Владислав Горанов
Потенциал за по-голям растеж от този който нашите сметки показват има. Какво се променя между 2015-а и 2016-а . Това което се казва че големия инвестиционен ресурс от страна на правителството допълни инвестициите през 2015-а и увеличи базата за растеж и същото проявление като номинална маса на инвестиции вероятно няма да се случи в този обем през 2016-а. В това отношение ще имаме едно леко отстъпление, което може да бъде компенсирано отчасти от това че през 2016-а се очаква веднага след като климатичните условия го позволят да се влеят едни много сериозни инвестиции в областта на санирането за енергийна ефективност. Имаме сключени над 1900 договора за саниране които ангажират близо 1 млрд. лв. които биха могли да минат през малките и средни фирми като оборот.
Очаква се забавяне на световния стокооборот. В този смисъл приносът на нетния износ на българската икономика в растежа ще бъде може би по ограничен в сравнение с 2015-а. Големи резерви обаче имаме в онази част от структурата на БВП която изисква повече време, за да се активира като фактор. Това е крайното потребление. То изисква дълготсрочност стабилност и усещане в хората за перспектива и предполага едно рационално поведение в цялата икономическа и политическа среда. През последните години не успяваме да променим пределната склонност за спестяванията на българина. В големите книги пише че когато растат заплатите теоретично потреблението трябва да нарастне. Не при нас растат спестяванията. тук е и ролята на чисто политическата оценка за приноса на правителството към създаването на усещане за перспектива и стабилност. И въобще не ми се ще да чувам прогнози, че нещо в тази посока ще се промени. не заради временната ми битност като министър, а заради това, че няма какво съществено да се подобри в качеството на управление. Няма я алтернативата и клатенето на лодката не е полезно за никого. По една или друга причина оставам с усещането, като близък до политиката човек, че в качеството и начина на правенето на политика рационалното не е поставено на първо място.
А иначе растежът, ако говорим за професионални оценки, трябва да расте между 2 и 3% от БВП, с потенциал да е по-голям, ако, пак казвам, успеем да върнем доверието на хората в икономиката и за по-сериозен ръст. Два от големите шокове според мен са преодолени. Обезценката на жилищата приключи отдавна и по този начин се повишава и благосъстоянието на хората. Бизнесът също така успя да се пренастрои от поведението от силните когато икономиката прегряваше към едно по-рационално и балансирано поведение, което дава основа за органичен растеж. Затова с мисля, че ако има проблем той едва ли ще дойде от страна на финансовата система.
Дългът не е причина за нищо. То е следствие от политиката на правителствата и натрупаните дисбаланси. Ако зависи от мен той или поне новия дълг въобще няма да е тема на дискусии. Аз съм убеден че несъразмерно бързото увеличаване на дълга на една малка и отворена икономика като българската след време неминуемо ще постави под съмнение нейния суверенитет. Затова ние трябва да сме особено предпазливи към бързото нарастване на държавния дълг. По тази причина често повдигаме въпроса как да ограничим ръста на дълга. За съжаление за момента повечето резереви са в приходната част, а не в разходната. Особено през миналата година когато трябваше през бюджета да подпомогнем приключването на проектите по оперативните програми се наложи да направим повече разходи, което ограничи възможностите ни по амбициозно да намалим дефицита, а от там и новия дълг. Ако няма няколко години поред последователна политика за намаляване на дълга скоро въпросът за дълга ще се трансформира във въпрос за данъчната система. Това едва ли е новина защото всеки пък когато обсъждаме докога можем да имаме бюджети на дефицит веднага ще излиза темата за дълга. И за да преодолеем този проблем в един момент ще стигнем до темата дали данъчната система е подходяща за да финансира така структурираната държава. Мисля че сегашната данъчна система може да се справи ако обаче избягваме популистки решения и не прехвърляме върху бюджета външни за него дефицити като този в енергийната система. Ако премахмен например възприятието че енергетиката е част от социалната политика и започнем да работим при нея на пазарен принцип мисля че ще можем да преодолеем дефицитите в нея.. Големият проблем в енергетиката сега е ликвиден – натрупване на големи вътрешни дефицити между доставчиците и производителят и те според мен могат да се решат чрез пазарни мерки, а не да се прехвърлят върху бюджета.
