Идеята на Москов "цъка" като бомба със закъснител
Шест години и половина* откакто НЗОК загуби монополното си право да определя цените на лекарствата и запази единствено задължението да плаща стойността им "в полза на пациента”, лекарствения пазар все още търси балансиращи механизми, които да го направят еднакво изгоден за всички участници в него. Така че лекарите да не предлагат за лечение медикаментите на близки до тях компании, които да се обогатяват приоритетно или пък да предписват лекарства според социалния статус на пациента, а не според най-доброто за неговото лечение. Може би този аргумент е в дъното на поредната "иновативна идея" на министър Петър Москов, наречена "ценови коридор".
Как се случват нещата сега?
Сега Националния съвет утвърждава списък с цените на лекарствата за домашно лечение, който изпраща на всеки 15 дни на НЗОК. От своя страна Здравната каса поема част от стойността, а останалата част се доплаща от пациента.
Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти
(НСЦРЛП) , който се състои от председател и шестима членове, има
задължението да утвърждава и регистрира цените на лекарствените
продукти, да включва, променя и изключва продукти в Позитивния
лекарствен списък, да контролира цените на лекарствата при продажбата им.
Това няма да се промени и след 16 февруари, когато се очаква да влязат в
сила промените в Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и
регистриране на цените на лекарствените продукти.
Появата на новата Наредба и нейното бъдещо приложение поставят повече въпроси, отколкото отговори дават. Като този например:
Ако за адекватното лечение на даден пациент е подходящо по-скъпото лекарство Х, а според наредбата пациентът ще доплаща до 60% от цената на най-евтиното в групата, ще му бъде ли приспадната сумата, която Здравната каса поема от цената на неговото лекарство? ( за Таня – в тази част никой няма отговор?) Така че пациентът да продължи да се лекува със същия продукт, а не да приема ново лечение заради по-евтиното лекарство, което ще плаща само частично.
Каква част от парите на здравноосигурените би спестила Касата след прилагането на новата Наредба също не е ясно. Защото няма анализ, който да съпътства спестовната идея на министър Москов. Няма написано " черно на бяло" кой колко и какво ще спечели или ще загуби по цялата верига: доставчици на лекарства, аптеки, пациенти и лекари ?
Пациентът, дори и редовно да внася осигуровките си, отново ще е принуден да избира по административен път дали да бъде лекуван само с парите от тях, но не съвсем
качествено или сам да плати лекарството, което го кара да се чувства добре?
Лекарят, отново ще трябва да избира между цената на лекарството и ефекта от лечението?
Тогава чии пари и от кого трябва да пази Касата?
От сложно изплетената формула за уж по-малкото доплащане
не става ясно дали пациентът ще може да си позволи да ползва по каса по иновативни лекарства? Или поне по-скъпи, но подходящи за него?
Здравните власти се кълнат, че никой няма да остане без лечение, а болните
ще доплащат много по-малко. Но тези обещания са с кратък успокояващ ефект, който ще се "изпари" още след първата покупка. Това предсказват неяснотите, които тормозят всички участници във вече споменатата верига.
Странно е, че никой от предишните министри, шефове на Касата или вземащите решения за ценовата лекарствена политика не се е досетил да приложи толкова " всеобхватна и справедлива" формула нито в България, нито в друга европейска страна.
Но и малцина са имали таланта, търсейки решението на един проблем, да създадат поне 10 нови, внасяйки допълнителен хаос в системата. Защото мнозина смятат, че по-лесното решение е подобно на други европейски страни и у нас да се намали ДДС върху лекарствата. За подобно решение обаче също ще са нужни сметки, които да покажат дали ще загуби хазната. И ако има такава опасност, тази нелоша идея ще намери върл противник в лицето на финансовия министър.