Едва ли може да се очаква много от анализа, който Централната избирателна комисия (ЦИК) пише в момента по повод отминалите общински избори. През декември комисията излъчи неколцина свои членове, които да разгледат и обобщят проблемите, срещнати по време на изборния процес. Въз основа на техния труд след това ЦИК ще представи на парламента свой прочит на недъзите на изборната система и ще предложи промени в законодателството.
Засега не е ясно дали текстът ще бъде готов за началото на дискусиите в НС дали да се въведе възможността за дистанционно гласуване по електронен път. Този дебат бе вменен в дневния ред на депутатите, след като референдумът на 25 октомври м.г. изпълни условието в него да участват над 20% от избирателите, гласували на предишните парламентарни избори. Дори докладът на ЦИК да стане готов през следващите дни и да бъде внесен в парламента, малцина хранят надежди, че той ще предложи наистина работещи решения, а няма да се плъзне по повърхността и да заоре в чисто технически детайли. Песимизмът изглежда напълно основателен, след като повечето от членовете на ЦИК вече показаха, че са част, а не решението на проблемите, смята в. Сега.
Една от точките, по която НС предстои да заседава, е какво да прави с т.нар. медийни пакети, предвидени за информационни кампании преди референдум. За пръв път държавата ги въведе в рамките на допитването "за" и "против" е-вота м.г. За целта парламентът реши да се отпускат по 40 000 лв. под формата на ваучери на всички извънпарламентарни партии и граждански комитети, регистрирали се за участие в разяснителния процес.
С тези пари те получиха правото да сключват договори с медии, в които да агитират в едната или другата посока. След е-вота ЦИК призна, че като идея медийните пакети са добро хрумване, но като изпълнение първата по рода си кампания е куцала. Затова комисарите обещаха да помислят сериозно по въпроса как да направят този информационен механизъм по-полезен за обществото.
Все по-малко избиратели обаче още вярват на обещания. Ако ЦИК наистина искаше кампания №1 да се получи смислена, членовете й имаха достатъчно възможности да го покажат. Вместо това в месеца преди и след референдума на 25 октомври ясно се видя, че ЦИК действа като класическа бюрократична структура, която не може да отсее зърното от плявата. На заседанията, които са публични и могат да се гледат и слушат в интернет, членовете й се разправяха с часове дали да изплатят хонорар от 50-100 лв. на някой член на ОИК, работил извънредно да напише защита срещу жалба или по друг повод. В същото време ЦИК позволи с абсолютна лекота и с отношение проформа през пръстите й да изтекат над 150 000 лв. държавни пари. С благословията на голяма част от хората в нея сумата бе изплатена на един доскоро напълно анонимен сайт, към който насочиха средства няколко инициативни комитети (повечето регистрирани във Видин) и извънпарламентарни партии. По описаната схема около 10% от общата субсидия, предвидена от държавата за агитация, бе узурпирана от 3-4-има души, разполагащи с мрежа от НПО-та и свързани с тях сайтове. Въпреки че бе очевидно, че върви операция "Съмнително усвояване на средства от републиканския бюджет", през цялото време ЦИК гледа напълно безучастно. А някои дори биха казали, че гледа благосклонно. Случайно или не, оказа се, че в миналото шефката на комисията Ивилина Алексиева е била служител на бившия царски депутат Борислав Цеков, върху когото паднаха напълно основателните подозрения, че е мозъкът на целия този замисъл.
Затова днес е трудно да се повярва, че ЦИК ще преживее катарзис и ще предложи правила, които да спрат лесното усвояване на пари на данъкоплатците чрез подставени лица и мрежа от НПО-та и сайтове. В същото време обаче е добре да се знае, че при следващ референдум резултатите от това усвояване може да са много по-сериозни и да предизвикат дори нужда от актуализация на бюджета.
Цяло щастие бе, че за участие в кампанията на 25 октомври се регистрираха само около 30 извънпарламентарни партии и инициативни комитета. За тях държавата предвиди под 1 200 000 лв. за медийни пакети. Можем обаче да сме сигурни, че за рехавия закон и за щедрата ЦИК вече се е разчуло. Затова няма да е никак чудно, в случай че "Шоуто на Слави" успее да предизвика ново допитване, ако за агитация в него се регистрират не 30, а 300 или дори 1000 партии и сдружения, които също поискат по 40 000 лева. Този път в операцията може да участват не само инициативни комитети от Видин, но и от Пловдив, и по-специално от "Столипиново", от Самоков, откъдето на миналия референдум имаше само един, от Сливен, от Хасково и т.н. Мащабът на далаверата вече ще звучи другояче и ЦИК ще получи искания да разплати не един милион, а много повече.
Ако НС наистина реши да предотврати възможността да се точи бюджетът чрез т.нар. медийни пакети, без да ги забранява, мерките могат да започнат от сравнително простички неща. Например формациите, които имат право на държавно финансиране, да не могат да насочат цялата сума към една медия. Звучи логично не повече от 10% от 40-те хиляди лева да отидат в един сайт, в една телевизия или в едни вестник. Ако парламентът сложи една подобна бариера, усилието да се регистрират инициативни комитети и да се прави мрежа от фиктивни медии, за да се приберат 5-6 пъти по 4000 лв., няма да има същия ефект, какъвто в момента има същото усилие заради 5-6 пъти по 40 000 лв.
И нещо не по-малко важно – ако референдумът съвпада с друг вид избори, за неговата информационна кампания трябва да се помисли много по-внимателно, отколкото бе досега. В допитванията също трябва да има ясни правила за агитация, както и при останалите гласувания. В противен случай ситуацията с кампанията за е-вота, която се претопи и изчезна в морето от кандидаткметски клипове, дебати, кръгли маси и т.н., ще се повтаря всеки път.
