"Преценката дали основните права в наказателното производство са спазени е задължителен елемент от признанието и привеждането в изпълнение на присъдата на чужд съд". До този извод стига Апелативният съд в Пловдив след преглед на практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург във връзка с казус на българин, осъден в Испания. Позицията на пловдивските магистрати пък е в тотално противоречие с виждането на Върховния касационен съд (ВКС) по случая.
За казуса с осъдения в Испания Тодор Анчев "Правен свят" писа преди две години. В случая решението на съда в Пловдив е за отмяна на определение на Окръжния съд във Велико Търново за привеждане в изпълнение на присъда на Централен следствен съд № 3 в Мадрид. Спорът е дали, след като осъденият вече се е съгласил да изтърпява наказанието си в България, в производството по изпълнението на присъдата, може да се направят оплаквания за нарушено право на справедлив процес и българският съд може да се произнесе по тях, пише днес "Правен свят".
Тодор Анчев е бил осъден в Испания на 10 години затвор за внос на фалшива валута и кредитни карти, въпреки че от материалите по делото не става ясно с какви доказателства съдът в Испания го намира за виновен. Казусът обаче не се изяснява допълнително на следващите инстанции, защото след като излиза от ареста под гаранция, Тодор Анчев се връща легално в България. Въпреки че уведомява полицията за адреса си, той не получава призовки за развитието на делото на следващите инстанции, където е представляван от служебен адвокат, а присъдата влиза в сила, като дори не е обжалвана пред последната инстанция. Анчев научава това през пролетта на 2011 г., когато отива да си поднови документите и разбира, че за него има издадена Европейска заповед за арест (ЕЗА) и е задържан.
По думите му, негов адвокат тогава го подвел, че в производството по ЕЗА може само да каже къде предпочита да изтърпи присъдата си и той казал, че иска да остане в България. Така съдът отказва да изпълни ЕЗА. Следва производството по изпълнение на присъдата, в което вече нови защитници на Анчев искат от съда да прецени доколко той е получил справедлив процес.
Според адвокатите му, след като в нито един момент в производството пред български съд не е обсъждан въпросът за справедливостта на испанското производство и присъдата, то българският съд е длъжен да го направи, дори и в процедурата по изпълнение на наложеното вече наказание. Окръжният съд е привел за изпълнение присъдата, но определението е обжалвано с обстойни възражения пред Апелативния съд във Велико Търново. Той се съобразява с Рамково решение 2009/299 на Съвета на ЕС, в което са описани изключения за директното признаване и изпълнение на присъди от държавите членки. В това решение се казва, че в определени случаи, изпълняващият съдебен орган може да откаже да изпълни европейска заповед за арест, издадена с цел изпълнение на присъда за лишаване от свобода, ако лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението.
Такъв се явява случаят на Анчев, защото той по никакъв начин не е бил уведомяван за хода на делото в Испания. В крайна сметка на 7 май 2013 г. Апелативният съд във Велико Търново отменя определението на Окръжния съд в града и не приема присъдата за изпълнение. Като постановява, че правото на справедлив процес и конкретно правото на Анчев да присъства лично на делото е нарушено, защото "заинтересованото лице първо следва да бъде уведомено за насрочения процес, след което взема решение да не се яви лично на този процес, а да упълномощи защитник, или такъв да бъде посочен от държавата. В настоящия случай заинтересованото лице не е уведомено за насрочения пред Върховния съд съдебен процес, поради което не може да се приеме, че не желае да участва лично, независимо че е бил защитаван от служебен защитник".
След това обаче главният прокурор Сотир Цацаров поиска от ВКС да възобнови делото, като в мотивите си обясни, че "присъдата по отношение на лице, предадено или прието по реда на този раздел за изтърпяване на наказанието, подлежи на проверка само от компетентните органи на държавата, в която е постановена". Според главния прокурор Апелативният съд е излязъл извън компетентността си в производството по изпълнение на присъдата, по което се обсъждат само режим на изтърпяване, тип на затвора, срок на наказанието и пр. "Очевидно е, че Апелативният съд е смесил две различни процедури… недопустимо и незаконосъобразно е ревизирал влязъл в сила съдебен акт", пишеше в искането на главния прокурор.
В края на 2013 г. ВКС се съгласи с аргументите на Цацаров за смесването на процедурите и затова дори не обсъди възраженията на защитата. Според върховните съдии, след като Анчев се е съгласил да изтърпи наказание в България и е отказал изпълнение на ЕЗА, на практика, той "сам е възпрепятствал възможността да бъдат разглеждани възражения за пороци, с оглед негово неучастие в провежданото срещу му наказателно производство, приключило с постановена осъдителна присъда. Такава би била налице в осъдилата го държава, по съответния предвиден в същата процесуален ред, след реално изпълнение на процедура по екстрадиция", се казва в решението, с което делото беше възобновено и върнато за разглеждане на друг състав на ВтАС.
Тъй като апелативни съдии във Велико Търново вече са разглеждали делото, а други са се отвели, то е изпратено в Пловдив.
С решение от края на миналата година, състав на Апелативен съд-Пловдив с председател Магдалина Иванова и докладчик Веселина Симеонова, намира за недопустимо приетото от ВКС, че Тодор Анчев сам е възпрепятствал възможността да се разгледат възраженията му срещу справедливостта на процеса, който е получил. Апелативните съдии от Пловдив също като колегите си във Велико Търново отменят определението на Окръжния съд и не приемат за изпълнение присъдата от Испания.
Според пловдивските съдии основното нарушение също е в това, че Анчев не е бил уведомяван за хода на делото срещу него, след като той се е върнал в България, а това противоречи с цитираното Рамково решение 2009/299 на Съвета на ЕС.
"Допуснатите нарушения на правата на осъдения Тодор Анчев са толкова съществени, че не могат да бъдат квалифицирани по друг начин, освен като флагрантни нарушения на правото на справедлив процес, в явно нарушение на чл.6 на ЕКПЧ. Именно тази разпоредба задължава всяка държава, страна по Конвенцията, изпълняваща съдебно решение за екстрадиция или изпълнение на съдебно решение на друга страна, да гарантира спазването на основните принципи на справедлив процес", се казва в решението на Апелативния съд в Пловдив.
Цитирана е и практика на ЕСПЧ, който приема, че решението за допускане на екстрадиция или изпълнение на присъда може да доведе и до нарушение на правото на справедлив процес в случаите, когато издирваният е претърпял или има реална опасност да претърпи флагрантно нарушение на това право (С. срещу Обединеното кралство, решение от 07.07.89г.). Именно от това решение на ЕСПЧ, пловдивските съдии посочват извода, "че преценката за това дали основните права в наказателното производство са спазени е задължителен елемент от признанието и привеждането в изпълнение на присъдата на чужд съд."
Като припомня, че информация за спазените задължения за оповестяване е поискана от испанските власти, но отговор не е получен, съдът заключва, че Анчев е бил лишен от права на защита, гарантирани му с Рамковото решение.
"Такава последна възможност за защита се явява именно в настоящото производство – по изпълнение на присъдата, съобразно цитираното решение", категорични са съдиите.
Относно изявлението на Анчев, с което според ВКС сам е минирал възможността да бъдат разгледани възраженията му за справедлив процес, съдът в Пловдив приема, че то е било продиктувано от липсата на предоставени гаранции от Испания и няма как това изявление да освободи съда от задължението му да изследва всички правнорелевантни въпроси по отношение на привеждане на изпълнение на присъдата му.
