Всяка година общинските бюджети увисват на врата на държавната хазна с искане за допълнително финансиране, за да покрият свои задължения. По последна информация към септември 2015-а става дума за сумата от 153.86 млн. лева. На пръв поглед, на фона на държавните харчове, не е много, но в случая по-важният въпрос е, че някои общини изпитват перманентна финансова недостатъчност. Ако бяха фирми, отдавна да са поели по пътя на несъстоятелността. Впрочем световната практика показа, че несъстоятелност за общини не е някакво отвлечено понятие. Примерно общината на Детройт фалира през лятото на 2013-а заради невъзможността да обслужва дълг от 18 млрд. щ. долара. В българското законодателство няма изрични правила за фалит на община. Затова не са малко местните власти, които злоупотребяват със сключването на договори и поръчки с частни лица, които след това не могат да платят по тях. После тези общини се нареждат в групата на "оплаквачките", чакащи допълнително подаяние от централния бюджет. Липсата му не минава без социално напрежение. Наскоро например в интернет мрежата се появи информация, че община Сливен виси с неплатени задължения от 19.3 млн. лв., Пернишката – с близо 14 млн. лв., общината в Кърджали – с 12.33 млн. лв., във Велинград – с 11.14 млн. лв., във Видин – със 7.32 млн. лв. и т. н.
Няма да обсъждаме въпроса, че доста от големите поръчки, разходите за които общинските бюджети не могат да посрещнат, както се оказва по-късно, миришат на корупция. По-важното е, че всеки в държавата трябва да се разпростира според чергата си. И не бива да изненадва бюджета с непланирани разходи. Защото данъкоплатците в Бургас например не са виновни, че общинарите в Сливен не са си направили правилно сметката и са решили да похарчат повече, отколкото са приходите им и плюс първоначално планираната бюджетна субсидия. Именно за да се въведат ред и предвидимост в харченето на общинските пари и на субсидиите, предоставени на местната власт от централния бюджет, Министерството на финансите подготви и предложи за широко обсъждане промени в Закона за публичните финанси. Те не са законова рамка, която регламентира фалита на общини (а може би трябва), но въвеждат правила, по които се установява
кога една община е в лошо финансово състояние
и процедури за нейното оздравяване. С други думи, ако ползваме терминологията на търговското законодателство – създават се правните норми, по които финансовото ведомство като представител на централната власт ще може да влиза в ролята на квестор на закъсалите общини. Според предложените нови текстове една община ще се смята за финансово затруднена, ако са налице поне три от общо пет условия. Първото е, ако не се постигат финансовите цели и не се спазват финансовите правила по чл.30, 31 и 32 от Закона за публичните финанси. А те са: общините да се стремят към нулев дефицит и средният темп на нарастване на разходите за местни дейности да не надхвърля средния темп на нарастване на отчетените разходи за местни дейности за последните четири години. Ще рече, че ако разходите на общината средногодишно през 2012-а, 2013-а, 2014-а и 2015-а са нараствали с по 5%, то в бюджета й за 2016-а не може да има ръст на разходите от 7-8 или повече процента. Специално в чл.32 са описани
правилата за общински дълг
Според тях: "Годишният размер на плащанията по общинския дълг за всяка община във всяка отделна година не може да надвишава 15 на сто от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години, изчислен на базата на данни от годишните отчети за изпълнението на бюджета на общината.
Номиналът на издадените през текущата бюджетна година общински гаранции не може да надвишава 5 на сто от общата сума на приходите и на общата изравнителна субсидия по последния годишен отчет за изпълнението на бюджета на общината."
Това с регулирането на общинския дълг въобще не е шега работа, защото според последната, налична официална информация от Министерството на финансите (към средата на 2015-а) общият размер на кредитните задължения на местните власти е около 1.1 млрд. лева.
Вторият показател, по който според предложените промени ще се установява дали една община е закъсала финансово, е когато задълженията й към края на годината надвишават с 15% средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години. Третият показател е дали поетите ангажименти за разходи в края на годината надхвърлят с 50% средногодишния размер на отчетените през последните четири години разходи. Четвъртият критерий е – ако просрочените задължения в края на годината надхвърлят с 5% отчетените за последната година разходи на общината. И петият – ако общината отчита дефицит през три последователни години. Когато министърът на финансите установи, че три от петте критерия са нарушени, той уведомява кмета на съответната община да започне
процедура по финансово оздравяване
Ако кметът не изпълни това указание, промените предвиждат да му бъде наложена глоба от 500 лв., а ако го направи отново, тя ще се удвоява. Тук може би в закона трябва да има текстове, задължаващи кмета да започне процедура по финансово оздравяване, когато срещу общината има и влезли в сила със съдебно решение искове, чийто общ размер надхвърля 5% от бюджетните й разходи за изминалата година. И тези вземания трябва да бъдат обезпечени по съответния ред. Така ще се гарантират правата на частните кредитори на общините. Редно е да има и текст, че оздравителната процедура трябва да се открива и с решение на общинския съвет. Защото не е изключено по политически причини финансовият министър да се разсее и да не поиска от някои общини да започнат оздравителни процедури. Финансовите експерти смятат, че е редно в закона да се напише още, че освен финансова отговорност кметовете, които не са започнали оздравителна процедура, носят и отговорност по членовете на Наказателния кодекс за безстопанственост и за злоупотреба с власт. Това значително ще намали кръга на разсейващите се.
Процедурата по финансово оздравяване предвижда кметът и екипът му да изготвят оздравителен план, който да бъде подложен на обществено обсъждане и приет от общинския съвет. Промените в Закона за публичните финанси възлагат окончателното одобряване и приемане на плана на министъра на финансите. В неговите правомощия е да предостави на закъсала община временен заем, с който тя да покрие задълженията си, и който трябва да бъде върнат за три години. Тук веднага възникват опасенията, че някои общини могат да бъдат толерирани с подобни заеми по политически причини за сметка на други. За да отпаднат всякакви подозрения в този смисъл, ни се вижда разумно да бъдат разписани строги и ясни правила за отпускането на такива заеми, както и санкции за тяхното просрочие или невръщане.
Може да се въведат и задължителни атрибути, които трябва да фигурират в оздравителния план, в случай че бъде получен такъв заем – например съкращаване на разходите за администрация с определен процент, увеличаване на собствените приходи от местни данъци и от продажба на активи пак с определен процент, тавани за поемането на нови инвестиционни задължения, както и за ръст на субсидиите от централния бюджет.
