2015-а се оказа изключително турбулентна за световните пазари на суров петрол. И по-специално за потъването на цените на черното злато тип "Брент" преди Коледа до 35.98 щ. долара за барел – най-ниското ниво от 11 години насам. Факт, който изненада неподготвените и не впечатли песимистите, които от година говорят за стойности, близки до 20 щ. долара за барел. Разбира се, принос за тези екстремно ниски котировки има слабо ликвидният предпразничен пазар, на който основните играчи са оставили само дежурен персонал, защото са приключили отчетите си още в средата на месеца.
Точно преди задаващите се поредни празнични дни и международната базова марка "Брент"q и щатският лек суров петрол WTI "се укротиха" в непосредствена близост до 37 щ. долара за барел гориво. И двата сорта в момента са загубили над две трети от максималната си пазарна цена, достигната през юни 2014-а. Този факт се обяснява с "нефтената треска", обзела щатските производители на шистово горивоq и с решението на "тартора" на ОПЕК – Саудитска Арабия, да помпа рекордни количества черно злато, за да задуши по-ниско конкурентните си съперници, основно в Щатите, запазвайки пазарния си дял. Повече от ясно е, че картелът няма да се откаже от стратегията си на натиск и изнудване чрез суровия петрол и през 2016-а. Най-красноречив сигнал в тази посока изпрати на 28 декември Рияд с плановете си да свие рекордно високия бюджетен дефицит на кралството от 98 млрд. щ. долара чрез съкращаване на разходите, реформиране на енергийните субсидии и повишение на приходите от данъци (включително и върху водата) и приватизация. Този бюджет не предполага промени в краткосрочната енергийна или валутна политика.
Саудитска Арабия и Ирак произвеждаха допълнителни барели суров петрол през цялата 2015-а, така че на моменти световното производство надвишаваше потреблението с повече от 2 млн. барела на ден. Този излишък се очаква да се разшири още повече през 2016-а, защото Иран обеща да вкарва поне още по 500 хил. барела дневно веднага след отпадането на западните санкции. Спирането на огъня в Либия и успокояването на обстановката там също ще добави нови барели гориво.
Саудитска Арабия и съратниците й от Персийския залив – ОАЕ и Кувейт, пък се надяват на ръст на търсенето, който да помогне за уравновесяването на пазара през новата година. На същото се надява и Русия, чийто бюджет е разработен на базата на прогнозирана средна цена на петрола от 50 долара за барел.
По-вероятно е обаче да се случи точно обратното и потреблението да се забави още повече. Анализаторът на петролните пазари JBC Energy посочва, че ръстът на петролни продукти в Европа е станал отрицателен през октомври 2015-а, когато за първи път през тази година са били консумирани дневно по 170 хил. барела по-малко. Същевременно търсенето на дизел и бензин в Китай също е намаляло – един от най-силните фактори, подкрепящи цените.
Пазарните анализатори не изключват настъплението на студовете в Европа и в Северна Америка след необичайно топлото начало на зимата да качи за кратко котировките на петрола. Експертите отбелязват още една промяна в търговията на горивото – щатската марка WTI поскъпна спрямо сорта "Брент", след като Вашингтон вдигна 40-годишната забрана за износ на американски суров петрол.
Очакванията са тази ценова картина да се запази, ако търсенето на световните пазари продължи да пада, а производственият излишък да расте, докато предлагането на местно гориво в Щатите се свива. Мнението на специалистите е, че истински тежките времена за щатските производители на суров петрол тепърва предстоят през 2016-а, а продукцията им ще падне с нови 500 хил. барела на ден.
