Два пресечни вектора ще отграничат координатната система на икономическото развитие на България през тази година. Единият са нагласите на бизнеса за икономическа, а може би и за политическа нестабилност, което винаги плаши страхливите по природата си инвестиционни намерения. Другият – че това е годината на европейското надзорно изтърбушване на банките ни – оценката на качеството на активите им и стрес-тестовете след това. Резултативната величина от този векторен сблъсък ще бъде капиталов глад – както в реалната икономика, така и в банковия сектор. Бизнесът ще зареже напълно проектното финансиране, което е моторчето на прогреса и ще ограничи търсенето на пари като цяло. Банките пък – поне до септември, когато вероятно ще дойде краят на изпитанията, ще треперят за институционалната си стабилност до такава степен, че ще пренебрегват ролята си на кръвоносна система на обществото.
Спънатият раван на кредитирането обаче едва ли охлаби лихвеното бреме, както би трябвало да стане, ако четем дебелите книги по икономикa. Очакваната стагнация в икономиката – и оттам в банковото кредитиране, въобще не значи, че лихвите по кредитите ще продължат да падат. Ще се смята за успех, ако останат на досегашните си равнища – средно 5 – 5.5% годишно.
Банките ще останат под традиционния натиск на прословутата българска спестовност. Поради тази причина се очаква общият размер на депозитите на гражданите към септември да достигне 50 млрд. лева. Пари, които заради потиснатото кредитно търсене и отслабналия апетит на банките за поемане на риск няма да могат да бъдат пласирани доходоносно. Това значи едно – трезорите да продължат да "гонят" българите към по-доходоносни инвестиции – може би със скандално ниски годишни лихви от под 1 процент. По този начин лихвената ножица би могла спасително да отвори още по-голяма уста. И нещо, което се очерта като следкризисен тренд – банките ще продължат да увеличат приходите си от такси и от комисиони.Така че, уважаеми читатели, да ви е честита Новата, но най-вече четете внимателно общите условия!
Четете повече по темата в 2016-а – я с растеж, я… нулева?!
