Легитимни ли са кадровите решения на Висшия съдебен съвет (ВСС) след измененията в конституцията? Спор по този въпрос възникна както сред членовете на ВСС, така и сред юристи, пише "Правен свят".
В брой 100 от 18 декември 2015 г. на Държавен вестник бе обнародван последният, пети поред закон за изменения и допълнения на Конституцията на РБ (ЗИД КРБ). Според новия чл. 130а от основния закон ВСС занапред следва да заседава чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия, като всяка от тези структури има различни правомощия, разписани в същия текст. В следващата разпоредба – новия чл. 130б от конституцията, е описано кой председателства пленума и двете колегии. По време на дебатите в парламента бе споменато, че това няма как да се задейства веднага, необходимо е технологично време, включително и да се приемат съответни промени в ЗСВ.
Проблемът, според юристите, идва от непълната и неясна преходна уредба на ЗИД КРБ. В § 9 от ПЗР е предвидено парламентът до три месеца от влизането в сила на промените в Конституцията да приеме изменения в законите, които се отнасят до прилагането на новите чл. 130а и 130б , а в § 11 предвижда, че до 1 месец след влизането в сила на тези закони, ВСС разпределя членовете на съвета, избрани от Народното събрание, в съдийската и прокурорската колегия. Ако ВСС не стори това в този едномесечен срок, разпределението се прави от Народното събрание с решение.
На заседанието на ВСС на 14 януари т.г. Калин Калпакчиев отбеляза обаче, че в преходните и заключителни разпоредби на ЗИД КРБ не е предвидено изрично ВСС да продължи да осъществява правомощията си в досегашния си вид, действал преди измененията на конституцията да влязат в сила. А доколкото разпоредбите на основния закон имат пряко действие, това означава, че съветът вече не е единен колективен административен орган на съдебната власт. От влизането на промените в сила той вече има пленум и две колегии.
Според него законодателят е трябвало да предвиди отлагателен текст в ПЗР на конституцията, такъв, какъвто е бил предвиден при приемането на конституцията през 1991 г. Тогава §4 от ПЗР изрично предвижда, че "определената с Конституцията (нова – б.а.) организация на съдебната власт влиза в действие след приемането на новите устройствени и процесуални закони, които трябва да бъдат приети в срока по § 3, ал. 2". Срокът, който парламентът си поставя за приемането на нови устройствени и процесуални закони е три години от влизане в сила на Конституцията. Този срок не бе спазен за една съществена част от промените.
Излагайки своята теза, Калпакчиев предложи, с оглед на правната стабилност на решенията на ВСС, да се отложат с една седмица кадровите въпроси, а през това време да се направят консултации с конституционалисти. Липсата на отлагателен текст създава риск и основание решенията на ВСС да бъдат атакувани пред съда, заяви Калпакчиев.
Повечето от присъстващите кадровици възроптаха срещу това предложение. Възраженията бяха най-различни, като се почне от това, че така ВСС ще преустанови своята работа по кадрови въпроси, а съдилища имат нужда от запълване на места, затова правилната тактика е ВСС да продължи да работи, въпреки риска. Стигна се обаче дори до обвинения, че единствената цел на Калпакчиев е не загриженост за стабилността на актовете на ВСС, а само стремеж да разкритикува конституционния законодател, че не е добавил отлагателен текст.
В това отношение най-нападателен бе неуспелият кандидат за конституционен съдия Михаил Кожарев. Колкото и странно да е, Кожарев видя в изказването на Калпакчиев невъзможни "внушения за предсрочно прекратяване на мандата на ВСС". И се втурна да го опровергава с цитиране на Решение №13 на КС от 2010 г., където се казва, че предсрочно прекратяване на мандат, установен от конституцията, може да се извърши единствено на основанията, предвидени в нея. "Да виждате някъде в конституцията да е прекратен този мандат. Вие призовавате за пряко нарушение на конституцията", язвително заяви Кожарев. Така или иначе, изказването му предизвика единствено недоумение, защото не стана ясно кое породи у него тези страхове за прекратяване на мандата, след като в преходните разпоредби на промените в КРБ изрично е заявено, че мандатът на кадровиците не се прекратява, а и Калпакчиев говореше само за временно спиране на определен вид дейност. В крайна сметка, претенциите на Кожарев да покаже познания за Конституцита придобиха толкова неподходящ тон, че се наложи някои членове на съвета да се намесят с предложения да спазва приличие и да не отправя лични нападки.
