Няколко държави от еврозоната няма да изпълнят бюджетните си ангажименти през 2016-а, за да подкрепят стопанствата си. А Европейската комисия може да затвори едното си око и да не се отнесе сурово с тях, за да не спре крехкия икономически подем на блока.
Франция, Италия, Испания и Португалия са заподозрени, че ще престъпят самоволно някои правила и ще се откажат от вече приетите програми през 2016-а, оставяйки на заден план ограничението на дефицитите. Икономисти на "Ейч Ес Би Си" са пресметнали, че Рим би могъл да понижи публичния си недостиг, като използва по-ниските лихви, за да свали държавните финансови разходи. Вместо това премиерът Матео Ренци предпочете друг подход и предложи през 2015-а програма за стабилност, която трябва да сведе бюджетния дефицит до 1.8% от БВП през тази година. Той обаче в действителност ще достигне 2.4% от БВП.
Франция трябва да намалява с по 0.8% годишно структурния си дефицит през 2016-а и 2017-а, съгласно договореностите с Брюксел. Експертите на "Ейч Ес Би СИ" обаче прогнозират, че редукцията ще е с само 0.3% през тази година.
Възможно е Европейската комисия, която одобри френския бюджет, да наложи през 2016-а мерки на Рим и Мадрид, но не и да се върне към суровата дисциплина от 2012-а и 2013-а.
Германия е единствената държава с бюджетен излишък и намалява дълга си по-бързо от планираното. Нещо повече, излишъкът й от почти 1% от БВП е двойно по-висок от заложените 0.5% в европейските пактове. Германската бюджетна политика е прекалено рестриктивна за вкусовете на Брюксел, но европейските чиновници предпочитат да не демонстрират явно недоволството си. А специалистите на "Ейч Ес Би Си" виждат изненадваща златна възможност нещата да се променят. Това е бежанската криза, която може да качи разходите с 3.8% през 2016-а – нещо нечувано за държава, предприела драстични бюджетни съкращения през 2011-а и 2012-а. Според икономисти публичните инвестиции се нуждаят от увеличение, за което се съгласяват дори някои германски експерти. Официален доклад, подготвен по нареждане на германския министър на икономиката Зигмар Габриел, определя натрупания инвестиционен недостиг на Германия на 90 млрд. евро. Което не променя съпротивата на канцлера Ангела Меркел срещу повишението на публичните инвестиции.
Берлин продължава да поддържа и рекорден излишък по платежния си баланс от над 8% от БВП, което се дължи на растящия износ на страната. Това число обяснява липсата на потребление и на инвестиции в Германия, където работниците произвеждат за външните пазари и държавата акумулира колосални спестявания. Именно заради този огромен излишък по текущата сметка (който според европейските правила не трябва да надхвърля 7% от БВП) цялата еврозона ще произвежда повече, отколкото ще консумира и инвестира през тази година. А това е белег на сериозен макроикономически дисбаланс. Възможно е излишъкът по текущата сметка на еврорегиона да достигне 3% от БВП на общността, което означава, че европейските правителства могат да харчат повече. На тази опция обаче твърдо се противопоставя Берлин и по този начин минира пътя към по-хлабава парична политика. Поради това с тази задача се зае Европейската централна банка.
Действията на ЕЦБ свалиха лихвите и обезцениха еврото, което очевидно облагодетелства износителите. Но без координирана бюджетна политика европейските централни банкери не могат да направят много. Така се запазва опасността от недостатъчна заетост и дългосрочна работа на предприятията под производствения им капацитет. Слаб икономически ръст от порядъка на очакваните през 2016-а около 1.5% няма да подобри положението. БВП на Франция все още не се е възстановил до равнищата от 2007-а – последната предкризисна година. Подобно нещо не се е случвало от 1949-а.
Тази конфигурация застрашава съществуването на Европейския икономически и монетарен съюз.