Ако през следващите няколко години успеем да сведем дефицита до нула, а има възможности за това, смятам че ще можем да запазим нашето основно конкурентно предимство – ниската данъчна тежест
Смятам, че най-лесното, но и най-грешно решение ще е да променяме сега настоящата данъчна система.
Доста по-въоръжени сме и по-внимателни от 2014-а когато преживяхме проблеми във финансовия сектор. Успешно въведохме в нашето законодателство директивата за преструктуриране и възстановяване на банки и финансови институции, която дава доста по-сериозен набор от инструменти не само на БНБ като надзорен орган, но и на самият мениджмънт на банките защото въвежда режими за ранна реакция при констатирани проблеми в дадена финансова институция. Разбира се неслучайно в ликвидната част на финансовия план на държавата сме включили един ресурс който трябва да е наличен ако не дай си боже се наложи да се използва. Засега мога да кажа, че той няма да се наложи да се използва, но нека минем през катарзиса на оценката на качеството на активите за да можем да върнем доверието в банковата система. Доверие загубено от липсата на имунитет и дори на държавност в годините през които проблемите са израствали пред очите ни, а ние не сме им обръщали внимание. Затова сме изправени пред възможно най-щателната проверка – пълна оценка на качеството на активите и на банките и на небанковия сектор. няма нищо лошо в това с изключение на едно лошо и едно добро нещо. Лошото е че колегите в банковия сектор ще бъдат по-консервативни готвейки се за тази оценка а това би могло да стагнира кредита. Доброто е че струва ми се всички разбраха, че правилата на играта не могат да бъдат вече заобикаляни. И ако платихме много висока цена като общество – в милиарди, тя си заслужаваше, защото разкри пред нас как забавените и грешни решения създават политическа нечистоплътност и една нездрава икономическа среда.
Димитър Радев
Определено оценката на качеството на активите ще бъде централно събитие за банковата система.
Защо го правим. Една от причината е трибуквена и бе спомената от някои от преждеговорившите. В по-общ план става доверие в Централната банка и банковата система. Имам предвид не само доверието на бизнеса, но и доверието на всички онези от които зависи по-нататъшната интеграция на България в Европейската финансова инфраструктура, доверието на потенциалните инвеститори, доверието на международните финансови институции и доверието между самите банки. Няма как да се стремим да влезем в Еврозоната без да сме постигнали такова доверие във финансовата ни система и стаабилност в банковия сектор. затова ние се нуждаем от един такъв преглед който да каже дали нашия банков сектор е стабилен. Надявам се отговора да е положителен. Но така или иначе това трябва да бъде констатирано по един независим и задълбочена начин каквато е тази проверка.
В момента процеса по оценката протича съгласно плана който обявих пр избора си за управител. Те бяха институционализирани с решение на Управителния съвет на БНБ Резултатите до моменти са няколко. Избрахме консултант на БНБ по оценката на активите с тържна процедура – това е "Делойт България", но той ще участва в прегледа със своите чуждестранни консултанти – хора които са участвали в оценките на ЕЦБ и на други Централни банки от държави в ЕС.
Седмица преди Нова година изпратихме указания до търговските банки с критерии по които да изберат доставчици на услуги и оцените ли на обезпечения. Нещо което те трябва да направят до 22 януари. БНБ ще прегледа техните предложения и ще изпрати до банките становища до 11 февруари а до 15 февруари договорите трябва да бъдат подписани. До 15 февруари трябва и да е готова методиката по оценката. Тогава ще започне същинската част от прегледа на активите. Най-общо казано обект на този преглед ще бъдат всички активи, но не всички кредити ще бъдат проверени, а само тези които се класифицират като портфейли със най-висок риск. Прегледа ще бъде направен на базата на извадки и резултатите от тях ще бъдат екстраполирани на базата на статистически модели върху целия портфейл от който е извадката. Всичко това ще бъде обяснено в методологията. Много важна част от прегледа ще бъдат заключенията за справедливата пазарна стойност на обезпеченията по тези кредити. Това ще и най-трудоемката част от оценката. Тя трябва да приключи до края на юни, най-късно до началото на юли. След което на нейна база ще бъдат проведени толкова коментираните стрес-тестове. Те ще ползват резултатите от оценките като входяща информация и ще бъдат извършени на базата на два сценария на базата на макроикономически допускания – един основен и един негативен. Резултатите от стрес-тестовете ще са готови в началото на август когато ще обявим резултатите от цялото това упражнение и евентуално мерките които ще бъдат взети ако проблеми бъдат установени.
