Депутатите не знаят докога парламентът трябва да одобри или отхвърли електронното дистанционно гласуване. По закон, когато в общественото допитване са гласували над 20 на сто от избирателите, въпросът се изпраща за разглеждане в Народното събрание, а то е необходимо да се произнесе в тримесечен срок.
Според едни народни представители последният възможен ден за това е 25 януари, когато се навършват точно три месеца от последните местни избори. Заедно с тях се проведе и референдумът, на който 70%, или около 1.88 млн. души, подкрепиха алтернативния начин за гласуване. Други, като председателят на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ, смятат, че въпросът може да се обсъди в пленарната зала най-късно до 11 февруари, когато Централната избирателна комисия официално оповести изборните резултати.
Всъщност, дали е първата или втората дата, няма чак толкова голямо значение. По-важното е парламентарно представените партии да се произнесат и с какви мотиви ще го направят. Настроенията в Сградата на съединението са поляризирани. Социалистите например са твърдо против. Те смятат, че дистанционното гласуване не може да бъде допуснато при действащата сега конституция. "По никакъв начин не може да се спази тайната на вота, не може да се установи дори автентичността на гласоподавателя и не може да се установи доброволността на неговото волеизявление. Няма как да се контролира някой, който гласува от Турция, както българските изселници, и дали го прави самостоятелно, или срещу заплащане. Електронното гласуване е типичен пример за псевдодемокрация. Имам усещането, че то се налага от вътрешни, а може би от чужди фактори, за да се подмени демокрацията в България", каза за "БАНКЕРЪ" депутатът от БСП Чавдар Георгиев.
Подобни съображения изрази и колегата му от Патриотичния фронт Юлиан Ангелов. Той изтъкна, че патриотите по-скоро са против.Те се безпокоят, че това ще увеличи възможността за купен и корпоративен вот. Ангелов даде идеята да се въведе електронно дистанционно гласуване, но само за българските граждани, които живеят в Европейския съюз. Според него ще е добре първо да се види как работи системата, ако има дефекти да се отстранят и чак тогава да се даде възможност на българските граждани и другаде по света да упражняват правото си на глас по интернет.
Най-"загадъчна" е позицията на ДПС. Единият от временните му съпредседатели Четин Казак заяви за "БАНКЕРЪ", че движението няма нищо против технологичния процес и обновлението, с което гражданите да участват във вота. Членовете му обаче имат съмнения за техническата сигурност при електронното дистанционно гласуване. "Очакваме да ни убедят, че тайната на вота ще бъде гарантирана, че няма да има контролиран вот и че няма да има възможност чрез хакерски атаки да се наруши автентичността на изборните резултати, получени по електронен път. Докато не получим подобни гаранции, няма да го подкрепим", отбеляза Казак. Той поясни, че идеята на този етап е далеч от реализиране, оставяйки на практика вратичка, която ДПС би могло да използва, за да удари едно рамо на управляващите. При това не е изключено гласовете му да се окажат решаващи, защото досега ГЕРБ, Реформаторският блок и АБВ са единствените, които декларираха категоричната си готовност за въвеждане на електронното гласуване. Но проблемът е, че те разполагат общо със 118 гласа при необходими 121.
Положението може да спаси и парламентарната група на "Български демократичен център". От там обясниха, че все още не са обсъждали детайлно въпроса и нямат решение как да гласуват, но на някои народни представители идеята им допада.
Отделна тема е, че на този етап няма никаква яснота и на кои избори електронното гласуване евентуално ще влезе в действие. Експерти твърдят, че няма да е за президентските, тъй като е нужно известно технологично време за подготовка.
Междувременно в сряда (13 януари), когато беше първият работен ден на депутатите след коледната ваканция, столицата осъмна облепена с плакати, които ги призоваваха да подкрепят въвеждането на гласуването по интернет. Инициативният комитет "Гласувай без граници" настоява също така да се сформира временна парламентарна комисия, която да изготви проекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс и Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, и така де се уреди въпросът. Неправителствената организация иска бързи действия, но отпочиналите народни избраници, изглежда, не си дават много зор. На първото си заседание за годината Комисията по правни въпроси, която трябва да излезе със становище по темата, дори не я бе включила в дневния си ред.
