До 2050 г. в България няма да останат работещи хора. През следващите няколко десетилетия населението ще застарява и намалява и така към 2050 г. значително ще се редуцира населението в трудоспособна възраст, като този срив ще е драматичен.
Това каза Виктория Левин, старши икономист в Световната банка (СБ), която представи изследване на институцията за пазара на труда в България с фокус върху значението на уменията за трудовата реализация, съобщи Bloomberg TV Bulgaria.
Тя отбеляза, че икономическият растеж в страната от близкото минало се основаваше на строителството, където се използва нискоквалифициран труд. След кризата тези работни места са безвъзвратно загубени. Търсят се висококвалифицирани работници, особено в информационните технологии, и това е тенденцията в бъдеще.
В доклада се казва още, че има връзка между уменията и доходите. Например, установено е, че от особено значение в случая имат личностните черти, добросъвестността и емоционалната стабилност. Други важни социално-емоционални характеристики са доброжелателността, екстровертността, както и качества като откритост и постоянство, което води до настойчивост и отдаденост на дългосрочни цели.
В проучване на Световната банка от 2013-а се отбелязва, че от 1985 населението на България на възраст между 15 и 64 г. е намаляло от около 6 млн. души на 5 млн., а след 50 г. се очаква да бъде само половината от това. Това се дължи не само на намаляване на раждаемостта, а и на миграцията.
Според проучването икономическата криза е разкрила слабостите на пазара на труда в България, като младите и нискообразованите са били засегнати най-силно. Анализаторите коментират още, че неоптимално функциониращият пазар на труда затруднява адаптирането на българската икономика и потенциала ѝ за растеж.
Затова България трябва да инвестира за повишаване на уменията на населението. Един по-добре функциониращ пазар на труда, който усвоява изцяло своите трудови ресурси, може да помогне на страната да се адаптира към демографската промяна и да подобри дългосрочните икономически перспективи.
Анализаторите твърдят, че ниският коефициент на участие на пазара на труда, особено сред младежите и ромите, и високите равнища на безработица се свързват с растящото несъответствие между търсените и предлаганите умения. Такова несъответствие е например фактът, че търсене на труд ще генерират секторите, търсещи висококвалифицирани работници, а голям дял от работната сила в България е нискоквалифицирана.
В доклада се казва още, че коефициентите на участие на пазара на труда на най-младите (18-29 г.) и най-възрастните (50-65 г.) са много по-ниски, отколкото в други държави-членки на ЕС. И в двете групи голяма част от постоянно безработните са жени. Със застаряването на населението привличането на тези сегменти ще е от решаващо значение.
Маргинализираните роми трябва да бъдат приоритетна целева група за дейностите по развитие на умения, пише още в доклада. Там се допълва, че в България липсва култура за учене през целия живот, като едва 7% от работоспособното население участва в някакво обучение в рамките на година.
