Доскорошният отличник на Източна Европа кривна от правия път и май ще се превърне в голямото разочарование за управляващите среди в Европейския съюз. Полша, чието управление от неотдавна е в ръцете на евроскептичната и антиимигрантска партия "Право и справедливост", демонстративно прие законодателни промени, които предизвикаха гнева на евроинституциите. Но я приближиха до другата "черна овца" на Обединена Европа – Унгария.
"Това е управляема
демокрация в Путинов стил
опасна путинизация на европейската политика" – така в началото на януари председателят на Европейския парламент Мартин Шулц характеризира политиката на новото полско правителство. Седмица по-късно Фолкер Каудер, шефът на парламентарната група на Християндемократически съюз в Бундестага, когото споменават като евентуален наследник на Ангела Меркел начело на партията, призова в интервю за сп. "Шпигел" за икономически санкции срещу Варшава. "Полското правителство трябва да разбере, че в Европа има базови ценности, които не могат да бъдат нарушавани", заяви той. В отговор полският външен министър Витолд Вашчиковски извика на разговор германския посланик във Варшава Ролф Никел. След срещата двамата дипломати все пак съобщиха, че са намерили общ език, макар че според официалното съобщение на Варшава поводът за разговора са били "антиполските изказвания на някои германски политици".
Сегашното полско правителство бе сформирано преди три месеца, след като на парламентарните избори взе връх консервативната партия "Право и справедливост" на Ярослав Качински, която прекара в опозиция осем години. Законите, които предизвикаха възмущението на Европарламента и на Европейската комисия, бяха приети в края на миналата година. На 28 декември президентът Анджей Дуда, избран през пролетта с подкрепата на "Право и справедливост", подписа поправки в закона за Конституционния съд, които на практика даваха възможност на петимата съдии, назначени от новото правителство, да блокират работата му.
Докато ЕК се заканваше, че ще разгледа законността на тази поправка, "Право и справедливост" нанесе втори удар – този път в закона за обществените медии. Според подписаните от президента Дуда поправки техните ръководители вече няма да бъдат назначавани от независимия Национален медиен съвет, а директно от министъра на финансите – без конкурс и без обяснения. Правозащитниците веднага видяха в поправките посегателство срещу свободното слово, макар че представителите на правителството твърдят, че те отговарят на световната практика, според която кадровите промени в държавните медии се извършват не от медийния регулатор, а от институцията, която отговаря за изразходването на държавните средства.
В началото на януари европейският комисар по цифровата икономика и общество Гюнтер Йотингер разкритикува новите полски правила и предложи да се задействат съответните правни механизми и Варшава да бъде поставена под надзор. В отговор полският министър на правосъдието бе краен. Той заяви, че когато немски политик му говори за надзор, това му
напомня за нацистката окупация
на Полша по време на Втората световна война.
Още през октомври, веднага след победата на "Право и справедливост", "Шпигел" предупреди, че предстои ново охлаждане на отношенията между Берлин и Варшава – лидерът на победителите Ярослав Качински е известен с германофобията си, която прояви и през 2006-2007 г., когато той бе премиер и отношенията между двете страни значително се влошиха. Въпросът сега е дали двете страни ще бомбардират Европа с нови демонстрации на твърдост, или ще приемат по-компромисен курс. Такава възможност подсказва помирителният тон, който се чу на пресконференцията на 11 януари, след разговора между германския посланик и полския външен министър.
Тревогата, която породи на запад от Одер поведението на полските управляващи, всъщност не е нещо ново – сегашната ситуация повтаря подобна, възникнала преди пет години. Но тогава главната роля изпълняваше унгарското ръководство. След завръщането си на премиерския пост Виктор Орбан (преди това той управлява страната си през 1998-2002 г.) промени конституцията на страната и увеличи правомощията на изпълнителната власт. Към него бяха отправени обвинения, че е посегнал на независимостта на съдебната система, на медиите, на централната банка и на университетите.