Очаквам че проверката ще потвърди че нашата банкова система като цяло е стабилна. Разбира се възможни са отделни проблеми, но ние разполагаме с необходимата институционалната и организационната рамка за решаването им. Имаме закона за преструктуриране и възстановяване на банки и финансови институции, имаме дирекция за преструктуриране в БНБ, имаме това което се нарича фискален буфер в бюджета. Считаме че до него няма да се прибегне, но неговата наличност е задължително условие при такива прегледи. Но сме в коренно различна ситуация от 2014-а когато такава институционална рамка не съществуваше, а такива проблеми не се решават когато в една стоя се събират група политици без да има институционална рамка.
Считаме че резултатите от прегледа ще могат да се използват за т.нар. програма за оцeнка на финансовото състояние на страната – FSAP, която се прави от МВФ със съдействието на Световната банка. Страните от Г-20 я регулярно. Три години подред нашето искане за такава оценка е отклонявано, но наскоро ние получихме потвърждение с министър Горанов, че тази оценка ще бъде направена след като приключи прегледа на качеството на активите. Това е много важен знак защото тази оценка се възприема като знак за качество на финансите в една държава.
Петър Андронов
Имаше един важен елемент в изказването на министъра на финансите който бе свързан с елемента на сигурност. Дайте си сметка колко е силен двигател на икономическия растеж е усещането за сигурност при следните изходни параметри.: Лихвените проценти по кредитите на банките в момента са с 2 до 3%, или както казваме ние с 300 базисни точки, по-ниски в сравнение с 2007-а когато кредитния портфейл растеше със 70% тъй като усещането за сигурност бе преекспонирано. Сега ръста на кредитите е близко до нула при много по-дори условия в сравнение с 2007-а. Банките са препълнени със ликвидни средства, готови сме да кредитираме лихвените проценти по кредити и депозити падат бързо и бутат надолу лихвения марж, който е основният източник на доходи за банките. И когато лихвения марж пада единствения изход за банките да компенсират свиващият се марж е да увеличат обемите в кредитирането. Само че самите банки не могат сами да увеличат обемите ако хората не искат да вземат заеми за да инвестират или да потребяват повече. Тук идва чувството за сигурност. И когато сме стигнали до там да засилим чувството за сигурност като основен способ да задействаме всички останали предпоставки за увеличаване на икономическия растеж, това което си пожелавам аз като председател на асоциацията на банките е оценките на качеството на активите да не се превръща в най-важното събитие на 2016-а. Ако сме настроени това да е най-важното събитие, това е много, много неприятно и опасно. Нека оценката на качеството на активите си остане занимание на БНБ във взаимодействие с Европейската комисия и с търговските банки. Има нещо което е много, много по-важно от тази оценка. Тази оценка се възприема като някаква магия, която ще бъде използвана и веднъж завинаги ще се въдвори справедливост и стабилност в банковата система. Нищо подобно. Тази оценка страда от един огромен недостатък и той в България се засилва заради нашата среда. В нея има стотици допускания и те в една или в друга степен са субективни, особен в среда като нашата където няма обективни статистически измерители за всеки един елемент от оценката. Когато ги няма трябва да се направят допускания.Точно при тях могат да се произведат разлики от стотици милиони и дори милиарди разлики. Щом като една методология в зависимост от калиброването й може да произведе големи разлики големият въпрос изобщо не е в качеството на активите. Големият въпрос е свързан с друго. Първо, ако в банковия сектор са допуснати през миналите няколко години практики които не са от така нареченото разумно банкиране, тези практики трябва да се изчистят. Второ оценката свършва през септември и после? Другата година пак ли ще правим такава оценка за да запълним дефицита на държавна администрация? Това не става така. Аз съм бил в банковия надзор и знам, че ако искаме да имаме стабилна банкова система, трябва да имаме един перманентен, настойчив , уверен, силен и подкрепен от политиците банков надзор. Само така без много шум банковата система може да бъде стабилна.
Ние виждаме че ръстът на българската икономика се случва без за това да има голямо влияние чуждестранните инвестиции и банковото кредитиране.
