Започва изборът на компаниите, които ще се занимават с оценката на качеството на банковите активи. Всяка кредитна институция у нас ще трябва да избере такава фирма, а тя ще оценява качеството на активите й. В Централната банка има списък от дружества, които отговарят на изискванията за оценители на банкови активи (в инструкциите на БНБ до банките те са наречени доставчици на услуги по оценката на активите – AQR Providers). Освен това банката и избраният от нея доставчик на услуги ще трябва да изберат една или няколко фирми – оценители на обезпеченията. След като изборите на компании бъдат приключени, те ще трябва да бъдат одобрени от БНБ.
В списъка са включени: "Делойт" (Deloite), "ПрайсУотърхаус Купърс" (PWC), "Ърнст енд Янг" (Е&Y), "Кей Пи Ем Джи" (KPMG), "Би Ди О" (BDO), "Гранд Тортън" (GT), "Алварес енд Маршал" (Alvarez&Marshall), "Блакрок" (Blackrock), "ПИМКО" (PIMCO), "Оливър Уаймън" (Oliver Wyman), "МакКинзи" (McКinsey), "Бостън Консултинг Груп" (BCG), "Юроконсултанс" (Euroconsultans), "Мазарс" (Mazars), "Ер Си Ем" (RSM), "Бейкър Тили" (Baker Tilly), "Бейн енд Ко (Bain & Co) и "АЙКАП" (ICAAP).
Част от тези фирми са добре познати у нас с дейността си като международни одиторски и консултантски компании, които имат дългогодишни бизнес отношения и с много от големите бизнес структури в България. Става дума най-вече за одиторските фирми от голямата четворка – "Делойт", "Ърнст енд Янг", "ПрайсУотърхаус Купърс" и "Кей Пи Ем Джи". Около тяхното участие в оценката има проблем – че одитират или наскоро са одитирали много български банки. Екипите, които са извършвали тази услуга, не могат да бъдат
оценители на качеството на активите
на същите банки. Но това условие е преодолимо – няма пречка въпросната услуга да извършат екипи на фирмата одитор от нейни структури в друга държава – примерно от Гърция, Румъния, Турция и т.н.
Друга група компании от списъка осъществяват по-малък по обем бизнес у нас, но са много известни и са извършвали оценка на банкови активи в други държави от ЕС. Такива са "Гранд Тортън", "Ер Си Ем" и "Би Ди О".
Има и една група, принадлежаща към "каймака" на оценителския и консултантския бизнес: "Блакрок", "Оливър Уайман", "Бейн енд Ко", "МакКинзи", "Бостън Кънсълтинг Груп" и "Мазарс" . Но техните услуги се отличават освен с най-високо качество и с това, че са толкова скъпи, та едва ли някоя банка у нас ще може да си ги позволи. Това например се видя от цената, която поиска "Оливър Уайман" от БНБ, за да стане неин консултант по оценката на активите. Заради тази цена загуби почти спечеления конкурс.
Някои от фирмите – като "Алварес енд Маршал", "Бейкър Тили" и "Юроконсултанс", са напълно непознати у нас. Но са участвали в оценката на активите на банки в други страни от ЕС. А всъщност това е едно от най-важните изисквания към тези фирми – екипите им да имат опит в оценка на качеството на банкови активи.
В крайна сметка не е задължително българските банки да изберат някоя от десетте компании в списъка. Те могат да се обърнат и към друг "Ей Кю Ар провайдър" (AQR provider), стига той да отговаря на изискванията, изложени в инструкциите на БНБ.
Важно е да се знае, че когато се подават исканията до БНБ за одобрение за избрания от търговската банка доставчик на услуги (AQR provider), той трябва да върви в комплект и с избрания
оценител на обезпеченията
Тук има една особеност. Допуска се той и преди да е правил оценки на обезпечения на тази банката, но сега освен него трябва да бъде представена и втора фирма оценител. С други думи, при такава ситуация банката ще трябва да ползва услугите най-малко на две оценителски фирми, а всяка от тях пък не бива да е оценявала повече от 50% от обезпеченията на тази кредитна институция. Това изискване е вписано, за да не се допусне оценителят да дава мнение за собствените си оценки, направени преди година.
При оценките на ипотеките няма да е задължително те да бъдат съпроводени с оглед на място. Фирмите, които се занимават с тази дейност, разполагат с международно признати методики и практики, които им позволяват да го правят по документи и на базата на статистически данни, свързани с продажбите на този пазар.
