Не всички българи изтеглиха късата клечка по време на масовата приватизация. И днес акциите на 39 от лицензираните 81 приватизационни фонда могат да се срещнат в някоя от търговските сесии на фондовата борса. Всеки, който им е дал боновете си, сега е собственик на определен брой ценни книжа от някой от тези холдинги. Акциите могат да бъдат продадени по всяко време. Ако притежателят на някогашната банкова книжка прояви инициатива и просто извади документите си от архива, има няколко възможности. На първо място –
да продаде акциите си
на "БФБ-София". Новини за публичните компании, за цените на техните акции и финансовите им отчети се публикуват всеки ден на сайта на борсата, на страницата на Комисията за финансов надзор, а и в няколко други финансови сайтове, които имат правото да го правят. Така че във всеки момент може да се пресметне колко пари може да вземе за тези книжа притежателят им, ако ги продаде. В края на миналата година най-висока е котировката на Холдинг "Нов век" АД, съсредоточен в хранително-вкусовата промишленост и гравитиращ около групата "Химимпорт" – тя е 14 лв. за една акция.
Книжата на "Албена инвест холдинг" АД струват по 6.349 лв. за дял, а близо до тях са тези на "Стара планина холд" АД (по 3.95 лв.) и на "Индустриален капитал холдинг" АД с цена от 3.27 лв. за акция. Друг е въпросът дали моментът е най-подходящ за сделки с акции. Още повече че след 2008 г. цените им загубиха доста от стойността си. Но всяко такова решение е лично.
Ако холдингът или предприятието, в което човек има акции, продължават да съществуват, но не се търгуват на фондовата борса, няма как да се разбере реалната им пазарна цена. А и информацията за тези дружества е по-ограничена. Продажбата на акции в този случай може да се случи само ако някой от другите акционери иска да увеличи своя дял. По принцип търговията с тях става на извънборсовия пазар и се определя по споразумение между двете страни. Инвеститорите в непубличните дружества могат да печелят, когато то разпределя дивидент.
Може да се получи доход и от предприятие, което е в ликвидация. Ако процедурата не е приключила, акционерът може
да поиска своя ликвидационен дял
т. е. да получи някаква част от активите на дружеството. Но няма как да се възползва от тази възможност, ако сроковете са изтекли. Възможност за печалба има и когато холдингът, в който човек има акции, е увеличавал капитала си. Когато това е станало със средства на компанията, инвеститорът има право да получи от новите безплатни акции. Ако обаче увеличението е станало чрез довнасяне на пари, в което инвеститорът не е участвал, със сигурност делът му е намалял.
Ако притежателят на такива книжа реши да ги продава, много важно е да се проследи дали дружеството е разпределяло дивидент. Това се случва, когато компанията е на печалба и общото събрание реши тя да се разпредели в полза на акционерите.
Новините около холдингите са все по-малко и са откъслечни. Още повече че информацията е разпиляна на различни места и трябва време и усилия да бъде събрана. Финансовите им резултати се свиват, а за плащане на дивиденти се говори все по-рядко. А българите отдавна не участват при вземането на подобни решения.
През изминалите години броят на холдинговите дружества, които
плащат дивиденти
намалява. А имената им могат да се изброят на пръстите на двете ръце. За финансовата 2014 г. това са направили шест компании. Някои от бившите приватизационни фондове обаче са особено внимателни към акционерите си и през годините, откакто съществуват, не са пропускали да го покажат. Отличник в това отношение е "Стара планина холд" АД – единствената българска публична холдингова компания, която е изплащала дивидент през всяка година от дейността си. Брутната сума, заделена за целта през този период, е в размер на 7.49 млн. лева. Председател на съвета на директорите на холдинга е Евгений Узунов, а изпълнителен директор – Васил Велев. Тези пари обаче се изплащат само за срок от пет години, който започва да тече от датата на общото събрание, на което е взето решението. Ако не ги вземе, след този срок акционерът ги губи, но те попълват резервите на дружеството.
ДАЛИ СЪМ АКЦИОНЕР?
Първата стъпка е да се отвори боновата книжка и да се провери в кой приватизационен фонд или предприятие са вложени инвестиционните бонове. Ако собственикът им не може да се ориентира, е добре да се потърси помощта на инвестиционен посредник, който може да работи като регистрационен агент. Информация за тях се получава от Комисията за финансов надзор. Само регистрационният агент може да направи справка и да получи документ от Централен депозитар АД – депозитарна разписка, че притежавате акции в дадено дружество. Услугата се заплаща, а с негова помощ може да продадете акциите си или да си ги запазите, като по този начин запазвате правото си на дивидент, ако компанията разпределя такъв. Искането за депозитарна разписка трябва да се прави лично, а не чрез пълномощник.