Юлия Ковачева апелира за общо мотивирано становище на съвета по въпроса. Юлиана Колева призна, че липсата на отлагателен текст е сериозен проблем, призова ВСС да продължи да работи, въпреки ясното съзнание, че съществува риск. Галина Карагьозова също се съгласи, че няма отлагателна норма, но, по думите й, каквито и консултации да направи ВСС, те няма да имат роля на автентично тълкуване. Аргументите на Кожарев, тя коментира така: "Съображенията в Решение №13 от 2010 на Конституционния съд са много хубави, но в случая са неприложими, аналогията е много далечна." Според Карагьозова това, което могат колегиите, може и пленумът.
Незабравка Стоева видя отлагателното действие в §11 във връзка с §9 от ПЗР на конституцията.
Единствено председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов подкрепи предложението на Калпакчиев: "Ако конституционният законодател бе достатъчно прецизен, нямаше да водим този диспут. Няма пречка да критикуваме конституционния законодател, надявам се този път да не се приеме за политическо изказваме. Въпросът е правен."
На финала на дискусията Калпакчиев се обърна към колегите си с думите: "Лекотата, с която подхождаме към тълкуването на разпоредбите, не подхожда на орган като ВСС. Не може действието на чл. 130а и чл. 130б да се постави в зависимост от влизането в сила на Закона за съдебната власт. Чл.5, ал.2 урежда основен принцип – пряко действие на конституционните разпоредби. И този член може да бъде отменен само от Велико Народното събрание. Не искам тълкуване, а да отложим с една седмица кадровите решения като междувременно проведем сериозна дискусия."
Въпреки това предложението бе отхвърлено от мнозинството, а подкрепено само от четирима от членовете на съвета.
По повод на дискусията, "Правен свят" се обърна за становище към проф. Пенчо Пенев. Ето какво каза той на въпроса дали има проблем поради липсата на изрична отлагателна норма:
"Новата уредба на Висшия съдебен съвет влиза в сила при условията на §11 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Конституцията. До тогава действа досегашната уредба. Макар това изрично да не е казано в ПЗР, то следва от смисъла на тези норми. Измененията в Конституцията до сбъдване на условията, предвидени в §11, не могат да произведат пряко действие, защото не съществуват субектите, които да осъществят това пряко действие. Тези субекти се създават със сформирането на двете колегии, което трябва да стане при условията на §11 ПЗРК. От смисловото тълкуване на конституционните текстове следва изводът, че ВСС няма да излезе във ваканция до формирането на двете колегии, той ще функционира по същия начин, както досега. А прякото действие на промените ще се прояви след формиране на съдийската и прокурорската колегии. Поддържането на друга теза и тълкуването на текстовете по друг начин би довело до блокиране дейността на съдебната власт за голям период от време, най-малко за срока, който е предвиден в §11 от ПЗРК. Не може да е било такова намерението на конституционния законодател и затова подобно тълкуване е неприемливо."
На сходна позиция е и конституционалистът Благовест Пунев, според който няма спор, че въпросът е решен с §11 от ПЗРК във връзка с §9. Промените в КРБ предвиждат промени в устройствения закон, за което има определен срок и съответни процедури. До приемането на промени в ЗСВ, действат сегашните текстове в закона.
Друг е въпросът например с явното гласуване, което бе прието в Конституцията – от момента, в който този текст е влязъл в сила, ВСС е длъжен да взема само с явно гласуване всички свои решения, коментира Пунев.