По-интересен е случаят с оценките на особените залози на предприятия. Там оценките ще се правят при две хипотези. Първата е, когато паричният поток на заложеното предприятие е достатъчен, за да може то да обслужва както заема, така другите си задължения. Тогава ще се оценява самото предприятие като работещ бизнес. Ако паричният поток обаче не е достатъчен предприятието да обслужва текущите си задължения, тогава то ще бъде оценявано не като бизнес, а като отделни активи – имоти, машини, технологии, налични стокови и материални запаси. И всяка от тези позиции ще подлежи на отделна оценка – съобразно пазарната конюнктура за нея.
Най-важното решение, което БНБ и консултантът му по оценката на активите – "Делойт", трябва да вземат през следващите седмици, е за
дела на извадките от кредитните портфейли
които ще бъдат оценявани. За всички, които някога са се занимавали с оценки, е ясно, че не е възможно да бъдат оценени всички кредити. Това е изключително скъпо занимание, което ще ангажира твърде много хора за дълго време. Което пък означава изключително висока цена. Според паричната статистика на БНБ в момента банковият сектор е предоставил на граждани и фирми около 2.83 млн. броя кредити. От тях около 98 хил. броя са по-големи от 50 хил. лева. От този калибър са почти всички корпоративни заеми и жилищни кредити. Като се има предвид, че за проверката на едно кредитно досие са нужни десет часа и за анализа му трябва да работят поне двама експерти, изчислението показва, че ако бъдат ангажирани поименно 800 високоплатени анализатори, на тях ще са им нужни над 100 дни, или повече от три месеца, за да направят пълна проверка само на кредитните досиета. Отделен брой са хората, които ще трябва да проверяват обезпеченията по тях. А ако прибавим и потребителските кредити, повечето от които са на сума между 5 хил. и 25 хил. лв., бройката на заемите и на хората, които ще трябва да ги проверят, се утроява.
Като се тегли чертата – анализът и на кредитните досиета, и на обезпеченията им се прави от специалисти, чието месечно възнаграждение е четирицифрена сума. Всеки сам може да си направи сметката, че цялото упражнение ще струва на банковата система десетки милиони левове. А твърде много несвързани с прекия банков бизнес (с финансовите услуги) разходи се събират на банките през 2016-а. Сериозна е вноската за Фонда за гарантиране на влоговете, а също вноската за Фонда за преструктуриране. Сега идват разходите по оценка на активите, начисляване на отрицателни лихви по свръхрезервите в БНБ. Ще се появят и разходи, свързани с изграждането на различни регистри, които изискват европейските директиви. На фона на тези разходи се налага да се направи необходимото за постигането на разумен баланс между цена и ефективност на оценката на качеството на активите. Затова дори и в Западна Европа е възприето това да става на базата на представителни извадки от различните видове кредитни портфейли. Според наръчника на ЕЦБ извадката, на базата на която се извършва проверката, трябва да обхваща не по-малко от 50% от кредитните портфейли.
Определянето на конкретните извадки, по които ще се извършва оценката у нас, зависи на първо място от разпределянето на кредитите в
различни групи
които ще подлежат на проверка. Те, както и извадките, ще бъдат дефинирани от БНБ съвместно с консултанта по оценка на активите. Най-вероятно те ще бъдат за потребителски, за жилищни, за малки и средни предприятия, за корпоративни клиенти. Всяка една от тези групи ще бъде разбита на подгрупи – по всяка вероятност това ще са редовно обслужвани заеми; редовно обслужвани заеми, претърпели преструктуриране; преструктурирани заеми, по които има трудности с обслужването; заеми с просрочия до един месец и заеми с просрочия над 90 дни, които са класифицирани като загуба. За всяка от подгрупите ще се определи представителна извадка, а резултатите от проверката ще се екстраполират върху цялата подгрупа. За всичко това си има съответните статистически правила и методики. На проверка ще подлежат десетте най-големи кредита от всяка подгрупа. На базата на целия този анализ пък ще се установи за всяка банка поотделно дали трябва да задели допълнителни провизии, ако това се налага – какъв да е техният размер, дали заделянето на провизии ще доведе до намаляване на капиталовата адекватност от първи ред, без да се смятат буферите, и какви мерки трябва да се вземат за попълване на капиталовия недостиг.
Всичко това трябва да е ясно до края на юни. След което на основата на цялата тази информация БНБ ще изготви матрицата за стрес-тестовете за българските банки.
От всичко казано дотук се вижда, че дейностите, свързани с оценката на активите, ще отнемат и време, и човешки ресурс и ще вържат ръцете на целия банков сектор поне до средата на годината. Казано по друг начин, банките и БНБ ще се занимават само с това и на мениджърите на кредитните институции няма да им е до разработването и прилагането на политика за повишаване на обема на отпуснатите заеми, към което ги призовават.
