Отпочинали и в добро настроение след триседмичната си ваканция, народните представители ще се съберат на първо заседание за новата 2016-а на 13 януари. А в пленарната зала ги чакат цял куп изостанали законопроекти.
В края на месеца например изтича срокът, в който трябва да се реши дали ще се въведе електронното дистанционно гласуване у нас. Думата на депутатите ще е последна, след като във всенародното допитване не се включиха достатъчно на брой хора, които да го превърнат в императив. Резултатите все пак показаха, че 70% от всичките 2.58 млн. души, които пуснаха бюлетина, подкрепят гласуване не само по традиционния начин, а и чрез възможностите, които дават новите технологии. Но дамите и господата от Сградата на съединението са над тях. И като знаем, че това заплашва по един или друг начин комфорта им, няма да е изненада, ако отхвърлят електронното гласуване, защото… не сме дорасли за него. Любопитното е, че ако го приемат, ще се породят подозренията, че партиите са намерили "цаката" да впрегнат IT достиженията за разширяване на манипулирания, контролирания и купен вот. Така е в България – политиците отдавна са под подозрение, а и самите те постоянно го оправдават.
Очаква се и поредното "отваряне" на Изборния кодекс. Досега управляващите и най-вече ГЕРБ не искаха да "пипат" изборното законодателство в "12 без 5", за да няма съмнения за "нагласяване" на правилата в тяхна полза. Местните избори през октомври миналата година и заложническата драма с представителитe на секционните комисии в столичната зала "Арена Армеец" обаче показаха, че кодексът, изготвен в края на февруари 2014-а от социалистката Мая Манолова, има нужда от сериозен ремонт. Това осъзнаха дори и в левицата, обявявайки на 5 януари, че ще внесат промени, с които да се подобри политическото представителство в парламента и местната власт. Според лидера на червените Михаил Миков проведеното неотдавна гласуване за кметове и общински съветници показало, че фрагментацията на национално ниво води до такава и на местно равнище. Ето защо той смята, че трябва да се преразгледат преференциалните прагове.
Позицията на левицата е доста странна, тъй като тя ще настоява не за отстраняването на нередностите в изборното законодателство, а за елиминирането на едно от най-демократичните му достойнства, въведено, между другото, именно от Манолова. Става дума за възможността гражданите да пренареждат партийните листи, което притеснява политическите формациите още от самото начало. Срещу това нееднократно се обявяваха представители на ГЕРБ, ДПС, Патриотичния фронт, както и на БСП. Което означава, че събирането на мнозинство, което да сложи кръст на преференциите, може да стане много лесно.
Социалистическата партия ще се опита да обърне по-сериозно внимание и на демографския проблем, определян от Миков като демографска катастрофа. Становището му е, че ако не се вземат мерки за повишаване на раждаемостта и не се направят други социални промени, през 2020 г. няма да има нито ГЕРБ, нито България.
Социалистите ще продължат да търсят съмишленици и за вот на недоверие към кабинета, въпреки че засега никой не е обявил готовност да ги подкрепи.
За ГЕРБ пък приоритет през новата пленарна сесия ще е приемането на изцяло новия Закон за обществените поръчки, с който най-сетне да се сложи ред в публичните търгове и всички сделки да излязат на светло. Промените в Закона за енергетиката, както и измененията в здравната сфера също са в дневния ред на управляващите. Колкото до реформаторите, те ще настояват за приемането на антикорупционния закон, подготвян от вицепремиера Меглена Кунева, както и за включването в Изборния кодекс на възможността за машинно преброяване на бюлетините. Но за основен свой ангажимент те са извели промените в Закона за съдебната власт.