Друг фактор, който предизвика тревогата и раздразнението на Брюксел, бе демонстративното затопляне на отношенията между Унгария и Русия. Двете страни се споразумяха за построяване на атомна електроцентрала, а насред украинската криза руският президент Владимир Путин посети Будапеща – в момент, когато на практика бе бойкотиран от всички западни страни. Вътрешната и външната политика на Орбан го превърнаха едва ли не в политически парий. Репутацията му сред европейските му колеги падна дотам, че през май 2015 г. председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер полу на шега го нарече публично "нашият диктатор".
Реформите, предприети от полските консерватори, предизвикват опасения в ЕС, че страната е поела по пътя на Унгария. За партньорите й това е сериозен шок, тъй като доскоро Полша беше сочена като образцова източноевропейска страна – както в политическо, така и в икономическо отношение. Икономическият ръст на страната за 2014 г., по данни на Евростат, е 3.3% – значително по-висок от средните за ЕС 1.4 процента. А през декември същата година полският премиер Доналд Туск бе избран за председател на Европейския съвет.
Унгарският пример обаче показва, че ЕС не разполага с почти никакви лостове за въздействие върху страните, които решат да нарушават повече или по-малко европейските правила. Кандидатите за членство в съюза трябва да отговарят на редица строги критерии. Но веднъж приети в него, те разполагат с голяма свобода. Лисабонският договор позволява отнемането на право на глас в Европейския съвет, където се решават европейските политики, но за целта трябва да има единодушно решение на членовете му.
Шансовете това да се случи са очевидно незначителни – унгарският премиер обяви, че никога няма да гласува против Полша. Сближаването на Варшава и Будапеща през последните седмици е видимо и е стъпило на здрава основа – евроскептицизма, антиимиграционните настроения и хладните отношения с Брюксел. Орбан вече посети Полша за частна среща със силния човек на страната – Ярослав Качински. Предстои и официална визита на полския премиер Беата Шидло в Будапеща, а унгарският външен министър Петер Сиярто заяви, че "може да се говори за изключително динамични отношения между Унгария и Полша в бъдеще".
Има и една малка утеха за Европа по отношение на новото й "лошо дете". За разлика от Унгария,
не се очаква завой към Русия
във външната политика на Полша. Ярослав Качински е известен с антируските си настроения, които могат да се конкурират единствено с германофобията му. Показателно е, че за министър на отбраната бе назначен известният с буйния си нрав деец на "Право и справедливост" Антони Мачеревич. През 2011-2012 той проведе собствено разследване на самолетната катастрофа при Смоленск, при която загина близнакът на лидера на партията – президентът Лев Качински. Мачеревич стигна до извода, че под крилете на президентския Ту-154 е имало взривно вещество – вероятно поставено от руските тайни служби.
При това положение Брюксел може да е спокоен, че поне в един пункт доскорошният му любимец няма да го разочарова. Дали това ще смекчи сърцата на лидерите на ЕС и ще спестят за полското ръководство епитети от сорта на "нашите диктатори", е трудно да се прогнозира, но засега по нищо не личи външнополитическите разминавания да създават проблеми между новите приятели от Централна Европа – Варшава и Будапеща.
Санкции
На 13 януари Европейската комисия направи първата стъпка по процедурата, която може да завърши с отнемането на правото на глас на Варшава в Съвета на ЕС. Като причина за предприемането й заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс посочи възможните "нарушения на принципа на върховенството на закона".
Тимерманс уточни, че ЕК не се интересува от вътрешнополитическите въпроси в Полша, а е разтревожена от законодателните промени, свързани с Конституционния съд и националните медии. Еврокомисарят изрази готовност по всяко време да пътува до Варшава за преговори с полските власти.
В отговор полският заместник-министър на външните работи Конрад Шимански заяви в Брюксел, че критиката срещу страната му е "несъразмерна" и предупреди, че ЕК създава впечатление за предубеденост.
"Полша е несправедливо обвинявана в неща, които не съществуват в страната ни – че нарушава принципите на правовата държава. Това не е вярно", заяви пред парламента във Варшава премиерът Беата Шидло и посочи, че демокрацията в Полша е в добро състояние.
Механизмът на ЕС за върховенство на закона беше одобрен през 2014 година. Той позволява задействане на член 7 от Договора за Европейския съюз и временното спиране на правото на глас на страна членка, ако нейните законодателни действия представляват системна заплаха за основните принципи на съюза.
