спечелила само 44 от тях на обща сума 69 904 166 лв. или 44% от парите, които са били пуснати за усвояване. Същата тази “Водстрой-98” има голям късмет – от 982 милиона възможни, тя се е включила в договори за 965 милиона. Това прави успеваемост от 98,2%. Забележителна успеваемост има и фирмата “ПСТ Груп”, на която бе поверено строителството на магистрала “Хемус” за рекордна цена. Тя се е явила на търгове за 604 милиона лв. и е спечелила 88% от тях за 534 млн.. Добре се справя варненската Хидрострой със 718 от 764 млн. лв или 93,97%, Рекордьор обаче е Главболгарстрой с 598 млн. от 604 или 99,3%.
Обработените данни дават и възможност да се правят различни класации като подреждане на фирмите по стойност на всички договори. Там абсолютен шампион е Лукойл (има ли учудени?), следван от Пеев… пардон, Водстрой-98. Ако се съберат всичките му фирми със скрито участие може да се окаже обаче, че шампионът е именно той. В усвояването на европари класацията се води категорично от Водстрой-98 с 665 395 658 лв. Може да се проследи също при кое правителство коя фирма е получила най-много договори.
От Агенцията за обществени поръки отказаха да предоставят данните за периода преди 2011 г. със странен аргумент. „Съгласно чл. 20, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗОП, в РОП се съдържа информация за процедурите за възлагане на обществени поръчки, открити през последните 5 години. Във връзка с горното, не можем да предоставим информация за предишни периоди, респективно не може порталът Opendata.government.bg да съдържа повече данни от първичния регистър – РОП.“ – гласи отговорът на агенцията. В същото време в първичния регистър се съдържат данни от преди 2011 г., като първите са от 2007 г. или средата на управлението на Тройната коалиция. Биволъ ще направи запитване за тези данни по реда на ЗДОИ.
Истинската разследваща работа обаче започва след като се идентифицират оперативно интересните случаи. Кои са собствениците и управителите на фирмите, които печелят серийно в определени сектори или по места? Имат ли те връзки с партии, политици и високопоставени чиновници? Наблюдават ли се конфликти на интереси? Очертават ли се обръчи?
Отговорна тези и на други въпроси ще даде времето.
