Днес е Стефановден – последният празник за годината, с което се "затваря кръгът" на последните дванадесет месеца. Православната църква почита паметта на Свети Стефан – един от седемте ученици на Исус Христос, пръв архидякон и мъченик за християнската вяра.
Имен ден днес празнуват всички, които носят имената Венчо, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Стан, Стана, Стане, Станимир, Станимира, Станислав, Станислава, Станчо, Стефан, Стефана, Стефанка, Стефания, Стефи, Стефка, Стефко, Стефчо, Стоил, Стоила, Стоилка, Стоимен, Стоичко, Стою, Стоян, Стояна, Стоянка, Таня, Теки, Теньо, Фани, Цако, Цанка, Цанко, Цано, Цанчо, Цоко, Цона, Цонко, Цоню, Шон и Шона. В превод името Стефан означава "венец", затова и на този ден имен ден имат Венцислав и Венцислава.
Според традицията, младото семейството от къщата отива на гости на кумовете, кръстниците или родителите си, а на трапезата се сервират месни ястия. Обикновено се приготвя свинско с кисело зеле или баница с месо.
В народния календар на днешния ден се изпълнява обичая Ладуване, Дайлада или Тайлада (Топене на пръстени). Името идва от припева на песента, която се изпълнява, а именно: "Ой ладо, ладо, момиче младо". Ладуването е колективно гадаене за женитба. Изпълняването на обичая на днешния ден е характерно за Средна и Северна България, Средна гора и отделни места на Западна България.
В деня преди празника момите донасят от извор или кладенец "мълчана вода" в нов бял бакър. В него те топят пръстените или китките си, като към тях има привързан на белег – пръстен, гривна, обеца и други подобни накити. След това съдът се покрива с червено було или бяла кърпа и се оставя да престои през нощта под трендафил или овощно дръвче "на звездите".
На идната сутрин една от момите или малко момиче (с живи родители) се облича като булка и вади пръстените и китките. През това време останалите моми пеят кратки песни-припевки, наричани "ладанки". С тях те наричат за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених.
Ето и няколко примера за подобни "ладинки": "Жълто було трески сбира" – означава, че момата ще пристане; "Зряла дюла и презряла" – жената ще се омъжи стара; "Сам си здравчец на камъче – женихът ще е сирак.
Тези специални песни, които се изпълняват по време на ритуала, са призвани чрез магията на словото да осигурят сбъдването на съкровените мечти за щастлив семеен живот на участничките. След като, бъдат наречени всички китки от бакъра, момите си вземат малко овес (ечемик) от съда и го слагат под възглавницата си. Вярва се, че момъкът, който сънува през нощта, ще стане неин жених.
В този обичай се гадае и за здраве през годината, което зависи от това, дали водата в бакъра е замръзнала докато е оставена "на звездите" през нощта. В края на обичая се играе общо хоро.
От Стефановден до Йордановден се спазват обичаите, характерни за "Мръсните дни". През този период хората се пазят от зли сили и не се ходи навън през нощта. Освен това жените следват редица обичаи, за да предпазят домовете си от злото – не бива да метат, мият косите си, перат, не се правят венчавки, кръщенета и опела.
