Саудитите и Турция все повече се сближават

иран протест

Веднага след съобщението за екзекутирането от саудитските власти на известния шиитски проповедник и политически активист Нимр ал Нимр Съединените щати осъдиха убийството. Ръководителят на пресслужбата на Държавния департамент Джон Кърби изрази безпокойството на Вашингтон, че екзекуцията на Ал Нимр "създава риск от засилване на напрежението между отделните религии именно в момент, в който то трябва да бъде успокоено".

Трудно можем да си представим по-категорично осъждане без нарушаване на правилата на дипломатическата етикеция, и то от важен съюзник и гарант на сигурността на Рияд. Но Саудитска Арабия даде да се разбере, че не смята да се откаже от разрива с Иран, и действията й ни най-малко не са насочени към успокояване на напрежението. Нещо повече, тя сякаш демонстративно показа, че не я вълнува неодобрението на Белия дом. От случилото се, разбира се, едва ли може да се направи изводът, че е настъпил краят на съюзническите отношения между двете държави. При все това обаче редица действия и заявления на кралството говорят, че в политическите реалности на Близкия изток назряват сериозни изменения.

През последните десетилетия САЩ се опираха в близкоизточната си политика преди всичко на Израел, Саудитска Арабия и Турция. До неотдавна тази конструкция изглеждаше сравнително стабилна, макар че след 2010-а отношенията между Турция и Израел значително се влошиха. Но през миналата година Турция започна все по-често да предизвиква раздразнението на Държавния департамент със самостоятелните си акции. Най-напред турските въоръжени сили тръгнаха да нанасят въздушни удари по сирийските кюрди, и то когато Вашингтон ги подпомагаше с доставки на оръжие в борбата им с "Ислямска държава". После дойде свалянето на руския бомбардировач Су-24, което, независимо от внушенията на някои антиамерикански настроени медии, по всичко личи, че е извършено без санкцията на Вашингтон. Всъщност още преди изявленията на Москва за нефтения бизнес на семейството на турския президент Реджеп Ердоган Съединените щати настоятелно съветваха Турция да въведе ред по границата си с Ирак и Сирия. Което Анкара не пожела да направи.

Ако саудитските заявления за организиране на ислямска военна коалиция от края на миналата година можеше да се тълкуват разнопосочно, то последните действия на кралството вече категорично сочат, че то и Турция са поели в една посока. Симптоматично за намеренията им е и демонстративното им сближаване, кулминация на което беше официалното посещение на Реджеп Ердоган в Рияд по покана на краля Салман бен Абдел Азиз ал Сауд в последните дни на отминалата 2015-а. Във всеки случай нямаше нищо изненадващо в това, че турският държавен глава изрази подкрепа за саудитските си приятели в разгара на разразилата се криза с Иран.

Действията на Саудитска Арабия и Турция свидетелстват за два процеса – от една страна, САЩ вече не контролират съюзниците си както преди, и от друга – самите съюзници вече не желаят да се съобразяват във всичко с американците. Проблемът на практика е в това, че сегашните позиции на управляващите в Белия дом явно не осигуряват реализацията или поне защитата на външнополитическите приоритети на Рияд и Анкара в региона. Американската помощ за двете страни бе достатъчна, докато в Близкия изток не започнаха сериозни трансформации – началото им зададе "Арабската пролет", довела до гражданската война в Сирия и до надигането на шиитите на целия Арабски полуостров – от Йемен през Бахрейн до самата Саудитска Арабия. По същия начин фактическото разпадане на Сирия и Ирак доведе до прекомерно засилване на ролята на кюрдите – нещо, което Турция не може да понесе. Докато за Рияд и Анкара бе жизненоважно да предприемат енергични действия, за да спрат опасните за тях процеси, Вашингтон се отнесе хладно към тревогите им. Ситуацията още повече се влоши от разведряването между САЩ и Иран. И в крайна сметка се оказа, че дневният ред на водещата световна сила и съюзниците й се разминава.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст